събота, 30 август 2014 г.

Две несвързани

1. За да опознаеш що-годе една страна, ако не знаеш езика, са необходими около три месеца. Всичко това - по мои изчисления. За по-малък срок получаваш туристическа визия, която ти позволява само да охкаш и да ахкаш. Особено охкам и ахкам като се прибирам от Гърция покрай Черния кос и колата ме мятка така, че ако не се държа за волана, ще бъда изхвърлен във Владайското дере. За допълнителен кафкиански ефект, полицаите-касички стоят на осовата линия и ми светят с фенер в очите. Разбира се, всичко това работи срещу патриотизма ми и аз пускам злобни шеги за необходимостта внуците ми да са с красиви старобългарски имена от ханското царство - Йогурт, ако е момче и Тангрия, ако е момиче. Батбаян също е хубаво /и Органа за момиче/.
Така че - необходими са специални тримесечни отпуски за работещите хора, наречени "Платен отпуск за опознаване на страна". Дава се веднъж на 2 /две/ години, за бременни и майки с деца до 3 /три/ години - всяка година в продължение на два високосни периода, от датата на последния цикъл.
2. Един немец, сътрудничещ с БГ - фирма, заподозрял, че българските му партньори никога не четат докрай съвместните договори, които подписват. За да провери ужасното си подозрение, Дойчланд добавил към стандартния текст за процедурите при непредвидени обстоятелства /земетресение, техногенна катастрофа, etc./ и "нападения от екстратерестриални нехуманоидни пришълци". Пуснал им той договора и както и предполагал, всички го прочели и доволни го подписали. Добре де, казал си немецът, алекситимици мои, явно бизнесът ви е през к**а., ама и юристът, баси, го прочете и подписа без гък. Извикал го да си говорят.
- Да - отчетливо казала юрисдикцията - прочетох го, перфектен е. 
- А това за "нехуманоидните пришълци"? 
- И това го прочетох - потвърдил юриспрудентът, после се навел дискретно към немеца и промълвил: "Просто се огледайте наоколо."

*ето това е ню: сн. на Christian Clavadetscher

четвъртък, 14 август 2014 г.

За да не ставам втори път

1. Скоро чух за един познат, че като го мързяло да свърши нещо, казвал: "И аз имам лимит на ресурсите". Такъв финяшки и гениално кратък израз не бях чувал, обикновено използвам значително по-сложното и неизразително "Не мога да направя това по чисто религиозни съобръжения". Виждаме два различни подхода - докато моят цели объркване на поръчителя, чрез апел към духовното, първият е ултимативен и ни насочва към физическия свят, където две и две наистина е четири.
2. Един дядо си броял стотинките на касата и бил прегърнал един хляб. Роси била зад него и му платила хляба. Оня си тръгнал без никакъв фийдбек, т.е. без "сполай ти", "благодарско", "хендехох" или подобен тържествен ритуал. Нищо, казала си Роси - хвърли го в морето, както съветва една бг-пословица. След малко го видяла да излиза от друг магазин с още един хляб в ръка. Загадъчно поведение, възникват множество хипотези.
3. Като си избираме къде да отидем на море /без Бг/, гледаме да е нетуристическо, т.е. "ол ексклузив" и да има звучно име. Като става дума за Гърция, се добавя и да има древна история свързана с него. Най-трудно е първото условие, иначе гръцките названия са прекрасни, а историите им още повече. Има едно селце Кукулайка, отдавна съм му хвърлил око. Именцето, а? Да не говорим, че наблизо обитават кентаври. Не казвам нищо повече.
4. Напипах сигурни критерии за това, коя държава е суперска, а коя - лайняна. Тази, в която броят на имигрантите е най-голям е супериорната. Логиката е проста - там накъдето най-много хора ги тегли, явно е добро местенце. И обратно, тази от която най-много хора се опитват да се измъкнат е най-гадната. За да се стандартизират данните обаче, би трябвало да се използва някакъв коефицент - площ върху брой имигрирали или население върху брой имигрирали или нещо подобно. Е, има и много променливи, които трябва да се включат в подобаваща формула. Примерно, искам да отида да работя в Дания, но ми казват, че там адски духало. Ясно е, че това е абсолютна спирачка, а иначе страната е перфектна.

* На сн.: емигрирали дървесни червеи

петък, 8 август 2014 г.

Две истории - статична и динамична

1. Трябваше, крайно време беше да мушна една-две истински пържоли и се насочих към лесидренската месарница. Отпред, както си му е редът, се помайваше Кристи - местната кучка. Влязох вътре и тя някак се изхитри да се провре след мен. Но вместо на опашката, отиде встрани до едни хладилници и с въздишка се разположи на мозайката.
- Айде, Кристи, махай се - беззлобно апелира продавачката, но не видях впечатлено куче.
- Може да го подмамите да излезе с месо - даде протеинов съвет една домакиня.
Продавачката отряза късче леберкез, излезе иззад щанда и го поднесе под тъжната муцуна на Кристи. Кучката не даде никакъв знак, че ще прекъсне размишленията си.
- То това, ако е месо... - промълви продавачката и си прибра резена, и се прибра зад щанда.
-Е, нека седи на хладно, каза втора домакиня от опашката. Гледа толкова тъжно, сякаш някой го е обидил. Биете ли си кучетата в този квартал? - настъпи тя.
- Познавам го много добре - каза продавачката - никой никога не го е обидил, но Кристи е с лош характер.
- Защо, хапе ли ви? - попитах.
- Нас не, но колоездачите хапе.
Навън заваля силно. Сега разбрах - Кристи не иска да я занимават с глупости, не желае и да е център на компанията, ако говореше, би отбелязала мимоходом, че е от бедно, но честно семейство, но всъщност, иска просто да постои на сушинка и да помълчи.
2. Като стоях в една гора и гледах дърветата как помахват весело с листа, изведнъж разбрах, че преди много години растенията са били подвижни. Листата са били много по-големи и са служели за платна, а дърветата са се движели из местността като платноходи. При спиране на вятъра, корените са се захващали за земята за устойчивост и хранене, но съвсем леко, подобно пипаланус на октоподус. При по-силен порив на вятъра, дърветата отново са тръгвали наоколо да блуждаят. Тази теория има и сериозни недостатъци, някои факти са трудно обясними, не е и хич дарвинистка, но си струва да се разработи и продължи.

* на сн.: две круши далийки /от С. Дали/