четвъртък, 30 септември 2010 г.

Saudad, tristeza, etc.



Както повечето пиеси в стил боса нова и тази навява носталгия и тъга /saudad i tristeza/. Само езикът, с периодичните натрупвания на ж-ш-щ, лекичко ни спуска на земята. Тъкмо я докоснеш и хайде отново да се носим из въздуха.

Диалог в качествена книжарница

Клиент към продавачката:
- Поздравявам ви с рождения ден на Хайдегер!
Продавачката/с недоумение в гласа/:
- Ама той е утре!
Друг клиент, разглеждащ книгите на щанда:
- Не е утре, а вдругиден.

сряда, 29 септември 2010 г.

Да разпределим дните

1. Според един мой любимец - Йонеско, седмицата се състои от три дена - вторник, четвъртък и вторник. Това страшно ми допада. Понякога го чувствам точно така. Кого да помоля да приемат тази схема?
2. Почти съм сигурен, че повечето хора са недоволни от тъпата астрономическа реалност, предлагаща ни да организираме както намерим за добре, седем поредни, пошли, повтарящи се, натоварващи ни, банални дни.
3. Допускам, че понякога става дума за седем уникални, възторжени и неповтарящи се дни, в които сме щастливи през повечето време и нещастни съвсем за кратко.
4. Дали да помоля да приемат тази схема?

* снимката илюстрира начина, по който виждам света в понеделник сутрин. Това е изглед от балкона ми, пред обектива сложих красива чаша.

понеделник, 27 септември 2010 г.

Разстрел, кастрация

1. Седим си с един приятел, пийваме кротко, той водка, аз - чай и си мечтаем да ни разстрелят. Не че нещо сме депресивни, не, просто си мечтаем разни неща. При това изобщо не усложняваме ситуацията. Просто, да дойдат четирима, да ни изведат на двора /той живее в къща/ и да ни разстрелят.
2. Не искам никакви последни думи и други патетични неща. Или може би само тихо да промълвя "recycle bin". Това ще означава единствено, че никога не съм работил с Мак.
3. След това си говорихме за техниките за кастрация. Пак без никаква символика, съвсем човешки.

петък, 24 септември 2010 г.

Езикът /пак за Турция/

1. Умилението от многото познати думи по табелите бързо отминава, след като стане ясно, че хората тук /в Чанаккале/, не говорят английски и контактът става с езика на тялото. Спасява ни единствено усмивката и желанието да ти помогнат.
2. Иначе, турският език е прекрасен. Особено близка ми стана думичката "кьофте" /пише се kofte, с безумен умлаут върху"о"-то/. Тя ме преследваше и се появяваше пред очите ми на най-неочаквани места - в най-забитите части на пристанището, на върха на самотен хълм, etc./. Даже си мислех, дали да не поекспериментирам /думата явно е хиперсемантична/ - когато искам да попитам нещо, просто да казвам: "Кьофте?" с въпросителнo-тревожна интонация. Сигурен съм, че веднага щяха да ми отговорят на всякакви въпроси като: "Къде е входът на Военноморския музей?" или "Как да стигна до остров Гьочкеада?".
3. Изобщо няма да споменавам за надписите "алъш-вериш" на количките в супермаркета, или за табелите "Яваш!", на острите завои по пътя.
4. Лишен от спокойното укритие на думите, ходех като графиня с изменено лице наоколо, а хората четяха доста обикновените ми желания и предлагаха решения.

* на снимката - това долу е закусвалнята на Илхан. Отпред си пият чайчето собственикът и двама негови приятели. Ранна утрин е, не бързат заникъде. Както пише на витрината, там предлагат чорба и разбира се - кьофте.

