1. Има стихове, които толкова силно ми въздействат, че като ги прочета и ми става изключително невероятно, че някой може да напише такова нещо и че именно аз ги прочитам. После си казвам: не, изглежда е станала грешка, я да проверя какво точно ми е въздействало, може пък и да не ми е въздействало. Но усещам че не, няма да мога да ги прочета веднага, ще опитам пак след час. Някакъв ужасен, светкавичен рикошет, кой може да издържи на това? Кой може, след първото разтърсване веднага да си причини второ? С прозата е различно, но с картините, музиката и театъра е почти като със стиховете
2. Постепенно съмненията ми отпадат - да подкрепиш някого означава да го докоснеш и може би даже прегърнеш. Може, разбира се да го облъчиш и с много думи, но все пак запомнете - преди всичко докосване и прегръдка
* И.И. Машков, Автопортрет и портрет на Пьотр Кончаловски, 1910 г.
