Показват се публикациите с етикет филм. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет филм. Показване на всички публикации

сряда, 23 ноември 2016 г.

Тарковски, Сталкеровски и др.

1. Попречиха ни да гледаме "Сталкер", гадовете. Решаваме да отидем с един приятел, звънкаме а те: "Залата откупена, таваришч!" Не можеш даже да си отмъстиш. "Те ще видят, като започнат да излизат на 15-тата минута за да повърнат", каза приятелят ми. Освен нещо да се е променило, а аз да не знам. Общувам с всякакви възрасти, но някак си темата "Сталкер" и теорията за "time-pressure" на Тарковски, не помня да сме обсъждали скоро. Даже никога. Имам две версии: или публиката е била изцяло 40-50+ или на по-младите им е заприличало на геймърски сюжет и са придошли като буйна планинска ливада.
2. Един път, много отдавна, с един приятел си бяхме наумили, че трябва да гледаме "Сталкер" във всяко кино в страната, в което научим, че го дават, нещо като сталкери на "Сталкер". Малко трудно, интернет още не съществуваше, но все пак, по-близките общини се стараехме да обхванем. Веднъж в Перник, в залата бяхме седем човека /средният брой зрители на "Сталкер" извън София, тогава/ и след прожекцията, човекът седящ зад нас ни покани у тях да пием. Отказахме, защото беше късно - влак, родители, туй-онуй. Той каза: "Тогава се обаждайте винаги, когато сте в Перник - приятелите на Тарковски са и мои приятели." Красиво.
3. Последното изречение на Тарковски в една лекция за ролята на монтажа в киното:
"Има смисъл да се създават шедьоври, както ми се струва".

четвъртък, 23 април 2015 г.

Филмов преразказ

0. Да разказваш филм е тъпа история, но като не мога да го гледам, поне да споделя какво намерих за него. Филмът е "Джеки в женското царство" /2014, Франция, реж. Риад Сатуф/
1. Народнодемократична република Бабун, е матриархат, в който управляват жените, а мъжете са в подчинено положение - носят фереджета и се женят когато ги откупи роднина. Управлява Генералша Бабуна, а властта се наследява по женска линия. Бедният Джеки е влюбен в дъщерята на Бабуна, /полковничка/ и нощем мастурбира под покрития и с воал портрет. Възпитава го самотна майка, бащата е починал при оргазъм, като зачевал Джеки. По-големият му брат проституира, едновременно печатайки листовки с призиви за защита правата на мъжете. Без да иска, Джеки издава брат си на властите и за награда получава покана за Всебабунския бал, където Главната полковничка ще си избира "ездач"; в Бабун се изповядва култ към Белия кон - на герба на републиката е изобразен двуглав кон.
2. След смъртта на майка си /Джеки лъскал ботушите и, мастурбирайки както обикновено и ботушите толкова се полирали, че майка му се подхлъзнала и си счупила врата/, детето попада при роднини, сред други двама братовчеди, мечтаещи за Полковничката. Всички искат Джеки по-бързо да се ожени за да им се махне от главата.
3. Заедно с брат си, който тайно доставя в двореца ряпа /в Бабун всички се хранят с каша, произведена от витаминизирани лайна, а натуралните продукти са забранени/, Джеки прониква в двореца преоблечен като жена и Полковничката много го харесва, наистина само като е облечен в женски дрехи, но пак е нещо.
4. Мъжете междувременно възстават, начело с големия брат на Джеки и вече почти превземат двореца, когато се разбира, че Полковничката собственоръчно е удушила майка си - Генералшата, взела е властта и обявява реформи: на момчетата е разрешено да ходят на училище, ще бъдат построени оранжерии за ряпа и т.н. На фона на тази нечувана демократизация, народът веднага обиква новата си ръководителка, а злобните братовчеди се мазнят на Джеки. 
5. Накрая, новата Генералша се показва с Джеки на балкона на двореца и двамата захвърлят дрехите си - оказват се с членове, а нежният им съюз, съответно еднополов. От тълпата се донася старчески глас: "Развратници!" и филмът свършва.

* на сн.: кадър от филма

неделя, 24 март 2013 г.

"Вещица на войната" - потискащ филм


1. По съвет на приятеля ми Шеми, дръпнах /т.е. гледах/ "Вещица на войната" - War Witch, на китаеца Ким Нгуен, 2012. В една африканска страна /снимките са в Конго/ се стрелят непрекъснато - въстаниците срещу правителството. Всичко е през погледа на 12 годишно момиче, отвлечено от лошите и принудено да воюва с тях.
2. Впечатли ме, че точно така си представям нещата и аз, без да съм 12 годишно конгоанче. Живееш си в селото със семейството си, атмосферата е родово-племенна - помагат си там, туй-онуй. Никому лошо не сторваш. От джунглата излизат някакви олигофрени с автомати, изтребват всички жители и отвличат малко момчета, да ги направят свои бойци. 
3. От гл. точка на участника в бандата - някакви правителствени войници постоянно се опитват да те убият, а ти - тях. Не ти казват защо, а и не питаш. Има един тежко психопатен негър - Големият тигър, ръководещ всичко това. Той стои в една кула, говори на хората си безмислици с тайнствен глас /алюзия с Курц?/ и предпочита, автоматът му да е голям и защитен с магия. Някъде да видяхте идеология?
И така - гоните се из джунглата, в промеждутъците - пеете нетемперирани напеви тип "Q&A", търсите нещо за ядене и си милвате калашниците.
4. От гл. точка на човека пред телевизора, веднага си светнат, че управляващата хунта на тази страна е затънала в корупция и престъпления, поради което, съществуват пет вида въстанически групи, които се бият за да свалят генерал Мбундьо и да установят справедлив, /геваристко-кампучийски, най-често/ строй. При това, групировките се опитват да се избият и помежду си - по-приятно е да делиш на 1, отколкото на 5.
5. Потискащ филм, без съмнение.

