вторник, 31 август 2010 г.

Внезапна загуба на смисъл

1. Веднъж сутрин си вървя към работа и внезапно, ясно и отчетливо усещам как губя смисъла. Нищо, мисля си, ще повървя малко, ще намеря сламка, ще се хвана за нея и той ще се върне. И така си ходя и си изброявам смисли и нищо - празнота!
2. Но нали съм хитър, казвам си: "ще спра да търся, то е като съня, трябва да спреш да го искаш и той идва". Още не бях стигнал до работата и хоп! - появи се и внимателно се нагласи на мястото си. Точно толкова внезапно, както изчезна. Отдъхнах си.
3. Изглежда беше софтуерна грешка, знам ли.

*тази композиция направих в дърводелницата на Ники. Това са калъпи за шапки.

неделя, 29 август 2010 г.

Блус и бира

Година от смъртта на Лес Пол. Реклама за бирa.

Интересен ефект

Понякога през деня откриваш някоя Америка и си доволен. После проверяваш за всеки случай - баси досадата, някой вече я е открил преди теб. Обаче, ако не те мързи, провери отново малко по-късно и ще видиш - всичко е наред, именно ти си я открил.
Това им е една основна грешка на всички, че не проверяват отново малко по-късно.

* село Глоговица рано сутрин, мокро е всичко

събота, 28 август 2010 г.

Fender Tele vs Gibson LP

1. Разбирам професионалистите, които си купуват инструменти за хиляди долари - всяка работа трябва да се изпълнява с възможно най-добрите оръдия на труда.
2. Когато Уинтън Марсалис започва навсякъде да се появява със своя "Монет", куп млади келеши започват да претърсват джобовете на родителите си за да си доставят заветния лят мундщук, но това едва ли им помага много.
3. От друга страна, за професионалиста модата, т.е. външните ефекти са нещо вторично. Например, Ед Бикерт цял живот си свири джаза на Фендър Телекастер /а не както диктува традицията на Гибсън-Лес Пол/ и твърде добре му се получава.


петък, 27 август 2010 г.

Сними ме тук, сними ме там

1. За мен е очевидно, че човек обича най-много не Родината, след това Венетка и след това Лайнетка, а себе си. Нека не си правим илюзии - вижте снимките си в домашното /компютърно/ албумче.
2. За да избегнат обвиненията в нарцисизъм, хората прибягват до фон, напр. Айфеловата кула. Големи гещалтисти са хората, ей.
3. Ако снимат само кулата - безмислено, получава се стандартна, кофти картичка. Ако снимат само себе си до някоя сива стена - леле, колко се харесвам, аз съм едно прекрасно пъстро създание, което неутралният фон адски добре подчертава.
4. Най-добре е да се снимат в някое култово кафене. Ако посланието е "всеки ден изглеждам така и правя точно това" - супер, толкова е плитко и невярно, че веднага ми става симпатично.
5. Затова, най-обичам да се снимам качен отпред на дизелов локомотив. Така съм и направил, апропо. Хем съм аз, хем не е ясно защо.

* на снимката - емулирам вятърен двигател

Напръскан

1. Снощи в Метро /магазин е това/, докато Роси разглеждаше горчиците, от скука се напръсках с три вида парфюми от марката "Галерия" или "Галера" - два дамски и един мъжки. Накрая, за фиксиране на ефекта май си сложих и малко дезодорант. "Стрейт", мисля се казваше. И защо не, аз обичам хубавите и евтини миризми.
2. После като вървях получавах странно усещане, че някой ме следва. Поради облака от аромати, но е ясно, че това си бях само аз. Добре, че не се заблудих, да мисля, че ме следват четирима - две жени и двама мъже.
3. През нощта, противно на очакванията си, не сънувах еротични сюжети. А може и да съм сънувал, но нима това е най-важното?

четвъртък, 26 август 2010 г.

