Много лесно и просто. Свалете от тялото на разказа кожата му, махнете костите, мозъка, стопете ги, унищожете ги и ги изхвърлете. Всяко количествено прилагателно, всеки глагол и метафора по-тежки от комар - вън! Всяко сравнение, което ще накара даже идиот да се засмее - да се маха! Всякакви отстъпления, разкриващи авторовия светоглед - вън!
Всеки разказ, съкратен, изсушен, цензуриран, изсмукан и обезкръвен заприличва на всички останали. Твен се чете като По, който се чете като Шекспир, който се чете като Достоевски, който се чете като Едгар Гест. Всяка дума по-дълга от три срички безжалостно се изхвърля. Всеки образ изискващ малко повече от миг за да бъде разбран е застрелян и изхвърлен. Започвате ли да осъзнавате чудовищната картина?
Как реагирах на всичко това?
Разкарах ги всичките. Разпратих им откази - на всички и на всеки. Издадох на тази група идиоти еднопосочен билет в пъклената жарава.
Смисълът е очевиден. Да се горят книги може по най-различни начини. И светът е пълен със суетящи се хора със запалени клечки кибрит. Представителите на всяко малцинство били те баптисти, нападнати от молци хуманитари, дзен-будисти, ционисти, адвентисти, феминисти, републиканци, членове на обществото Матачине, петдесетници и т.н., смятат, че имат право задължение и воля, да облеят книгите с газ и да поднесат клечката. Всеки скудоумен редактор, считащ се за източник на цялата тази досадна, безвкусна и приличаща на грисова каша литература, сладострастно облизва острието на гилотината, поглеждайки към шията на автора, който се е осмелил да говори с пълен глас или да използва сложни рими.
Защото този свят е безумен и ще стане още по-безумен, ако позволим на малцинствата, били те гномове или великани, орангутани или делфини, привърженици на надпреварата във въоръжаването или еколози, компютърджии или неолудити, прости или мъдри, да се намесват в естетиката.
Реалният свят е обща площадка за игра за всички и за всеки, за всякакви групи, определящи свои правила. Но под обложката на моята книга, техните закони приключват и започва моята територия с моите правила. Ако на мормоните не им харесва пиесата ми, нека напишат своя. Ако на ирландците не им харесват “Дъблинските разкази” - пишещата машина е на тяхно разположение.>>
2. Братче, 1979-та! Бил съм на 20 когато етиката на малцинствата е удряла поредния ритник на естетиката и здравия смисъл. Няма-няма и хоп! - блеклайвмaтър. То и аз се събудих една сутрин и пациентите бяха станали клиенти, психопатите - личностово разстроени и др. Щадящо до неузнаваемост. Но това, че махалото се люлее, не знам защо, но ме прави спокоен
