Йезуитски номера

1. За Хичкок (120 години от рождението му):  англичанин, израсъл в лондонските покрайнини и учил в йезуитски колеж. Йезуитите наказвали момчетата с удари с пръчка, като при това им разрешавали да изберат кога: първото междучасие, голямото междучасие или след училище. Обикновено децата се стараели да отложат процедурата максимално и затова целият ден живеели в тревожно очакване. Хичкок пише, че тази практика го е научила на много психологически техники, които после използвал във филмите си. “Ето ние сега си седим в стаята - обяснява той на режисьора Питър Богданович - и водим скучен, светски разговор. И изведнъж в стаята избухва бомба. Зрителите са изплашени, шокът продължава петнайсет секунди. Сега да променим ситуацията. Снимаме същата сцена, но преди това показваме на публиката бомбата, скрита под масата. Позволяваме им да видят часовниковия механизъм и времето, в което ще се взриви. След това им показваме разговора и отвреме-навреме стенния часовник. Публиката нервничи. Някой от залата непременно извиква: “Погледни под масата, идиот!” При този вариант, напрежението вече е около десет минути. Зрителят трябва да е някак в заговор с режисьора”.
2. Екзюпери посвещава "Малкия принц" не на дете (както очакват), а на приятеля си Леон Верт:
"Моля децата да ми простят, че посвещавам тази книга на възрастен. За оправдание ще кажа, че той е моят най-добър приятел. И още: той разбира от всичко на света, даже от детски книги. И накрая: той живее във Франция, а там сега е глад и студ, и той се нуждае от утеха. Ако това не ме оправдае, аз ще посветя тази книга на момчето, което някога е бил моят възрастен приятел. Нали всички възрастни отначало са били деца, но малко от тях помнят това". От себе си, бих добавил, че Малкия принц е детска книга колкото аз съм трамваен работник

3. От автобиографията на Луис Алварес, физик, нобелов лауреат:

“Светът на математиката и теоретичната физика е йерархичен. Съществува предел, отвъд който не можеш да минеш. Разликите в предела на човешките способности във високите нива на пирамидата е огромна. Никъде не съм срещал описан потреса, който изпитва талантливият човек, когато открие, в късните стадии на академическия си живот, че има други, много по-талантливи от него. Аз лично съм виждал много сълзи пролети от възрастни мъже и жени след такова откритие, повече отколкото мислех, че е възможно. Мнозинството от тези хора преминават в области, където могат да се конкурират в по-адекватни условия”

Ваксините

Интересна статистика ми попадна за ваксинирането и заболяемостта от шарки и ДЦП в САЩ (на 100 000). Черната вертикала е моментът, в който се въвежда ваксинирането

1. Рубеола

2. Морбили (дребна шарка)

3. Полиомиелит /ДЦП/

Хубавото е, че не трябва да се ходи до мама.бг за антиваксърска аргументация - тя е една и съща от 19 век насам, с леки сюжетни ъпдейти. Дели се на:

- конспирологична - фармацевтите искат да ни убият, Световното правителство иска да сме дебили, за да ни управлява по-лесно

- локална, за авторитарни режими, малки корумпирани псевдодемокрации и за арабски страни - САЩ слагат "нещо" във ваксините, (да не забравяме и Сорос) за да ни убият

- медицински - предизвикват "безплодие", "рак" и социално конструирани патологии - предизвикват "ранен детски аутизъм", ADD, etc.

* от http://graphics.wsj.com/infectious-diseases-and-vaccines/

Арт тату

1. Някаква неофобия ли е, не знам, но много са ми грозни татуировките по хората. Особено когато попадна на цялостна композиция или диптих (на глутеусите), понякога триптих. Бедтрип ми става от самата колористика, по-рядко от графиката. Очевидно е и без да съм художник, че каквото и да нарисуваш на розов фон, какъвто и хипервангог да си, винаги става говняно. Най-тежко ми е при жените, за които съм чувал хубави неща, например, че винаги правели изборите си в посока на красотата

2. Съвсем друго би било, ако кожата се грундираше предварително в бяло. А е толкова лесно - смесваш гипс с туткал и малко ленено масло, лъжичка желатин на вкус и си готов - намазваш лицето, крайника или глутеусите (при диптих, както някъде споменах) и чак след това нанасяш картината или шумерския клинопис. Продават и готови грундове

3. Има някакви красиви теории защо е всичко това - страх от загуба на идентификация и т.н., но защо? Първо, методът "big data" те идентифицира чудесно през ФБ и без да му показваш малкото усмихнато драконче на пубиса си, второ софтуерът за разпознаване на лица също работи отлично (сега в Китай, скоро и във вашия град), трето - системите за подслушване и запис по ключова дума ги има поне от 70-те на миналия век. И без тату всички вече сме редимейд, no way. На кое да завидя?