За обувките

1. Влизам да си купя крем за обувки на пазара. Продавачът се оказва с концепция.
- Няма такова нещо като крем за обувки, обяснява ми той - има безцветна вакса, импрегнатор, боя, има вакси за кожа, за велур...
Чувствам, как разговора започва да става свръхестествен.
- Добре де, казвам, да опростим - искам нещо, с което да си намажа обувките и те да блеснат, но без да си променят цвета.
- От какво са направени обувките ви?
- Мисля, че са кожени - ето вижте.
- О! Това е най-лошата комбинация - тук има и кожа и набук и велур.
- О! Не е ли само кожа?
- Имах подобни, така че знам за какво говоря, казва той.
- Добре, а с какво да ги намажа?
- Де да знам, аз ги мажех с ето това - подава ми няква кутийка.
- Нали няма да им промени цвета?
- Не, казва, неутрална е.
В този момент влиза човек и пита:
- Имате ли някакви клечки за зъби?
- Някакви не, само най-качествените, отговаря пича.
- Абе я си..., тихо мълви клиента и напуска магазинчето.
2. Ето как е трябвало! А аз изтърпявам целият тежък интелигентски разговор.
3. В къщи си намазах обувките. Те веднага потъмняха и така си и останаха. Ахтунг! Специалисти ни дебнат отсякъде.

сряда, 25 август 2010 г.

Игрички с GPS

Взех от един колега GPS за кола, да си поиграя. Настроих го да ме доведе от работа до вкъщи /4км/. Хладен женски глас веднага ми предложи маршрут, който аз избягвам. Когато разбра, че няма да я послушам, жената каза: "Преизчисляване" и обидено млъкна. После явно преглътна обидата и някак неутрално ме поведе по моя си път. Но не това е важното. Стана ми приятно от факта, че в моя чест, някъде там горе, са се задействали някакви спътници и то не един а пет! Заради мен! Някак си съм ги бъзнал и те са задвижили старите си телеса, мърморейки: "Уф, Сашо пък сега какво ще иска?". И т.н.
Доколкото в момента нямам възможност да полетя в космоса /не съм в отпуск/, това явно е единственият начин да се почувствам космонавт. И за какво ми е? Моите мечти са в съвсем друга сфера.

вторник, 24 август 2010 г.

Диспластичен хирург

Омръзна ми, навсякъде в Сф гледам билборди, на които некъв тип с вид на относително скъп презерватив твърди: "Красотата е симетрия".
Не копеле, красотата е лека асиметрия и нещо неподдаващо се на описание. Затова, по-добре си мълчи. Нали не говорим за къщи.

Баба енд внуче

В тролея, баба поучава внуче:
- Трябва повече да ядеш, ако искаш да пораснеш голям.
Внучето я удостоява с меланхоличен поглед.
Тя пак:
- Трябва всичко да си изяждаш, виж се какъв си малък!
Внукът пак оставя тази декларация без коментар.
Бабата ъгейн:
- Трябва повече да се храниш, защото ще си останеш момиче!
Внукът я поглежда видимо заинтригуван.

понеделник, 23 август 2010 г.

Варианти за позитивиране

1. Mисля, че не сте зъл човек, но сте малко ограничен. Не владеете достатъчно добре писмения език и стила, но предполагам, че помагате на хората по някакъв друг начин.

2. Бих отбелязал, че на моменти интелигентността ви странно изтънява и отдолу проблясва известна тъповатост, но на фона на една толкова изтънчена чувствителност, този ефект е трудно да бъде забелязан.

3. Ще ми се да разбера, защо когато ми разказвате нещо, вкарвате толкова много подробности, че накрая всички забравяме за какво става дума? Предполагам, че това се дължи на една много богата асоциативност и отлично ориентиране в пространството?

4. Признавам, че ме пленява умението ви да избягвате от отговорност, защото това винаги е съпроводено с много креативност в ежедневието.

Два филма

1. Гледах два филма: "Отвращение" на Роман Полански и "Down by law" на Джармуш. Колко е готино европейското кино все пак - разказва история, но всичко става някак си вътрешно, чрез намеци и знаци за изживяванията на героя, външен показ - не, в никакъв случай. И най-важното - бааааавно.
2. Американецът е разказал перфектно историята си, но с непрекъснато активно действие, някак си моторно, а не психично. Прекалено динамично.
Няма мъдрост и няма открития в една такава динамика.
3. Е, трудно ще сравним Катрин Деньов с Том Уейтс. Бих искал Том Уейтс само да музицира, а Деньов само да играе.

неделя, 22 август 2010 г.

Witz

- Бабо, какви са тия "хора с хуманитарен тип мислене?"
- Даже не знам как да ти го обясня, детето ми. Преди ги наричаха "тъпанари".
+++++++++++++++++
Шофьорите на Камази гледат пътните знаци единствено от чисто любопитство.

събота, 21 август 2010 г.