Нежният грозник

1. Есен е - време е за хвърчилото ми. Правил съм си го сам миналата година. Няма по-грозно от моето хвърчило. Освен това, досега не съм успял да го издигна ни веднъж като хората - например на 3 километра. Издигам го най-много на 20 метра и след това то прави просташка фигура, според него от висшия пилотаж и се опитва да ми се забие в черепа.
2. Добре поне, че открих място с добър вятър. Мястото е далече и доста бензин ми коства. И така - дълго пътувам дотам, после вадя хвърчилото, тичам километри по един склон надолу и не успявам да го издигна. Мотивацията ми пада и нервиран си тръгвам.
3. През лятото, като гледах нежният си грозник проснат на балкона, реших да опитам друго. Много по-умно е, помислих си аз, да му вържа няколко балона с хелий, те да го издигнат, а аз отдолу като Прасчо да го водя на връвчица и облечен в костюм, да повтарям някаква дълбокомислена фраза за времето. Имах 15 кинта и Доротея ми купи два балона.
4. Започнах опитите по аеродинамика още в хола. Радостта ми бе кратка. Оказа се, че два балона са крайно недостатъчни да вдигнат Нежният грозник, който изобщо не се помръдна от пода.
5. След серия експерименти и щудиране на Циолковски, установих, че ми трябват поне десет балона за да задвижа грозилото. Това са 60 кинта /по 6 кинта балона - ужас, тия изобщо не стимулират въздухоплаването/. Тъй като никой не ми предложи грант, аз се отказах.
6. Сега ще ходя пак, да се опитвам да го вдигна по класическият начин - безплатно.
7. Мястото е до с.К, в подножието на в.Д. Съобщавам го кодирано, защото не желая зрители. Освен това, са зачестили кражбите на хвърчила, както разбрах. Вятърът обаче, няма да ми откраднат.

* на снимката съм аз с Грозника, миналата есен.

четвъртък, 23 септември 2010 г.

Йосиф Бродски

"А я люблю безжизненные вещи, за кружевные очертанья их."

сряда, 22 септември 2010 г.

За технологиите

1. Интел се готвят да минат на 15нм технология /сега е 45нм/. Това означава, че чипът ще е съставен от около 45 въглеродни атома. И всичко това за какво? За да могат геймърите да чувстват миризмата на кръвта на убития враг, плейърите да събират цялата музика на света от 1962 досега, мобилките да имат възможност за мултиплен оргазъм, а блутута да ти го сложат директно в шийната област на гръбнака.
2. Колкото по-мощни стават технологиите, толкова по-бездарно ги използват хората.
Дано поне порното стане триизмерно, това донякъде би ме утешило.

Басейнът

1. Отивам вчера на басейн. 15.30, на рецепцията нова звезда - младо момиче на около 20, вежливо, готино, говори меко, отвръща на "добър ден" и на "благодаря" със съответните фрази. Чудесна е.
2. В съблекалнята - две момчета на около 16, единият лидер, другият - ученик. Лидерът: "Какво, не си взел сапун! Абе ти испанец ли си бе, пич? Да не вземе сапун!?"
Испанец- очевидно някаква шега за вътрешно ползване, защото не се сещам за подобна метафора за човек без сапун.
3. В басейна избирам средния коридор, той е за най-големите бързаци. Плувам много бавно, но в този коридор не смее да влезе никой, щото очакват, че някакви асове ще се цамбуркат там и затова обикновено съм сам. Обаче, двете момчета, които си носят плавници даже, смело влизат при мен. Аз си въртя обиколките, а те стоят до стената и си говорят. Решавам, че по някакъв начин им преча и ги питам защо не плуват. Единия ми казва, че са дошли да го учат на бътерфлай. Ама аз виждам, как никой никого на нищо не учи, само си лафят до ръба.
4. Към разговора се присъединява "учителят" и ме пита /малко високомерно/ мога ли го този стил. Казвам, че мога, ама не повече от 20 метра, после издъхвам. Оня ме поглежда с уважение и ми казва, че това хич не е малко. Аз му казвам, че не е и хич много.
5. Ученикът внезапно става компетентен и казва сериозно: "С бътерфлай се правят много добри гърди!"
Тези момчета са ми много симпатични. Питам ги: "Имате предвид женски?" Този словоред, както и проблема, който докосвам, ги обърква. Те не са сигурни, че са чули правилно.
-Какво?-пита единият.
-Женски ли гърди прави бътерфлаят? - повтарям невинно.
Те схващат майтапа, но не са склонни да го продължат.
Представям си, ако ме ухапе мухата ЦЦ и на 50 години започна да си развивам гърдите. Ехаааа!
6. Като изскачам навън, "ученикът" пак стои на ръба и тъжно ми споделя, че му се е схванал кракът. Ободрявам го, че в открито море това си е проблем, но в басейн винаги се хващаш за нещо и оживяваш. Абе, ставаме си приятели, това е.
7. На връщане, на паркинга пред къщи, докато давам заден, един пич се шмугва зад мен и едва не го нацелвам. Не е прав и е доста уплашен, поради което ме наругава мъжки. Възрастен човек с дама в бяло сако. Аз само се усмихвам нелепо. Той ме нарича "аджамия". Усмивката ми става още по-сърдечна. Аз - аджамия, това е жестоко! Сега ще накарам децата като ме видят да ми казват: "О, аджамийо!", вместо перверзния им навик да ме питат: "Как си, пич?"
8. Постоявам още малко за да им позволя да си отреагират чувствата. Дамата казва: "Като караш трябва да гледаш!"
Е, права е тя, аз никога не гледам като карам.
9. Но винаги слушам. Най-често Майлс Дейвис, албума DooBop. Как да им го обясниш.

