Показват се публикациите с етикет роби. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет роби. Показване на всички публикации

четвъртък, 7 февруари 2019 г.

Импосибъл

1. Не е възможно, казвам си понякога зимъска, през февруари някъде да не шумят листа, да не духа откъм скалите топъл мистрал, да не е +16 и водопадите да не искрят на краткото, но топло слънце. Не е възможно.
2. Веднъж стоях край морето долу, на Левкада и му броях оттенъците. Докарах ги до седем и един осми, за който не съм съвсем сигурен. На Бахамите (или още Бахмаами, както са по-известни тук), били дванайсет, но как да стане да ги преброя и там - nie viem (от полски: не знам)
3. Пак ме тегли към блатата в делтата на Аксиос/Вардар. Понякога си мисля, че съм негър, поддал се на аболиционистки внушения да избягам от плантацията си и да одя да се крия в храсталака. И вместо да нося разни обективи и др. тежки глупости, да взема китара и да вия делта-блусове там, в пущинака. И като повия достатъчно, да ме усетят хедхънтърите или както там се казват ловците на роби и да дойдат да ми вземат китарата и да ме върнат да им бачкам. А тъкмо си купих винетка. Специална, за роби - робовинетка. Като си тръгвах от бензола, пожелах на момичето успех. Какъв успех се има предвид, никой не знае. Аз имах предвид успех в продажбите на винетки, тя - да си хване най-после подходящ приятел. Но може и да е точно обратното. Не, никой не знае, както някъде отбелязах.

неделя, 20 септември 2015 г.

Робски проблеми

1. "Cui podest malum" /"кому е полезно злото"/, както казваше един познат римлянин. При заплаха, /напр. да ти дойдат много бежанци изведнъж/, източноправославният модел на реагиране е хистеричен - вайкане, хаотичност, объркване, страх, правиш се на умрял или ставаш агресивен. Плюс обичайните пауперистични страхове /ще ми вземат нещо!/ - ограбиха ме, претопиха ме, изнасилиха ме, взривиха ме. И какво точно ще ми вземат? Придобитото по модела на нацгероя, просякът д. Добри? А какво ще ми взривят - Петохуйника ли? И много ли ще се натъжа? А как точно ще ме асимилират? Кои останахме за процедурата? Малко неравни са силите /ЕС - петстотин милиона, бежанци десет милиона/. Обаче, да - мръсотия, грубост, агресия, страх. Но това го имаме постоянно бе - покарайте кола из София, наминете към Калотина, излезте от колата, огледайте се, помиришете. Бежанци няма, но другото е там. Остана изнасилването - уникална възможност да покажеш различност. Хайде, холан /Come on, holan - англ./.
2. Но, о, чудо! Минава известно време и пак по хистеричния механизъм, всичко е забравено, т.е. потулено в някоя гънка на несъзнаваното - "la belle indifference" на френските автори. Изчакваме третия ден на чудото. За протестантския модел няма да резоньорствам, всички го знаят.
3. Досег с Прекрасното. Инициативна група от калифорнийци обвинява "Нестле", че за производството на котешка храна е използвала робски труд. Казусът е, че нестлианците доставяли от Тайланд некъв морски дар, за който местните бейове купували работници от Камбоджа да се гмуркат вместо тях. И сега, някой досетлив адвокат им прави калифорникейшън на Нестлето и ще се опитат да им източат пари. Не им се давай, Нестленце, тоблеронвай лошите.

* на сн.: Нестле използва робски труд за котешка храна

събота, 18 юни 2011 г.

Наказателната психиатрия

1. Наказателната психиатрия е много интересна социална проява, действаща двупосочно. В практическата си част, тя се използва за изолиране и санкция на другомислещите, а в теоретичната - да облече проявите на другомислие в научни дрешки. Например, "вялопротичащата шизофрения" на Снежневски, е помогнала да бъдат хоспитализирани стотици психично здрави еретици в СССР.
2. Несъмнено, най-поетичният пример за използване на психиатрията за наказване и обратно - за научна аргументация на наказанията над непослушковците, е историята на термина "драпетомания". Въведен е от д-р Самюъл Картрайт - психиатър, член на медицинската асоциация на Луизиана, през 1851г. и означава натрапливо желание на робите-негри да бягат от господарите си /от стгрц "драпетес" - беглец/. Според д-р Картрайт, стремежът към свобода е вид патологична натрапливост, а над два опита за бягство следва да се третират като психично заболяване.
3. В New Orleans Medical and Surgical Journal, д-р Картрайт съобщава, че неприятната тенденция робите да напускат господарите си, е болест, която сравнително добре се поддава на лечение. Най-ефективната лечебна процедура, според него е боят, но ампутацията на пръстите на краката също не е за пренебрегване.
4. Наблюдавайки робите, Картрайт открива и второ, още по-интересно психично разстройство. Означава го като Dysaesthesia Aethiopica /нещо като "Безчувственост Етиопска"/. Това е заболяване, при което робите /докарани от Етиопия/ не се подчиняват, отговарят грубо и непочтително на господаря или направо отказват да работят. Това, според Картрайт е нелечимо и се появява при свободни негри и при лошо стопанисвани роби /...an incurable and universal mental disorder of free Negroes and poorly governed slaves/.
5. Като гледам биографията на д-р Картрайт, виждам, че бащиното му име е Aдолфус. Доктор Самюъл Адолфус Картрайт. Хитро, а?

* на снимката: куче за преследване на избягали роби-драпетомани. От: The New Orleans Medical and Surgical Journal 1851:691-715 (May).