* Но това вече си е много добро, освен, че е и много подходящо за жена. From: https://customtattoodesign.ca/

Селфитата на Мунк

Хората си мислят, че само те си правят селфита, едва ли не: "Ау, селфитата ние си го открихме, а Захаропланински даде място да си ги плеснем". Грубо и не е истина. Едвард Мунк (1863-1944) например, също много е обичал селфиниите. През 1902 си купил камера "Kodak No2 Bullseye", ето такава

... и си чилвал и инджойвал с нея. Ето малко Мунк'с селфис

Мунк: "Камерата никога няма да замени четката и палитрата, докато не успее да снима в Ада или в Рая."
Мунк, 1903, "Автопортрет в ада"

Островът

1. Трудно се стига до този плаж, ако не си сигурен, че е твоят

2. Този също е хубав, но е за йоги, както ме светна Олег

3.

4. Има и със скъпоценни камъни (нешлифовани, естествено)

5. Този изглежда по-стандартен, но колата, паднала в морето не е добър знак

6. Втори недобър знак на същия плаж

7. Този е особен - от скалите тече радиоактивна вода и хората очаровани се топят в нея

8. Какви шантави изгреви има на този остров. Един път ми изгрява като козунак

... друг път като ламба

... трети път - чисто лимончело

9. В планините пък, в тия торбички събират смола за тамян

10. Просто картинка

11. Не обичам селфитата, но срещу подводните нямам нищо против

12. Това е естонската художничка Aili Vint. Не се познаваме, но работим с едно и също море

Το τέλος

Фрагментации 08-19

1. Човек като отиде на зъболекар и изведнъж разбира, че всичко досега е било една гигантска суета. Това "кой съм", "накъде отивам", "какъв е смисълът", "какво е любовта" - става изведнъж неясен фон, а пред очите ти се появява плакат, на който с големи букви е изписано: "Memento mori!" И наистина, ти си на стола, слабо познат човек вкарва в устата ти малка газова турбина въртяща се с 3900 оборота в минута и ти точно тогава да се замислиш "дали направих достатъчно добрини на хората?" Пич, животът ти виси на косъм, какви добрини? Я по-добре се приготви да умреш!

2. Както ни учеше едно време Скорсизи: "Много е важно как ще влезеш в кадъра, това определя и темпа, и ритъма на епизода по-нататък". Малко от нас после станаха актьори и още по-малко останаха в Холивуд, но навикът да влизаме ефектно в кадъра (задавайки темпа и ритъма на произведението) си ни остана завинаги

3. Дочух странен разговор: "Още от 14-годишна се движа само с такси". "Ама къде, в кой град това?" - попита я приятелката и. "Е, не в България, естествено!"

4. Не всеки е успявал да си отговори на въпроса "Кого искаш да бъдеш?" Има толкова примамливи възможности. Лично аз знам кого - искам да съм Стиви Уондър. Ама, че малко съм щял да недовиждам (всъщност - въобще нищо няма да виждам) и съм щял да съм пълничък (Стиви гони двестате) - какво от това - нали като запея и всичко ще си дойде по местата. Единственото е, че човек не може да пее непрекъснато и подозирам, че леки проблеми ще се появяват в промеждутъците между песните.

* сн.: Txema Salvans

Относително

1. "Важна е тази категория "Нещото в себе си" - ми каза скоро в доверителен разговор Р. - как иначе да разберем света?". Не, не съм дорасъл да медитирам върху Кант (и върху Спиноза също), но все по-силно се убеждавам, че Светът прави всичко възможно, за да не бъде разбран. От мен със сигурност. И докато преглеждам Reddit за идеи и малко повече яснота, ми попада странна информация. Оказва се, че колкото и да ми е статичен велтаншаунгът (баварски диалект - "Картина на света"), всичко наоколо се движи с бясна скорост.

2. Тоест, докато блея в монитора, аз (и всички мои приятели) се въртим със Земята със скорост 1650 км/ч (максимумът е на Екватора)

3. После - всички заедно летим около Слънцето със скорост 108 000 км/ч

4. По-нататък става още по-обезпокоително - заедно с цялата сюрия наречена "Слънчева система", ний се носим около центъра на Млечния път (свръхмасивна черна дупка в съзвездие Стрелец) със скорост 828 000 км/ч

5. Не забравяме, че като всеки път и Млечният се движи - със 600 км/сек около чудовищна гравитационна аномалия  наречена Великият атрактор

6. Атракторът, заедно с нашата галактика и още петдесетина други гравитационни неволници, наречени "Местна група галактики" се обединяват в "Галактичен свръхкуп Ланиакея", а Ланиакейските галактики пък, влизат в "Суперклъстър-комплекса Риби-Кит" и обикалят около нещо, което астрофизиците наричат "Тъмен поток". Ако и след това ги попиташ: "А този Поток, той какво?", гледат лошо и мълчат.

7. И някой като ми каже: "Не обичам да пътувам". Пич, ти не си се спрял!

* сн.: Антирелативист вдига скандал на Айнщайн, худ. Michael Califano (1935)