* снимал съм изоставен басейн

вторник, 21 септември 2010 г.

Детско разказче с оптимизъм

1. Както често става и при хората, ако сред новородените подхвърлиш същество от друг вид, майката го приема като свое и си го отглежда по един великолепен начин /в моя случай - две кравки/.
2. Гледам по ТВ, на една котка и подхвърлили мишка и тя си я отглежда заедно с другите котенца. Лошото е, че котенцата постепенно порастват и в генетичната им програма има включен номер, наречен "лов на дребни гризачи". Мишцицата също е пораснала и вече се е научила да мърка доста сносно, но в нейния код има и "избягване на опасности свързани с котки". Сега как ще процедират, не знам.
3. Предполагам, че котетата възприемат сестра си Мишка като по-особен вид котка, а мишлето изобщо нямам идея как възприема мъркащите си сестри/братя.
4. Много е вероятно, сестра Мишка да се научи да лови мишки. Този феномен може да се нарече "еничарско поведение"TM. Както при всички подобни ситуации, с времето мишката ще се отличи като много професионален и жесток ловец на мишки.
5. Например, рано сутрин е, кварталните котки още си пият кафето, пушат си котешки цигарки, а Мишка вече профучава край тях с наръч убити мишки в уста. Това реже естетичното чувство на котките, а ние знаем, че те го имат в излишък.
6. Стига се до това, котките от квартала да предупредят сестра Мишка, да не се вживява толкова и да спре с такива гадории като инквизиране на пленени мишки и т.н.
7. Те и казват буквално следното: "Мишка, аре да спреш с тези простотии, защото ще те убием"/котките, ако не знаете, никога не използват звателен падеж, било им архаика/.
8. Сестра Мишка ще се замисли, предполагам.

* на снимката: миша дупка в изоставена селскостопанска сграда в с. Зелени град

понеделник, 20 септември 2010 г.

Миризмите

1. Турците са абсолютно наясно с една висша сила - тази на миризмите. Нищо друго не може така директно да ти погали мозъка и да те потопи в сегашни или минали блянове, както мирисът на нещо познато или не толкова.
2. По улиците се носи възхитителна феерия от аромати - на тежки парфюми с розова и лавандулова нотка, на екзотични манджи от гостилниците, на невъзможна сладост от сладкарниците, на непознати миризми на ръба на неприятното и още и още.

неделя, 19 септември 2010 г.

Форд зад борда

На минаване от азиатската част към европейската, турчинът на ферибота ми посочи място за паркиране, което според мен заплашваше да осигури неприятности, както на мен, така и на персонала, свързани главно с ваденето на колата ми от дъното на Дарданелите. Но не, професионализмът си каза думата.

Троянско куче

Пред вратите на Троя сигурно знаеха, че отдавна вече няма кого да изненадат с кон, затова бяха сложили това нещо да пази. Както повечето хора тук и то не знаеше английски, затова установихме контакт с езика на тялото.

