Показват се публикациите с етикет стоматология. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет стоматология. Показване на всички публикации

четвъртък, 10 март 2016 г.

Стоматологики

1. Зъболекарят ми е абсолютна стабиляга, доверявам му се безрезервно, само че много тихо говори. Подробно ми обяснява какво смята да прави, но за съжаление, чувам много малка част от казаното и понеже информацията е специфична, разбирам още по-малка част. Но тъй като съм добре възпитан дори и с отворена уста, казвам на всичко "да" и се усмихвам предразполагащо. Това смятам, му създава комфорта и  душевното равновесие,  необходимо за една качествена зъбна услуга. 
2. Не знам дали някой се е сблъсквал с гневен стоматолог - аз не, но съм чувал потресаващи истории. Явно неслучайно великият дьо Сад /в превода на Цеко Торбов от 1931г./ описва така подробно сблъсъка на Жюстин с господаря си, изпаднал във "furor dentata" - "дентален гняв".
3. Който има интенция да разшири общата си стоматологична култура, ще открие, че електрическият стол също е изобретен от зъболекар. През 1872, лисабонското зъбно профи Антониу Каетану ди Абреу Фрейри Егаш Мониш предлага зъболекарския стол след минимални модификации да се използва за екзекуции. Идеята пробива в САЩ, където в лабораторията на Томас Едисон го електрифицират и успешно го ползват по новото му предназначение.
4. И ако се върна към моя случай - сигурен съм, че каквото и да ми предложи зъбният ми гений, въпреки че не знам какво е то, (обясних по какви причини) мога да разчитам, че ще е с много вкус, мярка и в границите на монетарната ми квота. 
5. Понякога се случва да задрямам, докато ми работят по зъбите, предполагам от ужас (ултрапарадоксалната фаза на Павлов - тя е за кучета, но работи и при мен). Знам обаче, че с този специалист, няма никакъв риск да се събудя един ден с инкрустирани сапфири в резците (dentes incisivi in sapphiris et inaurati) или с кучешки облечени в платинeнo-паладиева сплав (dentes canini in adparuerit circumdatio platini paladium), досущ селски Микджагър, или омотан във волфрамови брекети Сваровски, които да изплащам след това със средносрочен кредит (19 години и 9 месеца по 372 лв и 23 ст месечно, с капитализирана лихва 18% и фючърсни активи в злато с марж 27 на сто) и т.н.

* Фото: Юрген Телер

вторник, 7 септември 2010 г.

Философия на стоматологията

1. Отидох на зъболекар. Разбира се, преди това дълго чаках спонтанно самоизлекуване и когато започна да ме боли цялата горна челюст, реших все пак да посетя споменатият специалист. Някак си, независимо от мен, в мозъкът ми, през цялото това време, кипеше сложна вътрешна борба.
2. Като начало, мисълта ми конструира две работни статистики. Първата обхващаше случаите, когато някой е ходил на зъболекар и след това е умрял. Втората - когато някой не е ходил на зъболекар и след това също е умрял. За мен стана очевидно, че втората група /т.е. умрелите без стоматологична помощ/, са доста повече, от умрелите с помощта на стоматолог. Това малко ме успокои, наистина.
3. По някое време даже имах някакво екзистенциално подхлъзване и ми блесна мисъл, че болката пречиства и възвишава, но аз веднага я отхвърлих. Бърбънът върши същата работа и то много по-психологически щадящо.
4. Малко след това, мозъкът ми започна да привлича факти от други области на науката. Спомних си, че съществува една йерархия на болката и тя действа на принципа, че по-висшата болка заглушава по-низшата. Зъбоболът, наистина е доста висша болка според географията на тялото, но дали е по-висша като духовност?
5. Позвъних на позната стоматоложка и се уговорих за посещение. Пред кабинета и имаше интересни табели:"Dental centre" и под нея - "Gynaecologist". Асоциирах с "vagina dentata" /хапеща вагина/ - един митологичен образ, пряко свързан с кастрационния страх. Вътрешно охладнял, влязох в кабинета.
6. Ако някой не си дава сметка: с възрастта човек все повече се затваря за простотиите на реалността и става все по-чувствителен към символите.

* пейка с мръснишки надпис на латински