Показват се публикациите с етикет затворено писмо. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет затворено писмо. Показване на всички публикации

четвъртък, 6 март 2014 г.

Отворените писма

1. Малко ми е странно с тези отворени писма. Даже не темите, даже не патосът /сред приятелите: "комсомолски плам"/. Самият жанр ме убива. Като някоя олдскулна русалка, аз си мислех, че писмото е нещо лично, конфиденциално, интимно, etc., тоест - затворено. Ако някой ми отвори писмото, разсъждавах, това могат да са специалните служби и това се нарича "перлустрация".
Сега хората сами си ги отварят и сами си ги показват. 
Посланието очевидно е: "Пичове, написах писмо /писмено селфи/, но нито имаше до кого, нито някой ще иска да му го пратя, затова - тряяяяс! - аре да ви видим са - заради един, всички ще пострадате!"
2. Преди бяха чейн-летърсите, които те умоляваха да ги препратиш на още десетима и тогава не ще умреш или друга някаква сакралност избягваш. Клетникът-съставител е преценил кое е най-ценното за мен /според него - да не умра и да забогатея рязко/ и ме зове да постигна нещото по един сигурен и нискобюджетен начин.
3. Сегашните оупън летърс се опитват /доста агресивно/да ти изтръгнат мнение по някакъв въпрос, който смятат, че те интересува. Най-често ти забиват някаква глобалистика или политика. Схемата е такава, че ако не те интересува, се опитват да ти вменят вина. "Засрами се, куре", както наскоро ми каза един приятел по друг повод.
4. Другият вид писъмца /тях ги харесвам/ се опитват да те умилят и след кратка съпротива, да те разплачат. Хора, споко, всички ще се умиляваме и заплакваме къде 70 годишна възраст, това е естествен процес. Особено ми допадат писмената, в които всеки момент всички ще ритнат камбаната: "Отворено писмо на един умиращ баща към умиращата си дъщеря" ми е фаворит. Пошло, не можеше ли поне единият да остане жив или да умре след година-две, ако толкова го изисква жанрът. Ех, тежко е.
5. Илф и Петров /Златният телец/ за подобни текстове си имаха Тържествен комплект. Бендер го косна на журналиста Ухудшански за 20 монголски /в краен случай руски/ рубли. Наричаше се:
"Тържествен комплект
незаменимо помагало
за съчиняване на юбилейни статии,
празнични фейлетони,
а също така и на парадни
стихотворения, оди и тропари"
6. Класиката, май френд, там всички вече сме описани.

* на сн.: на Бялата вода тези два крака ме поуплашиха