Пирамидата

Малко от Ювал Харари, "Sapiens. Кратка история на човечеството" и спирам

Най-заветните желания на съвременния западен човек са сформирани от митовете, преобладаващи през последните векове: романтически, националистически, капиталистически и хуманистичен. В минути на съмнение, хората често чуват: "Вслушай се в сърцето си". Но сърцето е предател, то получава инструкции от господстващите митове. Даже самата препоръка "Вслушай се в повелята на сърцето си" е мантра, влязла в съзнанието ни от съчетанието на романтическите митове на 19 в. и потребителските митове на 20 в. Да вземем за пример модата да прекарваме отпуските си в чужбина. Кое тук е естественото? Алфа-самецът на шимпанзето не би се сетил да използва властта си за да релаксира на територията на съседното стадо. Аристокрацията на Древен Египет пръскала огромни богатства за строеж на пирамиди и балсамиране на собствените си трупове, но никому не хрумвало да се занесе на сезонна разпродажба във Вавилон или да се попързаля на ски във Финикия. 

Днес хората харчат куп пари за пътувания в чужбина, защото искрено са приели мита за романтичното потребителство. Романтизмът учи, че човек трябва да разкрие потенциала си, чрез получаване на разнообразен опит. Отвори се за емоции, изпробвай различни роли, вкуси от бъркочите на всички народи, харесай всякаква музика. И най-доброто - скъсай с ежедневната рутина, избягай от привичното обкръжение и отиди в далечни страни за да "усетиш" културата, мирисите, вкусовете и нормите на другите.

Идеологията на потребителството внушава, че за постигане на щастие, трябва да употребим максимум продукти и услуги. Ако нещо не ни харесва или чувстваме липса, трябва спешно да купим някаква вещ (кола, дреха, екологични продукти) или услуга (домашна помощница, семеен терапевт, йога-курс). Днес, всяка реклама е малък мит за това, как поредният продукт или услуга ще подобри живота ви.

Романтизмът, с неговата любов към разнообразието, идеално се съчетава с постулатите на консумеризма. Бракът им е породил безкраен пазар на "впечатления", на които се крепи съвременната туристическа индустрия. Туроператорът не продава самолетни билети и хотелски стаи - той предлага "незабравими впечатления". Париж не е град, а е "незабравимо впечатление". Индия не е страна, а впечатление, карането на ски в Алпите не е почивка или спорт, а още един вид впечатления. Съответно, когато милионер иска да се сдобри с жена си, той я води на разкошен уикенд в Париж и това пътешествие отразява не някакви лични желания, а пламенната вяра в романтично-потребителския мит.

На богатия древен египтянин никога не би му хрумнало да решава криза в отношенията си  водейки жена си във Вавилон, примерно. Той би и построил разкошна гробница, такава, за каквато съпругата му винаги е мечтала.

Но не само египетската аристокрация е строила пирамиди - на това са посвещавали живота си повечето хора в повечето култури. Променяли са се само названието, формата и размерът. Например, това може да е вила с басейн и морава, а може да е пентхаус с прекрасен изглед. Но почти никой не поставя под съмнение самия мит, заставящ ни да мечтаем за пирамидата.

"Казвах му аз тогава на закуска, Вие професоре..."

1. Според Харари в "Sapiens. Кратка история на човечеството", интелектуалците се появяват след като човек съумява да се запаси с храна по-задълго и не трябва всеки ден да излиза да къса насъщния от дърветата ("аграрната революция"). Сега пък, на фона на якия консумеризъм, който ни троши (че лошо ли ми е?), нуждата от този вид специалисти отново става съмнителна. По този повод, интересен текст в амер. философски блог "The Electric Agora"

2. Робърт Гресис, професор по философия в Калифорнийския университет, в есето си "Is Philosophy OK?" се пита, кому са нужни неговите занимания и ако отговорът е "Никому", струва ли си да заема тази длъжност? Гресис счита, че философът евентуално може да бъде полезен с:

- преподаване/обучение

- административна дейност

- изследванията си

3. При цялото си желание, пише Гресис, не вярвам, че мога особено да повлияя духовността на студентите си; за административните услуги няма какво да говоря, а за изследванията си: "Наистина, статиите ми се четат от други философи, но явно приносът ми е в това, малко да помогна на някои изследователи на Кант, които прекарват дните си в изучаване на "какво именно е искал да каже Кант". Ако това е всичко, не е учудващо, че не се считам за човек с принос към философията"

4. Логично е, разсъждавам си аз, ако отпаднат философите да насочим средствата към хонорарите на Роналдо, а там е истинският адреналин, ендорфин, допамин, серотонин, гиберелин, екстазин, амфетамин и др. А философът какво - само те ръчка да не си мислиш, че си велик и даже по-лошо - да не си мислиш, че си.

*На сн.: Воланд, Берлиоз и поетът Бездомни беседват за Кант ("Майсторът и Маргарита", версия Бортко)