Показват се публикациите с етикет Джойс. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Джойс. Показване на всички публикации

неделя, 2 февруари 2020 г.

Още тогава

С Джойс се запознахме някъде около рождения му ден (неговият е днес, моят е няколко дни след това). И двамата ходехме по улиците на Триест с гладни аутсайдерски погледи и си търсехме издател. И двамата бяхме написали първия си роман (аз - "Брандмайстерът"- порнодрама с исторически препратки, той - "Одисей"). И двамата изпитвахме трудности с издаването им. Моят проби сравнително бързо в малко инди-издателство, макар и в нищожен тираж - 2000 екземпляра, намерили вечен покой в гаража на мой приятел. "Улис" бе постоянно отхвърлян от издателите, но мисля, че все пак видя бял свят през 1922. На случайна снимка от ония години отчетливо се вижда ситуацията, в която бяхме и даже част от тогавашния ни събитиен хоризонт.

понеделник, 6 май 2019 г.

Триест/Варна

В Триест беше много интересно. Изведнъж си наумих, че ще ходя из града и ще търся сходства с Варна (там съм израстнал). И разбира се, намерих и то не защото морските градове си приличат, а по тайнствени, други някакви механизми.




Къщата в която е живял Дж. Джойс (от 1904 до 1915). В 1908-ма брат му злорадо отбелязва: "Брат ми претърпя неуспех като поет в Париж, като журналист в Дъблин, като влюбен и като писател в Триест, като банков чиновник в Рим, а след това отново в Триест - като частен учител и преподавател в училище". В действителност, в Триест, Джойс е величав - завършва "Дъблинчани", "Портрет на художника като млад" и започва "Одисей".






Но най-хубавото в Триест, (не знам за другаде) е, че ако искаш да си купиш витамин С, трябва да поискаш "витамина Чи". Ето тези неща ме карат да се чувствам добре, да не кажа щастлив.

Побутвам леко Джойс да пише по-естествено

Финето ("крайче", итал.)

неделя, 24 юни 2018 г.

Шостакович, комсомол, Джойс, Набоков

0. Като повечето нормални хора, ударих два джина и тръгнаха тъжните текстове
1. С един колега тия дни псувахме социализма и той ми разказваше как Шостакович след статията "Сумбур вместо музыки" (1936 г.) като вървял по улицата, всички познати минавали от другата страна от страх да не ги заговори, че ще вземат да ги арестуват после. Чудеше се как може така. Аз не се чудя изобщо - като ме изключиха от комсомола в казармата, изведнъж всички наоколо странно охладняха към мен и това едва ли е било от страх да не ги арестуват или разстрелят, нещо друго е било. Какво е било бе, конници на Армагедона, какво е било чувството? Изключение направиха трима - те както си се държаха нормално, така си останаха и после. Професионално, после станаха съответно - лекар, историк и още лекар. Тогава изчислих съотношението "внезапно видиотили се" към "запазили нормалност" - беше прибл. 80 и 20 на всеки сто. Виждам го и досега, оказа се социална константа.
2. Заглавието "Сумбур вместо музыки" няма да го преведа. Омръзна ми да превеждам. Който трябва е научил руски навремето, който не трябва - не е, нека пропусне този културен пласт. Ще знае какво е казал Джойс за писането ("журналистите пишат за необикновеното, писателите за баналното"), но няма да знае какво е допълнил Набоков ("...но пишат така, че баналното става необикновено, сякаш гледаме света провряли глава между краката си, желателно на плажа")

* фото: Dara Scully