 |
| Теодор Жерико |
1. През 1820, френският психиатър Етиен-Жан Жорже /1795 - 1828, работил в Салпетриер с Пинел и Ескирол/, поръчва на художника Теодор Жерико да нарисува серия портрети на душевноболни, за да могат студентите му да изучават чертите на лицето им на спокойствие. Жерико създава десет портрета - на клептоман, на похитител на деца, на хазартно-зависим, на жена "изяждана от завист", етц.
 |
| Портрет на клептоман |
 |
| Жена с мания за завиждане |
2. Става ясно, че това са хора с най-обикновени физиономии и въпреки стремежа на Жерико да им придаде малко зловещ вид /според мен/, очевидно, няма нищо специфично, по което да може да се различи психично болен от психично здрав.
3. С появата и усъвършенстването на дагеротипния процес /от 1830 нататък/, населението отначало плахо, после масово, тръгва към новосъздадените фотосалони да се портретизира. В началото, това си е чист садизъм - експозициите са по 120 минути, през което време се пържиш на силно слънце и можеш само да мигаш, но към 1840 технологиите се подобряват летежно и вече трябва да стоиш замръзнал пред обектива само за някакви си 5 минути.
4. Горе-долу по това време, на мода са физиогномиката и френологията и мечтата на Ломброзо и другари, с просто устройство - краниограф, да измери черепа и да изчисли престъпника още в детска възраст, се прехвърля и върху фотографията.
 |
| Хю Даймънд |
5. Първият психиатър, който започва да снима психично болни, е англичанинът Хю Уелч Даймънд /1809-1886/. Той работи в частна женска психиатрия в графство Съри и се увлича от фотография. Интересно, че д-р Даймънд иска не просто да направи психиатричен фотокаталог, а смята, /"On the Application of Photography to the Physiognomy and Mental Phenomena of Insanity" - 1856/, че когато пациентът се види как изглежда "в действителност" и обсъди впечатленията си с лекаря, това би могло да има лечебен ефект върху него. Добре, щом така смята.
 |
| Пациентка със суицидна меланхолия |
 |
| Пациентка с религиозна меланхолия |
 |
| Пациентка "Офелия" |
 |
| Анри Дагоне |
6. Най-опасният конкурент на Даймънд е френският психиатър Анри Дагоне (Henri Dagonet,1823-1902). Той работи в болницата Света Ана, Париж и разбира се, е привърженик на диагностицирането по външни признаци, т.е. на физиогномиката. Във второто издание на учебника му /1876/, отново виждаме снимки на психично болни, разпределени по диагнози. Фотограф е Ж. Валет.
 |
| Импулсивна лудост |
 |
| Липeмания |
И така, виждаме групи хора, които по никакъв начин външно не се различават от всички останали. Феноменът каузална атрибуция си прави лоша шега с нас /това е, когато на непознат човек приписваме мотивации, черти, качества и смисли според собствените си убеждения и очаквания и си вярваме/.
Следващ пост - известни фотографи снимат по темата.
