Меден поглед
- Виждате ли - каза той - видях ви с него на трети - возехте се на лодка. Един от тях беше на руля, двама на веслата, а четвъртият седеше до вас и говореше. Аз дълго стоях на брега и гледах как гребат онези двамата. Да, мога смело да твърдя - те искаха да ви удавят. Така се гребе само преди убийство.
Дамата с жълтите ръкавици погледна Клопов.
- Какво значи това? - каза тя. - Как така особено се гребе преди убийство? И после - какъв смисъл има да ме давят?
Клопов рязко се обърна към дамата и каза:
- Вие знаете ли какво е това меден поглед?
- Не - каза дамата, неволно отдръпвайки се от Клопов.
- Аха - каза Клопов. - Когато фина порцеланова чашка пада от бюфета и лети надолу, в момента докато е още във въздуха, вие вече знаете, че тя ще стигне пода и ще се разлети на парчета. А аз знам, че ако човек погледне друг човек с меден поглед, то рано или късно, неминуемо ще го убие.
- Те с меден поглед ли ме гледаха? - попита дамата с жълтите ръкавици.
- Да, госпожо - каза Клопов и си сложи шапката.
Известно време двамата мълчаха. Клопов седеше, ниско навел глава.
- Извинете ме - изведнъж каза той тихо.
Дамата с жълтите ръкавици удивено погледна Клопов.
- Всичко това не е истина - каза Клопов. Измислих го ей сега тук, седейки с вас на пейката. Аз, разбирате ли, си счупих днес часовника и всичко ми се вижда в мрачна светлина.
Клопов извади от джоба си кърпа, разгъна я и показа на дамата счупения часовник.
- Носих го шестнайсет години. Разбирате ли какво означава това? Да си счупиш часовника, който шестнайсет години е тиктакал ето тук, под сърцето ми? Вие имате ли часовник?
- Вие знаете ли какво е това меден поглед?
- Не - каза дамата, неволно отдръпвайки се от Клопов.
- Аха - каза Клопов. - Когато фина порцеланова чашка пада от бюфета и лети надолу, в момента докато е още във въздуха, вие вече знаете, че тя ще стигне пода и ще се разлети на парчета. А аз знам, че ако човек погледне друг човек с меден поглед, то рано или късно, неминуемо ще го убие.
- Те с меден поглед ли ме гледаха? - попита дамата с жълтите ръкавици.
- Да, госпожо - каза Клопов и си сложи шапката.
Известно време двамата мълчаха. Клопов седеше, ниско навел глава.
- Извинете ме - изведнъж каза той тихо.
Дамата с жълтите ръкавици удивено погледна Клопов.
- Всичко това не е истина - каза Клопов. Измислих го ей сега тук, седейки с вас на пейката. Аз, разбирате ли, си счупих днес часовника и всичко ми се вижда в мрачна светлина.
Клопов извади от джоба си кърпа, разгъна я и показа на дамата счупения часовник.
- Носих го шестнайсет години. Разбирате ли какво означава това? Да си счупиш часовника, който шестнайсет години е тиктакал ето тук, под сърцето ми? Вие имате ли часовник?
