Девойката и смъртта

1. Чета си разбиващия "Девойката и смъртта" на Турние от екрана и  ми е супер, но нали мозъкът е мултитаскинг (може би само моят?) - едновременно ровичкам из нета и попадам на друга девойка, но не порно, а доста по-сериозна. Глава от книгата “Теория на девойката”, както пишат - един от важните текстове на френската философска група “Тикун” - наследници на дада, Ситуационистския Интернационал и Бенямин

2. Текстът е доста налудничав - нищо не разбирам, но звучи прекрасно. Типичен текст-коан. Ето малко:

Девойката, това е най-простото социално отношение, централна форма на желанието вътре в Спектакъла.

Девойката никога не отдава самата себе си, тя не дава нищо освен това, което притежава, т.е. набор от зададени качества. Затова, девойката не може да бъде обичана, а само употребявана.

Съблазняването е вид социална работа, която девойката осъществява. Импотентността и фригидността на девойката непосредствено се проявяват в това, че собствената и еротична сила се е отделила от нея и е станала автономна дотолкова, че сега може да господства над нея.

Когато девойката се кикоти, тя все още се труди.

Сексуалността не съществува. Това е абстракция, отделен момент изведен в абсолют и станал призрак в отношенията между хората.

В света на девойката, изискването за свобода е приело формата на съблазняване.

Стремежът на девойката да се превърне в символ, не говори за нищо друго освен за желанието и да участва на всяка цена в обществото на безучастността. Това се изразява в непрекъснати опити да съответства на видимия си образ. Тази задача предполага фанатизъм.

В тялото на девойката няма място за двама.

Девойката си позволява да бъде действително близка само с "най-добрите приятели/приятелки", към които всякаква латентна сексуалност е била погасена предварително; никой не е държан на по-голямо разстояние от тези, с които тя е спала. Именно опитът с това разстояние трансформира любовника/любовницата в партньор.

“Женствеността” на Девойката означава единствено, че Спектакълът е превърнал легендарната близост на “Жената” с природата в абсолютна близост с “втората природа” на Спектакъла

Целта на двойката: да скове целия неконтролиран поток от разстояния между телата, отделяйки там приемлива територия за близост.

Девойката придава на думата “желание” крайно своеобразно значение. Нека не грешим: в нейните уста то не обозначава тягата, която едно смъртно същество може да изпитва към друго смъртно същество, а изключително, на обезличеното ниво на ценностите - разлика в потенциалите. Това не е емоционалното напрежение на създанието към своя обект, а напрежение във вулгарния, електрически смисъл, механично неравенство.

Девойката не обича нищо, освен обезличените човешки действия. Тя успява да открие Спектакъла навсякъде и където и да го намери, тя му се възхищава.
Разочарованието в любовта и позволява да отслабне с три килограма.