Показват се публикациите с етикет Бачковски манастир. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бачковски манастир. Показване на всички публикации

неделя, 8 януари 2017 г.

Просветени

1. Един свещеник от Бачковския манастир: "Идват разни хора, чели "Уикипедия" и твърдят, че Евангелието от Йоан е написано от... Йоан. Това е все едно да очакваш, че някой работник от "Чистотата" си води дневник на английски"
2. Пелевин: "Благодарение на булевардните романи, гражданинът на новото време смътно знае за съществуването на Втория принцип на термодинамиката, а заради редното числително подозира и за наличието на Първи, но за Третия няма да узнае никога"
3. Атанас Славов: "Националният сън: Един комар хапе човек. Човекът плясва комара, убива го и кара нататък, тоест решава проблема си. Това е човек в съзнание. Сега си представи друг комар, който хапе друг човек. И него го боли. Но не убива комара, а започва да мрънка, да мърмори и най-вече да търси виновни. Например – кой остави вратата отворена да влизат комарите, нарочно ли я остави, ама той нещо мрази ли ме, или пък е от СДС, БСП, ДПС, а баща му не беше ли от ДС и т.н. Този човек е в безсъзнание".
4. В един краен софийски квартал, пътувах в автобус, за който суспектен минувач ми се закле, че ще ме "фърли в центъра". И изведнъж обявяват: "следваща спирка улица Рахманинов", и аз се ужасявам. Такова чак изгубване на тази възраст, в метрополията - срамота! Навън вали яко, стъклата изпотени, гледам наоколо - абсолютен индъстриъл, пролетарии от вси страни, етцетера, баси и естетите - Рахманинов тук - Incredibile! Какви шизоиди са кръщавали улиците тука бе, а ако по-следващата е Малер, мале, мале! Преди като бяха всичките на партизани, партизани - легендарни синове над полета, и балкани, над села и градове, беше много по-спокойно. Но като спряхме, обявиха: "Улица "Връх Манчо". Знам, слухът ми е музикален, така е.

* на сн.: Бачковски манастир, трапезарията

вторник, 3 януари 2017 г.

Грузинците

1. На Коледа ни гостуваха двама грузинци, дойдоха да снимат филм за Бачковския, защото нали е основан от братя Бакуриани и т.н. Жената си я познаваме отпреди - страхотна е, а сега дойде с оператора си - също много готин, Леван се казва, разбира се.
Пичовете долетяха с лоукост, където знаем, си доплащаш, дори ако си наклониш главата под ъгъл, различен от споменатия в билета и съобразно законите на грузинското гостоприемство, донесоха доста от любимия ни кашкавал и съответно - два кашона червено вино. А, да не забравя - и малко коняк бяха взели.
2. На 25-ти в Бачковския беше весело - доста хора бяха дошли да запалят свещ, а забраните за снимане дебнеха отвсякъде, но въпреки това, с настояване и личен чар, гостите ни успяха да си заснемат материала.
3. От мирските неща, следва да отбележа, че в Джамура /която сега се казва "Джамура-2"/, продължават да сервират най-дългите кебапчета в републиката. Впечатлиха ги едни малки камбички, пълнени с бяла субстанция и донякъде луканката. Наливното вино също признаха за годно, което доста ни забави, защото почнаха с тостовете.
4. За тостовете. Съвременното състояние на проблема при гощавка с грузинци има три аспекта:
а) всяка глътка вино трябва да се съпровожда с тост 
б) тостовете са станали доста по-компактни - няма ги вече онези 40-минутни истории с неочакван край, подхожда се стегнато, в рамките на 4-5 минути си готов и можеш да отпиеш малко, в очакване на следващия тост
в) динамиката е крайно интересна - започва се с нещо весело - колко е хубаво, че сме заедно и проч.; след това се въвежда много важна тема - за отсъстващите любими хора и необходимостта, доколкото тостът е вид молитва, чрез него да могат да ни кажат нещо и ние на тях, след това се минава към род и родина /кратичко/ и накрая - любов, случайност, космос, Среща, смирение и т.н.
5. На връщане, грузинците /на задната седалка/ запяха коледна песен, като веднага докараха оня двуглас, забиващ те директно в класически грузински филм. Не знам това какво обяснява, но хората са християни от 3-ти век. Абе друго си е.

* Нико Пиросмани, "Празник"