Показват се публикациите с етикет сублимация. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сублимация. Показване на всички публикации

неделя, 8 април 2018 г.

За отвращението

1. Проблеми с егото? Очертава ти се безинтересно битие, а си пълен с енергия? Сублимирай с проф. Kristeva. Срамежливо не забелязвай постиженията и мястото и в световната култура. Ученичка на Барт? Кой барт, да не е "Издателска къща "Бард" - тези с кримките? Не чети Kristeva, чети за нея, Сокал чети, други тролове също. Не се плаши от дребнавостта си, хиперкомпенсирай с морализъм. Използвай  argumentum ad hominem, наример - чантата и на тази снимка е демоде. В края на краищата, като истински филистер, дърпай я при себе си - в бордея.
2. Et maintenant, малко оригинал (от: "Силата на ужаса, есе за отвращението"):
"Нищо друго, освен отвращението към себе си, не може да покаже по-добре, че всяко отвращение е признаване на липсата като основополагаща за самото съществуване на смисъла, езика, желанието. Благодарение на отвращението към себе си, пред субекта се разкрива, че всички обекти на опита се основават на първоначалната загуба, конституираща собственото им съществуване".

"... Представям си дете, твърде рано загубило родителите си. То се страхува да остане "съвсем само" и за да се спаси, отхвърля и оплюва всичко, което му дават, всички дарове, всички обекти.
До момента, в който нещата започнат да съществуват за него, т.е. до момента, в който те започнат нещо да означават, то ги отблъсква с едно движение, ограничавайки по този начин своята територия на отвратителното. Замесена със страх, стената, деляща го от този друг свят - оплют, изблъскан, отхвърлен, става все по-здрава. То непрекъснато се опитва да се очисти от това, което е погълналo вместо майчината любов - празнотата, по-точно това, което идва от безсловесната майчина ненавист към думата на бащата".