понеделник, 26 септември 2016 г.

Сляпо проглежда

1. Аз разбира се, знам доста начини за откриване на магия и частично за премахването и. Не че се интересувам, но някои от пациентите, тези универсални бойци, отиват на магьосник преди да дойдат при мен и вече минали през етапите на меджик-диагностика и терапия, с радост ми се отчитат. Ако имам настроение да им изслушвам простичките тези. А трябва, че се обиждат! И колкото по-заплетен е проблемът, толкова по-елементарни са обясненията им. Една приятна амалгама от защитни истории
2. Много често им счупват яйце и вътре има черни точки или пък, във възглавницата си намират клечици. Е, има и по-трудоемки диагностични подходи - например с белтък от яйце под леглото и др. Зачестиха и инфекционните обяснения - примерно депресията се причинява от микроби etc. В такива случаи, отново ми се появява оня мъчителен въпрос: "Наистина ли всички умни хора напуснаха страната?" Представлява голям плакат шест на два, а въпросът е изписан с черни букви на бял фон
3. От "Класически случаи в психологията", на Джеф Ролс /Classic Case Studies in Psychology, Geoff Rolls, 2010/:
"S. B. ослепял на десетмесечна възраст и случаят му бил признат за неоперабилен. Но благодарение на научните достижения, на 52 годишна възраст S. B. бил опериран и отново прогледнал. Той безусловно се зарадвал на този дар на съдбата, но доста бързо загубил ентусиазма си, изпаднал в депресия и след две години починал. Възстановяването на зрението му донесло много страдания. <...> Като сляп, неговата самостоятелност предизвиквала всеобщо възхищение и самият той изпитвал уважение към себе си, с уменията си на фона на сериозния недъг. Сега разбрал, че в света на зрящите, тези умения са повече от скромни. <...> S. B. починал на 2 август 1960, по-малко от две години след операцията. Няма да е преувеличение, ако кажем, че той умрял от разочарование от това, което видял"
4. Интересна книга, честно

* На снимката: нечувана жестокост - пакистански войници разстрелват пленен робот

неделя, 25 септември 2016 г.

Вардар - делтата

1. Делтата на Аксиос, която всъщност е Вардар. Слиза се под Солун, по магистралата за Атина, след двайсетина километра взимаме отбивката вдясно за Халастра, след това - веднага вляво по един черен път и сме в резервата. Оттам, започва мъчително търсене по черните пътища към морето, между оризища и памучища и при късмет - излизаме на едно абсолютно потайно и абсолютно сюрреалистично рибарско селище с еднотипни наколни къщи решени като салуни от Дивия запад, само че топнати в морето.
Ето какво имам предвид - снимката е от интернет, професионална /Markos/, аз не можех да си позволя такъв ракурс, затова моята е само за информация

Тези хора култивират миди, това в морето са закотвени бидони, в които ги отглеждат
Доколкото съм чувал, гърците не признават съществуването на речна риба, но ето тази мрежа, с която преграждат реката, говори за друго.

Докато се мотах открих и някакви змии

Ето делтата на Вардар
Резерватът е огромен, защото това са делтите на три реки - Аксиос /Вардар/, Алякмонас и Лудиас. Искрено се надявам, че попаднах на Аксиос, след доста лутане и грешни ходове. Комарите са дребни, много и хапят ужасно по всяко време на деня. Птици - не е като да няма. Всъщност - фрашкано е с птици. Ето:

Ето тук един корморан се прави на пън

А тук реши да покаже цялата си красота

Гларус

Чапла се приземява

На релса се експонира, хубавица бяла

Разбира се, най-добре би било да се нощува в резервата, но не съм толкова напреднал, пък и беше малко зловещо. Ето, на изпроводяк


край

вторник, 20 септември 2016 г.

Птица румунещи

В Румъния, малко след Гюргево има много готин птичи резерват. Казва се Комана - където река Няжлов се влива в по-голямата Арджеш. Доста колоритно там, но нека видим птиците.

1. Кълвач

2. Същият

3. С тази чапла играхме странна игра. Тя се правеше, че не ме забелязва, аз се правех, че не забелязвам, че тя се прави, че не ме забелязва. Веселихме се и двамата. Накрая излаях за да я подплаша и да я снимам в полет. Лаят ми привлече куче-безделник, което дойде да провери какви са тия простотии - човек да се прави на куче, но се сприятелихме

4. Чаплата литна, като се опита да ми избяга от кадъра, но не и на мен

5. Секция грабливи птици - Голям сив тепавичар /работно название/

6. Секция грабливи птици - Малък петнист сокол /керкенез/

7. Патица - черноглава тръсогъзка /работно пак/ плува в коацерватна среда /хранителен бульон/

kraj

четвъртък, 15 септември 2016 г.