сряда, 15 септември 2010 г.

Гърция vs Турция

1. Добре, гърците някак си са успели да превърнат начина си на живот в туристически бизнес. Как да не ги харесвам - да направиш бранд от стила си на живот. Консистентни са пичовете.
2. Като всяко истинско удоволствие и това напомня змия захапала опашката си. Като всичко много готино, икономически издиша, т.е. - е за сметка на някого. Нормално е - всеки урок по стил /на живот/ е много скъпо нещо и се заплаща двойно - веднъж за преживяването и веднъж за възможността да ти се случи отново.
3. Протестантската обсесия за повторяемост на нещата върши добра работа - немските туристи искат пак и пак, и пак. Смятам, че ще ги спасят, тези непослушковци, за да продължат да ни демонстрират, че животът е кратък, а релаксът - вечен.
4. Въпреки това, ние с Роси променихме концепцията. Отиваме в Турция.

събота, 11 септември 2010 г.

За последен път

1. Понякога, когато върша или говоря нещо, ме бодва въпросът дали това в момента не ми се случва за последен път. Например, говоря си с дядо ми и той ми обяснява значението на думата "гутаперча". Аз няма да го запомня и докато го слушам, си мисля: "дали не ми я обяснява за последен път? Ако е така, дали да не използвам да го попитам още неща? Дали да не запиша думите му по някакъв начин? Повторимо ли е това?"
2. Или пък, дакелът зловещо ми изръмжава, след като си позволявам да му направя забележка да не се тъпче с толкова много храна, защото не е овчарка. Това може да се повтори, но дали ще е същото?
3. Добре де, и двамата фигуранти отдавна са покойници, значи нищо свързано с тях не мога да повторя към настоящия момент. Излиза, че всичко казано и направено е било за последен път. Постоянно, във всеки един момент.
4. Ей, добре, че е паметта, баси.

* Снимал съм фалос пред Етнографския музей в М. Търново

Часовникарят

1. Има един часовникар наблизо, понякога го посещавам. Слага ми батерийка, туй-онуй. Човекът е винаги строг с клиентите и пред него аз предпочитам ролята на объркана девойка.
2. Вероятно това го предразполага и той открехва за мен малко от удивителният свят на часовникарския бизнес. Историята, за съжаление е винаги една и съща. Очевидно преценява, че след като не съм горд наследник на голяма часовникарска фамилия, не съм достоен за разнообразие. Затова, винаги ме потапя в сироп от битова параноя с конспирологична оцветка.
3. - Този часовник е отварян! - многозначително ми съобщава той.
- Е да, за да му сложа батерийка, понякога ми го отварят.
Той ме поглежда както се гледа дребен, уродлив гном.
- Казвам, че е пипан механизмът!
Аз млъквам заинтригуван.
4. Тогава почва страшната история за това, как махали швейцарския механизъм и слагали вътре "китайски боклук"
5. Добре де, мисля си, за какво им е всичко това? Какво го правят после този механизъм? Слагат го в детско влакче, правят адска машина или го разтягат и използват за колажи в стил Дали?
6. Най-вероятно го пъхат в корпус от китайски часовник. После, като си купиш Брайтлинг за 25 кинта от Илиенци, си знаеш, че вътре всичко е швейцарско.
7. Никога не посмявам да попитам. Обикновено се съгласявам, че напоследък народът страшно се е изпедерастил и разговорът приключва с обичайната неудовлетвореност при незададени важни въпроси.

* снимал съм часовников механизъм в изоставеният лифт на Копитото

четвъртък, 9 септември 2010 г.

