Показват се публикациите с етикет масови психози. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет масови психози. Показване на всички публикации

четвъртък, 30 април 2020 г.

Из историята на масовите психози

Като изследвам историята на масовите страхове (друг термин - Mass anxiety hysteria) и виждам, че продължават приблизително ок. 3 месеца, след което се забравят. Тематиката е същата като днес - медицинска и технофобска. Защитните механизми са същите като днес (то други няма) - рационализация, отричане, проекция, изтласкване и т.н. Ето няколко истории/истерии
1. През 1760 г., малко след внедряването на гръмоотвода в бита (Б. Франклин 1752г.) хората в Европа и Щатите започват масово да си ги свалят от покривите, защото плъзва достоверна информация, че това са “еретически жезли, пречещи на Бог да изрази гнева си”. Имало е и сигурни доказателства - например голямото земетресение в Масачузетс през 1755 (виновен: Франклин с дяволското си изобретение). Почнали да ги връщат чак през 1769 след като мълния взривява погребите на Венецианската република, градът е леко разрушен, загиват не повече от 3000 човека.
(Франклин, по друг повод: “Избягвай крайностите; избягвай да вредиш на хората, колкото и да мислиш, че го заслужават”)
2. През 1831 по време на епидемията от холера в Санкт Петербург се появява също достоверна информация, че няма никаква холера, а борещите се за независимост поляци нощем отравят зеленчуците в градините на хората и водата в бъчвите и че лекарите насила лекуват здрави хора (неясно с каква цел - евентуално за да източват Здр. каса, “следете пътя на парите” и др.). Слуховете водят до паника и бунтове - на 22 юни тълпата разрушава няколко лазарета и пуска на свобода холериците, убиват и малко лекари и полицаи 
3. В края на 70-те (20 век, копеле!), след съобщение за две деца загинали на Хелоуин, в Щатите отменят празнуването поради страх от “маниаци слагащи игли, бръснарски ножчета или отрова в сладкишите”, които раздават на децата. В градовете, където все пак се осмелили да празнуват, в болниците се появила услуга “рентгеноскопия на сладкиши”. Според статистиката, в края на 80-те, родителите са давали около $1 милион годишно за тази сравнително полезна услуга
4. Сиатълската мас-психоза от 1954 г. също ми се стори интересна. Шофьорите в Сиатъл поискали от властите обяснение за малките драскотини по предните стъкла на колите си, понеже се появил слух, че причината са “космически лъчи”, изпитания на радиоактивно оръжие или яица на пясъчни бълхи, снесени точно на стъклото. Провели около 3000 експертизи, изяснило се, че 5% от стъклата са надраскани от вандали, останалите са драскотини, които ги е имало и преди, но дотогава никой не им е обръщал внимание
5. Никой нищо не помни повече от три дни. Например, преди Грета да се изтъпани в ООН, друга девойка - дванайсетгодишната Севърн Сузуки през 1992 произнася аналогична реч - че се "страхува да излезе навън заради дупката в озоновия слой". Сузуки иска от ООН незабавно да се добави озон в атмосферата, иначе тя не можела да диша този въздух. Плахите твърдения на специалистите, че озонът е силно токсичен остават без внимание

* сн. pulpbrother (genuine bullshit detector)