сряда, 27 януари 2016 г.

Група ТРИВА - реалистични, че чак сюрреалистични

Групата се създава в края на 70-те в Новокузнецк /СССР/ и се състои от трима фотографи - Владимир Воробьов, Владимир Соколаев и Александър Трофимов. Те работят в металургическия завод в града и снимат всичко, което видят край себе си. Още от самото начало решават да спазват три принципа: никакъв ретуш, никакво кадриране и никакво режисиране на кадъра.
Както можем да се досетим - и трите принципа са в грубо противоречие с доктрината на соцреализма, господстваща в СССР и някои други страни.
Групата съществува около две години и нещо, преди властта да усети мощната гавра със строя. В началото на 82-ра ги разтурват, уволняват ги от работа и ги принуждават да унищожат част от архивите си.
Тук съм подбрал 35 снимки.

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15,

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

 31.

32.

 33.

 34.

35.

 Авторите



неделя, 24 януари 2016 г.

Филмуси

1. Гледах "Младост" на Сорентино. Много гот, само че малко ми претовари символната вселена - прекалено много неща вкара и накрая, съвсем го разводни. Обикновено не очаквам да почерпя мъдри мисли или афоризми за цял живот от филм, но не мога да отрека, че диалозите бяха железни. Скоро ми попадна едно изказване на друг режисьор - Стивън Содърбърг: "Да си мрачен и неразбираем е много лесно. Адски трудно е да си добър и ясен".
2. Лотман някъде разказва как веднъж попитали Питър Устинов защо е заснел "Били Бъд" в черно-бяло, а не в цвят. Той отговорил, че е искал филмът да е максимално правдоподобен, затова. Един критик коментира: "странен отговор, но по-странното е, че никой не го е намерил за странен".
3. Три цитата:
- Годар: "Всичко, което ти е необходимо за един филм е пистолет и момиче"
- "За да направиш филм ноар са ти необходими жена с минало и мъж без бъдеще". Не знам чий е, но е великолепен
- Дашиъл Хамет в "Детектив от "Континентъл": "The face she made at me was probably meant for a smile. Whatever it was, it beat me, I was afraid she'd do it again. I surrendered".

сряда, 20 януари 2016 г.

Символното безсмъртие

1. Едни социолози - Лифтън и Олсън преди години бяха опитали да изведат цялото човешко поведение и по-точно мотивацията му, през желанието да постигнеш безсмъртие. Символно, слава богу, не физическо като при веганите. До някакъв момент схемата вдъхваше вяра, после малко се бъгваше, но нали като си автор и си харесваш тезата, ти е позволено да поизкривиш малко фактите, да ги придърпаш леко /нали и те facere, ще търпят, милите/, така че като цяло им се получаваше.
2. Там имаше пет модуса на безсмъртие, не ги помня всичките, но първият беше биологическият - стремеж да оставиш поколение. Още тогава, това ми се стори много банално - при добро стечение на обстоятелствата, мъжът изстрелва през специален уред маркер, който попада в алхимичната лаборатория на жената, разположена в малкия таз и там се синтезира златна песъчинка - мърдаща и говореща кукла, по-късно означавана като "човек". Някак си просто до автоматизъм.
3. Вторият модус беше творческият - желанието да оставиш след себе си някъв арт - книга, картина, позив, знам ли. Това го усетих като тъпо, когато един път ровичках в каталозите на една библиотека /картончета-дилейни - Бел Кауфман, хихи/, търсейки текстове по някаква тема. Като видях, колко много хора са написали по нещо и ако не бях аз - кой щеше да ги разлисти тези автори и да види примерно, че сборникът с религиозна поезия на Вл. Соловьов /издание 1900 г./, е взиман последно през 1935 г.?
4. После следваше религиозният модус - ясно за какво става дума - безсмъртие, чрез проникване в някаква религиозна кауза. Там често ти обещават вечен живот, при спазване на определени условия и след изтърпяване на известни неприятности. Другите модуси не ги помня сега.
5. И както си седях преди малко на балкона и си пушех, и съзерцавах един кашон с ябълки, и един по-малък, празен до него, ми дойде онова, прякото знание, дето не търпи оспорване и мъдрецки пудри - дойде ми истинският начин за постигане на безсмъртие - просто трябваше да пресипя ябълките от единия кашон в другия. Нищо повече не е възможно да се направи, ни-щич-ко.

* на сн.: току що научих Сашо да се прави на умрял ангел

събота, 16 януари 2016 г.

