Показват се публикациите с етикет книги. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет книги. Показване на всички публикации

петък, 28 април 2023 г.

Хора, книги, Изолда

Има хора, с които докато си разказвате битово-служебни истории (например кое е най-вкусно в Хепи, ще се разпадне ли Русия) са много приятни и свойски, но когато минеш към по-абстрактни теми (иронията заменя ли морала, евристика и болест) виждаш как блясъкът в очите им угасва, достъпът спира и веднага си ставате безинтересни.
Подозирам, че нещо подобно е и с книгите. Някои книги са специално написани така, че да са недостъпни за неподходящи читатели, защото биха им навредили. Достатъчни са няколко груби стилистични импланта в първите пет страници и определен тип хора са отрязани навеки от книгата, възможно с хуманни подбуди. Предполагам това е причината да не ми тръгнат Мураками и Уелбек (Бегбеде) или е някаква друга. Не мога да ходя наоколо като русокоса Изолда с душа от диамант и да чета неща, които не ми допадат. Destined to be average (обречен на посредственост).

* На сн.: Матера, It.

сряда, 13 ноември 2019 г.

Из "История на четенето" на Алберто Мангуел

1. Канадският есеист Стан Перски веднъж ми каза, че "истинският читател има милион автобиографии", защото във всяка нова книга ние откриваме нещо от собствения си живот.
"Ако всяка година препрочитаме "Хамлет" и записваме впечатленията си, пише Вирджиния Улф, ще се получи, че записваме собствената си автобиография, защото с годините ние разбираме за живота си все повече, а Шекспир само коментира това, което сме разбрали".
2. Малко преди да завърша училище, през 1966, когато на власт дойде военната хунта, аз открих за себе си още една система за класифициране на книгите. Определени книги и автори се считаха за комунистически и фигурираха в особен списък. Забранените Пабло Неруда, Джеръм Селинджър, Максим Горки, Харълд Пинтър, формираха своя история на литературата, доколкото връзката между тях беше видна само за окото на цензора. 
3. Но не само тоталитарната власт се страхува от четенето. Читателите не са обичани в съблекалните, в училищните дворове, в затворите и в държавните учреждения. Почти навсякъде, общността им притежава съмнителна репутация заради високия си авторитет и привидната си сила. Особените отношения между читателя и книгата изглеждат мъдри и плодотворни, но прозира и някаква изключителност, възможно заради това, че образът на човек забил се в някой ъгъл и безразличен към света, излъчва завиден стремеж към уединяване, егоизъм и някаква тайна. ("Отивай да живееш!" - казваше майка ми, като ме видеше с книга, сякаш заниманието ми някак противоречеше на представите и за нещото наречено "живот"). Споделеният страх пред това, което читателят би могъл да намери сред страниците на книгата е аналогичен на ужаса, който изпитва мъжът пред съкровените тайни на женското тяло или пред това, което в тъмнина и зад затворени врати вършат магьосниците
4. Борхес разказва, че на един митинг организиран от правителството на Перон през 1950 г., против интелектуалци-дисиденти, тълпата скандирала: "Да - на обувките, не - на книгите!" Ако те скандираха "Да - на книгите, не - на обувките!", никой не би ги разбрал, добавя той

петък, 14 април 2017 г.

Книги

1. От съвременните руски писатели признавам само двама: Пелевин и Сорокин. Ако трябва да ги сравнявам, все пак Сорокин ми е фърст. 
2. Дори да не ви хареса идеята на "Норма" - в една съветска соцреалност, хората са задължени да изяждат ежедневно "нормата" си от 150 г сушени изпражнения, опаковани в красиви целофанови пакетчета и като контрапункт - разказът за дванайсетте загадъчни рояла, разположени на тайни места по земята, които поддържат световната хармония, но само ако са добре акордирани, а те непрекъснато се разстройват /поради климатични и други причини/ и тайното братство от акордьори, които постоянно тичат и едва успяват да ги настроят, за да предотвратят войни и бедствия;
3. Или пък, последният му роман "Телурия" - действието се развива в епохата след победата над "Второто ислямско нашествие". Успокоената Европа живее в мир и съгласие и както се полага в такива случаи - тихичко деградира. В тези условия се появява извратена богаташка мода - да се консумират изискани ястия, приготвени /нелегално/ на огън от редки класически първопечатни издания. Оформя се готварско-ресторантьорска мафия, която краде и продава редките книги от големите световни библиотеки и положението става твърде тревожно
4. Но, сред мафиотите се появява светла личност, предлагаща да се използва новоизобретена машина, която може да прави копия на същите тези книги на молекулярно ниво, т.е., със стопроцентно сходство с оригинала и в неограничени тиражи. Скъпите тайни вечери на богаташите рязко поевтиняват и стават достъпни за обикновените хора, които също много искат да изядат един бюджетен стейк опечен върху инкунабули от 16-ти век и прочие. 
5. И така, ендът е хепи - първопечатните издания са спасени, благодарение на научния прогрес и с помощта на мафията. Красота, реализъм.