Гробищен нощен живот

Гробищата на изоставените села са най-интересното и важно място.
1. След като животът е напуснал селото, той се е пренесъл на гробището. То е станало агората /трансвестия I/, сега събитията се развиват там, а не на селският мегдан.
2. Има една особеност. Средностатистическият гробищен обитател се пробужда за живот нощем, /светещи скелети, души на умрели, песоглавци, върколаци, самодиви и т.н./. Значи: животът от дневен е станал нощен /трансвестия II/.
3. От естествен, животът се е преобразувал в свръхестествен /трансвестия III/.
4. И така: в гробищата на изоставените села кипи як нощен, свръхестествен живот. Ако някой има смелост да се поразходи там след 22, ще се увери със собствените си очи. Аз - не. Никога не ме е привличал особено нощният живот с големи групи.
5. Съвет: Да се чете повече М. Елиаде.


* на снимката: Гробището на с. Вукан, заснето в 18.07 ч.

петък, 20 август 2010 г.

Полезни фрази за туристите в Холандия

1. Къде мога да видя картини на Петер Брьогел-старши?
Ваар кан ик де схилдерейн ван Петер Брейхел дер оуде бекейкен?

2. Сигурен ли сте, че това не е твърде голяма доза за начинаещ?
Бент ю зекер дат дезе дозис фоор ен бехинелинг нийт феел ис?

3. Забелязвали ли сте, какви смешни пръсти имат хората на ръцете си?
Хебт ю октемеркт велке де менсен белахелейке фингер оп де ханген хебен?

4. Къде /кой, защо/ съм?
Ваар /ви, ваарфоор/ бен ик?

5. Струва ми се, че сега земята ще се разтвори и оттам ще наизлязат демони и ще ми отнемат паспорта и обратния билет.
Хет комт мей фоор дат де хронд сплетен хаат ейт де сплеет демонен зюлен клаутерен ен хет паспоорт ен хет ретурбилеет мей зюлен отнеемен.

6. Занесете ме в хотела, само че внимателно.
Бренхт ю мей наар хет хотел алеен, фоорзихтих.

/от интернет/

четвъртък, 19 август 2010 г.

Как снимат будистите

1. Има три будистки начина да снимаш. Всъщност, това е един и същ начин, но на различните етапи изглежда различно.
2. Отначало снимаш без да махаш капачката на обектива. По половин час на ден. Снимаш приятели и красиви пейзажи. Когато се появи мисълта, че нещо наистина трябва да се заснеме, ти я осъзнаваш моментално, като по този начин я неутрализираш. В началото ще имаш сривове и ще махаш капачката, но постепенно ще свикнеш. Главното е, да не възниква чувство за вина, когато не можеш да се сдържиш. През това минават всички, даже ламите.
3. След това започваш да снимаш без капачка на обектива, но и без батерии.
4. И най накрая! Започваш да снимаш без камера. Това всъщност е главната техника, останалите две са само подготовка.

/от LiveJournal, M. Полубояринов/

вторник, 17 август 2010 г.

Изоставените села

1. Най-обичам да навлизам в изоставените селца при залез. Не само, защото това е "golden hour" - най-доброто време за снимане. Просто цари една особена притихналост, нещо се очаква от някого, след малко ще се стъмни и ще стане малко зловещо, ще започне обичайната локална война със страховете ми и т.н. Привиждат ти се разни неща, причуват ти се разни звуци, ехааа.
2. Също така обичам денят да е делник, за да няма пришълци по вилите, които неминуемо изкривяват пространството на случващото се.
3. Ако спазя тези две прости условия, веднага се появяват /всъщност, цъфват/ две дежурни баби-дружки на входа на селото, които питат: "Вие откъде сте?"
4. Обичат точните отговори за да ме нагласят в бабешката си топонимия и да се успокоят или да се разтревожат мъничко.

* изоставено училище в с. Реяновци

Игра с думи

Дяд Омраз
Дя, доколе? Да!
Дядо Коле? Да!

понеделник, 16 август 2010 г.

За паметта /Ashby/

1. За наблюдател, притежаващ цялата необходима информация е излишно позоваването на миналото и следователно, няма необходимост от съществуването на памет. Демонът на Лаплас няма нужда от памет.
2. Понятието памет се използува от наблюдателя за да запълни празнината, причинена от невъзможността за наблюдение на системата.
3. Колкото по-малко променливи са достъпни за наблюдателя, толкова повече, той ще е принуден да се съобразява с влиянието на минали събития върху поведението на системата.