Пак уроци

1. Спрях да си купя контрабандни цигари пред едно заведение в Трън и някакъв старец ми се нахендри да го закарам до София. Беше доста променен, не чуваше и поради това викаше, а се опитваше и да поддържа разговор. Тъй като аз отказах да говоря, а той имаше въпроси към мен, използваше Роси за преводач.
2. Мразех го през по-голямата част от пътя, въпреки някои негови остроумни тези /напр., че преди е имало много комунисти, а сега на тяхно място са дошли много цигани/. Усилих радиото за да се заслуша и номерът в началото мина, но после започна да коментира всичко което чуе и аз пак се влоших.
3. Малко след средата обаче, старчокът направи пробив и аз внезапно го заобичах. Пуснаха Богдана Карадочева. Изпаднах в обичайното самосъжаление и срам от себе си, че някога ми се е налагало да слушам това.
4. Старецът каза: "О, това е джаз! Аз едно време свирех рокендрол на китара, но "другарите" ме преследваха заради това". Погледнах го с уважение и това май го вдъхнови.
5. "През шейсет и пета, изкрещя той, на Златните имаше един бар Лилия и в него стоеше единственият джубокс в курорта. Пускаш монета и слушаш нормална музика. Там ходехме ние, там! Знаеше ли го този бар?"
6. Точно в този момент почувствах, че изглежда го заобичвам. Шейсет и пета съм бил на 6 и може и да не съм посещавал бар Лилия редовно, обаче копелето така силно ме върна в моя си баровски период, че се чудех, дали да не скоча веднага да го разцелувам. Или просто да скоча нанякъде.
7. Слезе на Овча купел. Куцаше и беше силно прегърбен. Веднага хукна да пресича на червено, но някак си оцеля.
8. Добър урок - ако някой ти е антипатичен априори, опитай да заобичаш образа му от определен период. Останалото ще се нагласи само.

* на снимката - горда птица в ез. Керкини, Гърция

вторник, 7 септември 2010 г.

Философия на стоматологията

1. Отидох на зъболекар. Разбира се, преди това дълго чаках спонтанно самоизлекуване и когато започна да ме боли цялата горна челюст, реших все пак да посетя споменатият специалист. Някак си, независимо от мен, в мозъкът ми, през цялото това време, кипеше сложна вътрешна борба.
2. Като начало, мисълта ми конструира две работни статистики. Първата обхващаше случаите, когато някой е ходил на зъболекар и след това е умрял. Втората - когато някой не е ходил на зъболекар и след това също е умрял. За мен стана очевидно, че втората група /т.е. умрелите без стоматологична помощ/, са доста повече, от умрелите с помощта на стоматолог. Това малко ме успокои, наистина.
3. По някое време даже имах някакво екзистенциално подхлъзване и ми блесна мисъл, че болката пречиства и възвишава, но аз веднага я отхвърлих. Бърбънът върши същата работа и то много по-психологически щадящо.
4. Малко след това, мозъкът ми започна да привлича факти от други области на науката. Спомних си, че съществува една йерархия на болката и тя действа на принципа, че по-висшата болка заглушава по-низшата. Зъбоболът, наистина е доста висша болка според географията на тялото, но дали е по-висша като духовност?
5. Позвъних на позната стоматоложка и се уговорих за посещение. Пред кабинета и имаше интересни табели:"Dental centre" и под нея - "Gynaecologist". Асоциирах с "vagina dentata" /хапеща вагина/ - един митологичен образ, пряко свързан с кастрационния страх. Вътрешно охладнял, влязох в кабинета.
6. Ако някой не си дава сметка: с възрастта човек все повече се затваря за простотиите на реалността и става все по-чувствителен към символите.

* пейка с мръснишки надпис на латински

сряда, 1 септември 2010 г.

Яйцеклетката

1. Колко е хубаво да си жена. Всеки месец, в определено време, организмът ти предлага да създаде дете. Наглася ти хормоните, почиства те, пуска ти прахосмукачка, избърсва праха, излъсква интериора.
2. А за яйцеклетката какви душевни грижи! Избърсва я, намазва я със специални кремове, да е красива, без бръчки и усмихната. Облича я с най-красивата и рокля, вързва и панделка в косите и я слага на табуретката, да седи и да чака. Много често я карат да разучи и някое стихотворение, да може да декламира като дойдат женихите сперматозоиди. Ако пък може да свири и на пиано!
3. Защото, след това, никак не е лошо да чуеш съседите да си споделят: "Абе на Иванови яйцеклетката много готина, бе!"
4. Аз не мога да си представя нищо по-оптимистично.

* снимал съм стена на селска къща в с. Забел - Трънско