Показват се публикациите с етикет дзен. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет дзен. Показване на всички публикации

вторник, 4 август 2015 г.

Припомняния

1. Първият ми досег с пещерите на Камен бряг беше през 1990. Тогава с Роси и един приятел спахме в една от тях. Там току що бяха снимали "Лагерът" на Дюлгеров и вътре имаше доста прясно сено и няколко свещи, които ни свършиха добра работа. По едно време през отвора надникна и пълната луна. Стараехме се всяка година около 24 май да сме там за цъфтенето на божурите, но с времето естетският ни драйв намаля и постепенно се нулира. Сега като гледам - май само там остана без мутри, огради и борби за справедливост. Защото на юг как е: отиваш на море и в пакета ти влиза участие в протест или друга проява на гражданин Кейн срещу местните клоуни. Обичам.
2. Внезапно ми се прииска да видя отново Джесика Ланг и дръпнах един от по-новите. Беше някакво амнестично порно /дето си в кома, после не помниш нищо и около това се прави филм/. По-добре да не бях я виждал - минало е време, на 66 е. Но във филма се черпеха с едни бонбони "руска рулетка" - взимаш си, но част от тях са с ужасен вкус, не знаеш на какъв ще попаднеш. Май ще трябва пак да гледам "Музикална кутийка" например. Но най-красива за мен, Джесика е в "Прекършени цветя" на Джармуш. Абсолютен блян е тая гад.
3. Дзенът, макар, че ми е приятен, всъщност е доста бездарна концепция, особено на фона на мощните си родители /будизъм, даоизъм, лайнизъм, етц./. И защо е толкова популярен? Да не би защото легализира неправенето на нищо, т.е., неправенето на избор? Изборът страшно стеснява спектъра на възможностите. Е, колко да е страшно - от безкраен брой ги свежда до една. Неправенето на избор - най-прекрасният начин да разгледаш цялата дъга, да я съзерцаеш. Това цветно богатство обаче, трепти и копнее да бъде избрано. Вероятно дзенът те учи да се съпротивляваш на това. Или както бих казал на поредния невротик, запътил се към нещо, припознато като "Голямата игра": "Влез в йерархията и замри!" Коан да не е това?

* на сн.: Лангедок в Music box

събота, 25 февруари 2012 г.

Февруари - фрагменти 2


1. Мисля, че когато не става дума за физически закони, на човек трябва да му се казва само това, което би му било приятно да чуе. Например, ако те попитат: "Извинявай, първият на Кирхоф, за затворена електрическа верига ли беше или за отворена?", ти не можеш да му отговориш "О, това е толкова готин закон, че ми е все едно за каква верига е; хиляди пъти по-симпатичен ми е от Омовия, който, разбира се, е за затворена". Трябва да кажеш: "За добро или за лошо, Първият на Кирхоф гласи: алгебричната сума на всички токове в даден възел на една верига е равна на нула".
2. Ако обаче ти кажат: "я виж, написах това стихотворение преди две минути, нали не е зле?" и ти го погледнеш, и видиш, че става само за преди разстрел и то, за да не се мъчиш, а не за украса на сетния ти миг? И решаваш да си честен, и казваш каквото си си помислил: "Това стихотворение, бих го прочел само преди разстрел и то за да ми ускори смъртта". И какво, казал си истината? Нищо подобно, като малък злобен кастрат, ти си казал какво мислиш в този момент от личната ти действителност. Винаги ще се намерят легиони хора, които ще го харесат и такива, които няма да го харесат. Така че, направил си нещо, което да развали настроението на събеседника ти, да стане той тъжен и да те намрази. Добър резултат, а?
3. Когато Дзьосу видял, как един монах почтително се поклонил на Буда, той го шамаросал.
- Нима това, което направих не е похвално? - попитал ученикът натъжен
- О, похвално е, казал учителят, но по-добре да минем без похвалности.
По Судзуки

* на снимката: в кухнята от страната на прозореца.