* на сн.: джунгла

петък, 4 януари 2013 г.

Хистърито ми


1. Внезапно си спомних, че преди около година, си бях изтеглил и гледах норвежки филм, от онези, които едва ги изтрайваш и адски ти харесват едновременно. Интересно усещане е - струва ти се, че в него има нещо важно, заради което не бива да го зарязваш по средата и с мааалко насилие го доглеждаш.
2. И като си спомних за него, силно ми се прииска да го гледам пак. Не помнех заглавието, не помнех и сюжета, в главата ми бяха останали само цветни петна, чувството на мрачно привличане и откъслечни сцени. Датирах го към 90-те, но може и да беше по-стар. Как да го изчисля и да го изтегля отново? Имаше много сняг, студ и дискомфорт, някакъв човек караше парен локомотив из снежната пустош, после спря на някаква гара или станция, влезе в едно помещение с горяща печка, вътре - паноптикум от фрикове, диалог почти никакъв, може би имаше и някаква жена. Абе артхаус, както си му е редът - крив, та дрънка.
3. Започнах издирването. Пиша в Гугъл "Норвегия, филм, сняг, влак". По разбираеми причини опитвам на руски и английски. Излизат ред заглавия на филми, повечето рекламни и туристически. Появява се и един руски торент, със списък на поне сто норвежки филма. Заглавията не ми говорят нищо, но едно от тях -  "Машинистът" изглежда подозрително. Изтеглям, гледам. Не е това. Интересен и странен, но не е това.
4. Започвам да се съмнявам: дали не е бил финландски? Там Аки, Каки, Аурисмаки и т.н.? Не знам. Дъщеря ми предполага, че съм сънувал. Твърде е възможно - усещането е като за сън, но не един хубав филм оставя след себе си усещане, че си сънувал. После ме съветва да видя в IMDВ. Там излизат около 80 заглавия, повечето на норвежки. Преглеждам ги, но като стигам до "Frimerket og fyret", се отказвам.
5. Добре де, сигурно така и трябва, мисля си. Веднъж си го гледал, стига ти толкова. Нека ти остане като блян. Така е подреден светът. И все пак, ако някой се сети за такъв филм нека ми съобщи незабавно.

* на сн.: усещане за филм

понеделник, 9 януари 2012 г.

Фицкаралдо. Колосален филм


1. "Фицкаралдо" на Вернер Херцог, 1982 г., с Клаус Кински и Клаудия Кардинале. Кан за режисура. В продължение на 3 часа изследва любимата ми тема - правене на идеални жестове с нулева или /по-често/ отрицателна възвращаемост. 
2. Деветнадесети век, Амазония, Каучуковата треска. Фицкаралдо /Кински/ е ирландски заселник, почитател на операта и иска да покани Карузо да пее в някакво градче в джунглата. Подробност:  трябва първо да изкара малко пари. Тъй като основните места вече са приватизирани от каучуковите крале, пичът решава да тръгне с кораб по приток на Амазонка, да стигне до едни непроходими прагове, да пренесе кораба си през джунглата и да го пусне в друг приток, където никой още не е стъпвал и съответно, няма конкуренция. После ще забогатее, ще построи оперен театър някъде там и всички /и най-вече самият той/ ще се кефят.
3. За нас е ясно, че човек, искрено обичащ операта няма как да забогатее по дефиниция. 
Като всеки налуден проект и този катализира срещи на невъзможни и взаимноотричащи се герои и техните натрапливости, които поотделно може и да са градивни, но съчетани - най-често са разрушителни.
4. С помощта на крайречните племена, Фицкаралдо успява да пренесе кораба си по релси през джунглата в съседния приток. Индианците, които в началото показват трудно потискано желание да избият белите досадници /има си хас, Кински периодично ги озвучава с Карузо по грамофона си/, по-късно стават учудващо кооперативни. Това обаче, не е много добър признак, защото мотивацията им е твърде загадъчна.
5. Е добре, индианците решават, да принесат в жертва Кински и кораба му, за да снемат проклятието от мястото /то се оказва прокълнато, ама кой да се поинтересува!/. През нощта прерязват котвеното въже и корабът се понася към праговете, но по чудо остава невредим.
6. Финален кадър: Фицкаралдо е докарал музиканти. Оцелелият кораб бавно се носи по великата река. На борда му изпълняват Норма на Белини. Удивени туземци и прекрасната Клаудия им махат от брега.
7. Интересно, че прототипът на Кински - Карлос Фермин Фицкаралд Лопес, всъщност е бил един от най-жестоките и алчни завоеватели по тези места. Търсейки нови територии за добив на каучук, той прави куп географски открития и накрая изчезва безследно някъде по амазонските притоци през 1897 г., на 35 годишна възраст. Обичал ли е операта? Отде да знам.

на снимката: кадър, който ми се стори много изразителен.