Показват се публикациите с етикет Бейтсън. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бейтсън. Показване на всички публикации

петък, 8 януари 2021 г.

Поредните версии

1. Нито е ново, нито е сложно: човек е изтъкан от различни, взаимодействащи си истории (“екология от истории” на Бейтсън) - чути, видяни, преживяни. Ако в теб са вплетени повече хубави истории отколкото лоши - ти си готин, ако съотношението е друго - не си. Останалото са рационализации (“не си много готин, но не си и чак толкова лош” или “сега не си готин, но при други обстоятелства ще си” и др.).
Интересен проблем са хората запълнени догоре със скучни истории, но предполагам, че за тях в рая/ада ще има отделен казан (пълен с отровни благовония в единия случай и с лесновъзпламеним катран в другия). Дотогава - търпение и късмет. Естествено, моята теза е труднодоказуема в този формат - изисква твърде много текст, а ние помним Паскаловото: “Ако имах повече време, бих го написал по-кратко”. Знам, приемането на реалността винаги е било голям проблем по нашите земи, но в доверителен разговор мога да излъскам тази си идея до аксиоматичен блясък
2. Гледах едно филмче за Кант, в което за 10 минути ти обясняват какво е имал предвид и разбрах, че се бил опитвал да отговори на три въпроса. Два от тях си ги задавам постоянно (“Какво съм длъжен да направя?”и “Какво мога да позная?”), но третият ми е доста загадъчен: “На какво смея да се надявам?” На какво да се надяваш, наистина - ходиш постоянно като отвързано оръдие на галера (Генис). Това шега ли е?

* На снимката: първият електрически уред на Sony - оризоварка, 1946 г.

четвъртък, 23 май 2013 г.

Адът и другите

1. Като бяха по-малки, дъщерите ми спокойно и сериозно изслушваха мъдрите ми изказвания и това несъмнено ме радваше. В един следващ период, пак ме изслушваха, но вече излъчваха известна нервност и един поглед, означаващ, че идеите ми веднага потъват някъде, а отгоре си остават собствените им, не толкова мъдри концепции. Това беше знак да съкратя сказките и да им подавам текста някак по-дяснохемисферно /тогава четях много Бейтсън/, каквото и да означава това.
2. Веднъж, не помня в кой момент, обясних на Доротея, че е по-добре да не пораства, защото в живота на възрастните няма нищо, practically speaking, привлекателно. Не ми повярва. После и се наложи да отиде до поликлиниката за някакво медицинско. 
- Тате, казва ми като се върна - видях ада!
О, мисля си, мен ли точно ще учудиш - вече трийсет и колко години участвам в строежа му. 
3. Предположих, че е чакала пред някой кабинет два до пет часа, интоксикирала се е от бабичките в коридора, после гневна сестра е споделила мисли за системата и собствената си непричастност към нея, етц. Не точно.
Видяла някакъв дядо, който излизал от поликлиниката обут в сини найлонови калцуни.
- О, забравили сте да си свалите тези неща от обувките - казала услужливо тя.
Старчокът се изкикотил демонично:
- Не, казал той - не съм забравил.
4. Е да, това е адът, съгласен съм.

* на сн.: Фея и Цезарин