Неделя - тъп ден

1. Много неприятен навик имам. Някой като ми звъни по мобилния и се разбере, че е сгрешил номера, му казвам, че е грешка. Ако обаче, пак се обади веднага след това - Г. да му е на помощ. Преправям си гласа и ставам креативен, т.е. започвам да си измислям истории, съобразно неговите желания.
2. Напоследък, един път месечно ми звъни непозната жена на около 47-52 години /това по гласа/, която ме нарича "бат' Николай" и ме пита „имам ли нещо за нея”. В началото и казвах, че е грешка, че не съм "бат' Николай" и ако държи на това почти библейско обръщение, да ме нарича "бат' Александър". Тя ми затваряше. Постепенно обаче, се съгласих да съм "бат' Николай" /не мога да казвам "не"/. И така, тя ме питаше имам ли нещо за нея, казвах и че доскоро съм имал, но точно сега нямам нищо интересно.

3. После, тя малко промени въпроса си. Започна да ме пита "да идва ли", а аз и отговарях да си стои където е и да не идва. После вече ме молеше, ако има хора за нея да и съобщавам. Това ме натъжи, защото нямах идея за критериите, по които определени хора биха били за нея. Освен това, лекият романтичен шлейф покриващ нашите отношения, някак си падна, защото осъзнах, че и тя е като всички - идват с някакво искане, но се оказва, че не знаят какво точно е то и се налага да им го формулираш.
4. За да избегнем всякаква неопределеност, при следващите обаждания аз внимателно и подавах критерии. Казах и, че такива умни и интелигентни хора подходящи за нея, отдавна не са ми попадали. Казах и, че засега виждам само дейни дезориентати, а спокойни и вътрешно преживяващи хора не са се появявали. Последно /малко и с терапевтична цел, няма да крия/, и споделих, че липсата на подходящи за нея хора ми действа и на мен деморализиращо и дори се замислям за екстремна смяна на жизнения си стил. Какво ли не и казах, за да се чувства добре.

5. Последно звъня на 6 март. Ще видим какво ще ни предложи животът през април.

* на снимката: Чакат.