Тъпизми за Пътя

1. Уж го знам, но все пак ми трябваше допълнително време, за да разбера, че не е важно къде отиваш, важно е по пътя какво става. Допускам даже, че хората избират целта само за да вкусят от приключенията по пътя. Е, може би не всички хора. Или пък всички, но някои не умеят да си го опишат, т.е. да си дадат сметка, че е така.
2. Затова, по-хитро е да се избират близки, но труднодостижими цели. Да не се товари много багаж, там лодки, фотоапарати, дюшеци. Многото багаж те прави да не си сензитивен, отвлича мислите ти в тъпа посока.
3. И тази тревожност при напускане на комфорта, която те поддържа в състояние на "ужасно хубаво" - ужасно - защото те плаши с несигурността си и хубаво, защото граничи с ужасно, а ти вървиш по пътеката на хубавото. Кеф ти да си вървиш по нея, кеф ти отвреме-навреме да надникваш в пропастта и да си казваш "ау!". И тя да ти отговаря: "ау, я!"
4. А децата как обичат да играят на "ела сега да се плашим", не е истина. Понеже те знаят.

* сн.: Morten Andersen

вторник, 6 септември 2016 г.

Хор-кърмене-Сашо-Бариуайт-Юнг



1. Това е хор към общината в Сакраменто - "Общински джазови гласове". Колко би било прекрасно - отиваш в общ. Красно село да платиш безумен данък или глоба, че си паркирал в градинка, без да имаш кола и хоп - тези стоят на входа и запяват като те видят. И парчето подходящо - My foolish heart
2. Една жена имала детенце и подвластна на царящата в момента концепция /най-правилната за всички времена, нееднократно взривявала интернет, уникална и т.н./ го кърмела до 6 годишна възраст. И ето сега, то ще е първи клас и те се събират приятелки, и обсъждат дали, и как да го отбият, т.е. да мине на нормално хранене. Една е на мнение, че при добра организация /частно училище, млада фертилна учителка/ педагогът може да го поеме, да му даде гърда и да реши проблема за следващите осем години. Друга казва, че училището, ако е пет звезди и е олинклузив, е длъжно да предлага такава услуга, трета мълви, че то си е до късмет. Не знам какво решиха накрая
3. Сашо /4г./ много се възхити от голямо кравешко лайно. След серията въпроси "защо", се разбра, че кравите ядат и след това акат, и после пак ядат, и т.н. "Ядат за да акат", поясни ми той.
Като при хората, ама засега няма да му го казвам.
4. Бари Уайт навремето беше отличен медиатор на тинейджърския секс, а Рамщайн ни научи да слушаме рок на немски. Колтрейн ни отучи да танцуваме, а Рейдиохед на нищо не ни научи, ама пък много добре ни влизаха. Хвала на всички тях
5. Веднъж, в разговор с Юнг, Фройд внимателно се навел към ухото му и прошепнал: "Сянката не трябва да ни плаши, тя ни пази". Това изобщо не го разбрах като го чух, както и до ден днешен не съм, но баси, колко е мъдър Фройд! Чак mother.

понеделник, 5 септември 2016 г.

Парга последно и край

Още малко Парга и приключваме за годината.
1.Цветовете са наистина такива, омара още няма, но има омая - като си станал на изгрев

2. Какъв прекрасен, меко нагънат ръб на кея

3. Пристигнахме на залез и докато се ориентираме и си намерим стая и нещо да мушнем /за храна говоря/, стана съвсем тъмно. Пак се наложи да победим времето, практикувайки нощен плаж.

 4.
 5.

6. Мрежи, които разпъват нощем между маслините, за да ловят едни много досадни същества, подобни на елфи. Представляват миниатюрни кентавърчета и гризат кората, намалявайки маслодобива по този начин

7. Настенно дърво

8.


Край

събота, 3 септември 2016 г.

Интереси

1. Човек рано или късно открива, че животът е доста по-беден от представите му за него (прочее, ако ще е късно - по-добре никога). И като открие този феномен, започва да се опитва да го разнообрази ли, обогати ли, живота си, спрямо някакви мери, взети от няколкото свестни книги и филми, попадали му пред очите в светли времена. И защо всичко това? Е как защо!
Например - отвличат те извънземни, но не за да ти вземат органите, както е редно, а за да им разказваш разни интересни истории. А ти им мълвиш: братини, моите реалии едва ли ще ви заинтригуват, по-добре отвлечете някой ерудиран резоньор - така ще ви светне и за история, и за психология, и за политика, че свят ще ви се завие.
2. Изобщо не е необходимо нещата да се разбират докрай. Предлагам да се стига малко след средата и да се спира. Достатъчно е само леко да изплуват от мъглата, да се появят силуетите им, да станат разпознаваеми и толкова.
Както на тази снимка - показа се от мъглата, стана ясно, че това е селски кенеф, нима ти трябва площ, дебит, кога е построен и кой го е изкъртил? Аре да потиснем малко архитектурния си плам и да си измислим сами историята му.
Да, но ако си клозетолог /наука за човешките тоалетни/ и ти трябват точни данни, за да си напишеш статията? О, за тези с точните данни не отговарям, нека сами си торят неврозата. 
3. И много молим, не се подмамвайте по този пошъл стремеж към яснота. Доста прилича, но не е свобода, не е.