*сн.: Stefan Gesell

неделя, 3 март 2013 г.

Книгите


1. В "Черният ангел" на Насим Талеб има интересно наблюдение. Авторът счита, че когато си участник в значимо негативно събитие, винаги ти се струва, че то ще е кратко и всеки момент ще свърши, независимо колко вече е продължило. Обратно, страничният наблюдател, особено, ако е журналист /т.е. хронист/ винаги имал усещане, че събитието ще продължава неопределено дълго. Талеб дава пример с многобройните ливански войни, на които е бил пряк свидетел.
2. В "Къщата на халифа" авторът Тахир Шах постоянно се чуди, как в главата на мароканците се съчетават смесената реалност, в която джиновете управляват целия им живот, с необходимостта все пак да свършиш и някоя работа. Всъщност, Шах се опитва да разреши постоянния конфликт между западняшкия си рационализъм, /в който също е бъкано с джинове, но за тях се използва думата - "несъзнавано" и за нея се говори само в специализирани ситуации/ и "дивата мисъл" /Леви-Строс/ на местните.
3. В "Мордовският сукман" /"Мордовский сарафан"/ на Бунин срещнах описана табуирана в класическата литература ситуация, в която героят изпитва забранено привличане към бременна жена, която пък се държи забранено - открито седуктивно. Разказчето е кратко, в обичайния Бунински стил - прекрасно дозирано съчетание между преки до нетърпимост и завуалирани, но без суетност описания на човешки поведения.
4. В "Адоб-Фотошоп CS5 за фотографи", единият от авторите - Д. Шеве, който е от екипа създал софта, много интересно, отвътре разказва за различни техники на обработка, попътно споменавайки как им е хрумнало да разработят дадена функция.
Някак си намерих косвено потвърждение на хипотезата ми, че Фотошоп е нещо като изкуствен интелект, доколкото напомня невронна мрежа. Различни хора работят в различни насоки, след което всичко това се комбинира. Оттук нататък, става нещо покъртително - софтът започва да живее собствен живот. Потребителите откриват комбинации, които авторите нито са очаквали, нито са имали предвид да включват. Друг интересен момент - програмата е толкова мощна и всеобхватна, че повлиява визуалните стандарти на хората и съответно насочва художниците към конструиране на една нова - фотошоп-естетика. Ефектът е, че като видим плакат с красива актриса, си казваме - "даа, здравата са поработили с Фотошопа". В повечето случаи - без никакви преки доказателства - чувствата ни го подсказват.

* на сн.: фрагмент от машина за чистене на улиците

сряда, 3 ноември 2010 г.

Дискретизация на четенето

1. Преди време, четох в Билборд /списанието, не рекламното табло/, че музикалният албум в бъдеще ще отпадне като формат. След като можеш да си купиш и изтеглиш отделни парчета от интернет, защо да плащаш за цял албум? Всички знаят, че в един албум я има, я не - 2-3 неща, които наистина си заслужават. Останалото е пълнеж до 75-те минути и ги слушаме от куртоазия към любимата група. /Има и изключения/.
2. Имам друга нелоша идея. Защо да купуваме цяла книга, не е ли по-добре да си поръчаме отделни глави /но разбира се, задължително първата и последната/? Хем ще си спестим време, хем ще имаме неясното чувство, че сме я прочели.
3. Например - Моби Дик на Мелвил. Абсолютно желязна книга, но много дебела. Окей, поръчвам си 1, 2, 6, 19 и 59-та и епилога. Някой пък, ще предпочете 1, 7, 12, 33 и 42-ра, защото всеки си има вкусове, които трябва да се уважават, нищо, че не ги разбираме.
4. Така ще емулираме съвременния наркотично-накъсан, клипово-ютубен памук в главата си. Усещането ще е супер, защото там той ще се смеси с други подобни аудиовизуални памуци, които с красив слой ще покрият плочата излята по времето, когато четяхме нормални неща, по нормален начин, без бързане, без компресиране.
5. Ще стане нещо като надрусване с книги. "Конгениално", казва Остап Ибрахимович.

* на снимката: три стари книги - две червени и една бяла