Обикновено не ходят тук

Това са все места, където не стъпва човешки крак или много рядко. Не, че не искат, не ги знаят. Но пък то, като не го знаеш, нима го искаш? 9 сн. + 1

1. Баптистерият, в който св. Павел е покръстил св. Лидия - първата европейка - християнка /Баптистерии - кръщелня/. Филипи, до Кавала

2. Халкидики, Абдера. Счита се, че тук са родени Демокрит и Протагор. Градът разбира се, е основан от Херкулес

3. Халкидики, Стагира. Тук е роден Аристотел. Няма къща музей, с лични вещи, люлката на Аристотел, първата му играчка - пистолетче, първото издание на "Политика" /Сиела/ и др., нещо като на Вазов примерно, както е в Сопот.

4. Светилището Хаджар Ям, Малта. Много яко, датират го 2000-на преди Хр.

5. На връщане оттам, на спирката четем странна декларация

6. Светилището в с. Гърло. Също много древно и загадъчно - например, от 12 в. пр. Хр./културата "нураги"/

7. Мандарина на прозореца на манастирската църква, Паля /Сърбия/

8. с. Ерул, изоставено училище

9. Рилският, в опит за небаналност

10.


вторник, 12 януари 2016 г.

Занимания с нефундаментална наука

1. Много интересно се променя телефонният разговор, ако при вдигане на слушалката, вместо безсърдечното "Да!", дистанцирано-учтивото "Да моля?" или невъзпитаното "Ало!", просто излаеш: "Бау!" 
Ефектът е подчертано дяснохемисферен - хората не чуват лая, защото е непредставимо някой да лае по телефона или отсреща да им вдига куче, но нагласите на лаещия /по-нататък в текста - "лаюн"/ прескачат психологическите защити и отиват директно в килера, където е на склад емоционалната когниция. 
2. Какво се променя? Преди всичко, нараства семантичният потенциал на говорещите /по-нататък в текста - "лайкове"/. Като начало, след "Бау!" /по-нататък в текста - "Бау-ефект"/, разговорът се алтернира, появяват се изрази като "Видите ли", "Боя се, че...", "По-добро не би могло и да бъде, но...", etc. 
3. Изреченията стават по-дълги и сложно-съставни, хората влизат "в капана на по-малкото зло" /Мерло-Понти, "Око и дух"/, срещаме сложни наклонни словоформи - "бихте ли бил така добър да..." и "не бих бил толкова сигурен, че...". Не са редки и старинните падежни флексии, дативус /негиращ!/ - "Нему не са нужни обяснения, той си знае своето", генитивус - "Ней трябва ново палто".
4. На фона на изплувалата коректност и даже консонатизъм, интересни модулации търпят и ругатните. Те най-често се евфемизират до "Поврага" /устар./, а при работещи или живеещи в чужбина - "Карамба" - за централноамерикански и островни държави, "Коньо" за испаноезични, "Фък дъ систъм" в панамериканските диалекти, "Мерд" за франкисти. Герундият /"ficke-ficke" на немските автори/, също става предпочитана комуникативна форма и дори норма.
5. Разбира се, някои школи, без нужната задълбоченост в проблема, приравняват "Бау-ефекта" към когнитивния дисонанс - по-аналогичен начин настъпва объркване и срив на експектациите, след което скриптът на реципиента /по-нататък в текста: "облайваният"/ е разрушен. Мисля обаче, че след обнародването на най-новите данни в психолингвистиката /вж. Слама-Казаку - "RESPONSE-ABLE: Empower for Action or as a Victim?" - непреводимо/ и невросемантиката, /вж. Майкъл Хол: "Непоемане на отговорност чрез мрънкане и разговори за политика"/, тези учени трябва да ревизират схващанията си.

* Брьогел-стари, "Глупаци и шутове"

петък, 8 януари 2016 г.

Пием чай при Лудия шапкар

Един от върховите епизоди в Алиса от различни художници. Нима не е подходящо?

0. Снимка на един от многото косплеи

1. Ясен Гюзелев

2.

3.

 4. Fernando Falcon

5.

6. Polina Bacenko

7. Bob Doucette

8. Salvador Dali

9. Denny Kotian

10. Disney

11. Dominic Murphy

12. Dominic Murphy

13. Gianfranco Spione


 14. Tim Burton /филмът/

15. Тамара Назирова

16. Ralph Steadman

17. Shelley Davis

18. Джон Тениел - в оригиналното издание

19. Trevor Brown
 20. Willow_san

21. Зелда Фицджералд. Да, същата.

22. Генадий Калиновски
край