* снимал съм проекция на щорите на тавана нощем

Хемингуей

В "Острови на течението" на Хемингуей има един персонаж, ветеран от войната, който си е загубил окото. Правителството му е дало три изкуствени очи - нормално, леко кръвясало и съвсем червено и полузатворено - за да може да ги сменя според стадиите на напиването си.
Харесвам Хемингуей.

Слънчогледи и луногледи

1. Слънчогледите са сравнително просто устроени: в питата има светлинен датчик, който е свързан с малко мускулче в основата и. Датчикът е настроен на дължина на вълната 4500нм /т.е. на слънчева светлина/. В момента, в който я улови, той предава слаб импулс на мускула, който се свива и така, растението следи слънцето. След залез, датчикът спира импулсите си и мускулът, останал без стимулация се отпуска - резултатът е тъжно наведени слънчогледови глави в мрака.
Плодът се нарича слънчогледови семки. От тях се произвежда олиото /това вероятно го знаят всички/.
2. Има обаче и една лунна разновидност на това растение, т. наречените луногледи. Механизмът е същият, но датчиците са настроени на лунната светлина - 2250нм. Растението следи луната 3 седмици от месеца и стои наведено при новолуние /1 седмица/. През деня, също, разбира се стои наведено. Плодът се нарича луногледови семки. От него се произвежда лунолио - това малко хора го знаят.

* на снимката - прототипи на описаните растения, с. Глоговица. Жълтото - слънчоглед, бялото - луноглед.

вторник, 10 август 2010 г.

В. Пелевин, цитат

"Тук при мен наистина се появи един човек, който се интересуваше как да продаде душата си на дявола. Някакъв щабскапитан Овечкин. Той, между другото, изпълни целият ритуал много внимателно. В резултат на това нито получи много пари, нито пък безсмъртие. Единствения ефект беше, че в полковата документация вместо "Овечкин", се появи с фамилията "Козлов"."

В. Пелевин "Чапаев и пустотата"

понеделник, 9 август 2010 г.

Психарски филм с деца

1. Поканих Доротея /22/ да гледаме един психарски филм /"Телохранителят" на Куросава/ в Одеон. Тя попита разтревожено: "Да не е стар?" "Да, казах, от 1961 е". "О, стари филми аз не гледам, поясни тя. Даже приятелките ми се чудят понякога - "защо не искаш да отидем на кино?", питали те. "Защото сигурно ще искате да гледаме стар филм", казвала им тя.
2. Приятелките и се опитвали да я водят на филми от 2007, т.е. стари филми. Тя дори добави, че и стари книги не обича. Аз се посмях от сърце. Тя поясни, че говори за книжното тяло. Обичала книгата да е нова и ако може с твърди корици.
3. Бояна /20/, от своя страна, каза, че щом искам, ще дойде на кино, но също попита колко стар е филмът. Казах и. Тя каза: "добре, нямам нищо против да погледам малко стари филми".
4. Как ли си представят "стар филм". Дали го мислят като ням, черно бял, с надписи и музикален съпровод с пиано на живо в салона? Или с бледи цветове, лош звук /не е Долби!/ и непознати актьори - неамериканци.
5. Най-вероятно си мислят, че става дума за някакъв ранен Шварценегер, от времето на първия Терминатор, когато той беше от лошите. Или някаква подобна кривина.
6. Старият филм не може да не предложи някоя неприятна изненада. Те изглежда не искат изненади.


Деца

Лозе и черешова градина към него

Някъде до края на 70-те имахме 2 декара лозе около Варна. То е било 10, но народната власт /да и го начукам/ отнела 8. До лозето имаше черешово-вишнева градина, от която баба ми и леля ми варяха нечовешки количества сладко. Бонтонът изискваше плодовете да са без костилки и те се трудеха неуморно, махайки ги с безопасни игли.
След това, като си похапвах сладко, за мен беше изключително важно да открия костилка вътре. Това не беше никак лесно, но наградата си струваше. Когато това станеше, аз доволно обявявах находката си. Баба ми адски се впечатляваше и мисля, че малко даже се срамуваше. Но несъмнено големият удар бе, когато открия две костилки в бурканчето. Тогава баба ми викаше на помощ леля ми и двете дълго и искрено се възмущаваха. Мисля, че това беше тяхната представа за висша несправедливост. Сега е различно.