Показват се публикациите с етикет кентаври. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет кентаври. Показване на всички публикации

петък, 30 юли 2021 г.

Ритуал и съблазън

1. Съществуването започва когато напуснеш автоматизмите си (наричат ги и “ритуали”). Преди това си “същност”. Да съществуваш е хубаво - изведнъж да почувстваш, че аз - това съм аз, че не чета за себе си в някаква перверзна книга и че всичко се случва действително с мен. Но има и минуси - ходиш ужилен от коприва с човешки бой и се опасяваш да не потънеш. Затова незабелязано се връщаш към ритуалите. В края на краищата, мухата, летяща в куфар също е донякъде свободна. Свързано е с големината на куфара и не толкова с размерите на мухата
2. Основният смисъл на ритуала е в повторяемостта. Пробивът към екзистенцията граничи с лек ужас, постепенно преминаващ в тъга. Гаденето на Сартр е културологично - което във Франция е гадене, тук не е
3. Съблазънта е интересен и чест мотив за сътрудничество във всички йерархични структури. И ето - отиваш съблазнен на обещаното матине с клавесин, чаша абсент и умни разговори с приятни хора, и виждаш странни украшения по стените. Разглеждаш ги по-внимателно и откриваш, че това са скалповете на предишните съблазнени
4. "Не са толкова дълбоки, колкото ги описват", както каза И., след като преди години случайно падна в един канал във Венеция

* На сн.: Пелион(Пилио) е мястото където обитават кентаврите, а този е с човешко тяло

събота, 25 октомври 2014 г.

Лов-2

За втори път съм на лов за кентаври на полуострова където живеят /Пилио, Pelion/.
Маршрутът:
1.

2. Йахууу, след Солун настъпваме педала яко, защото се появява истинска магистрала. Е, започват да ти искат дребни суми. Шест пъти.

3. Първа спирка - Волос

4. Агрия. Навлизаме в полуострова. Хората честно си предупреждават за възможни опасни срещи

5. Като Гитзеа. Времето е топло, но духа силно.

6. Тази пейка ме убива бавно

7. На залез

8. Кейчето на преден план не виси във въздуха, потопено си е


9. Хорто. Това е река, която морето връща обратно и хората я третират като залив

10. Геран "Ар нуво"

11. Сладоледчийницата уж е затворена, но не съвсем

12.

13. Крайно приятна лагунка

 14. Крайно интимно заливче

15. Отново в любимата Кукулайка. Заливът е тих, метнах си раницата на земята и се насилих да поплувам. Водата е 21 С, но вятърът!

16. Милина, поглед от планината

17. Платания

18.

19. По селцата животът е замрял, ще видиш само заблудена немска двойка по къси гащи и високотехнологични якета. Таверните са пусти, но въпреки това всичко е подредено и чака. Вълните заливат маси, събарят столове, но хората грижливо ги подреждат отново и чакат.

20.

21.

22.

23. А вечер, вълничките са особено коварни

24. Изглед от планината

25.Прекрасен екземпляр, както си карахме из горите - парен валяк - красавец.


петък, 3 август 2012 г.

Оправдание на метода


1. Например, аз съм убеден, че ако отида на полуостров Пилион, където според гръцката митология са живели кентаврите, при упоритост и спазване на известни условия, ще мога да ги видя, а ако имам късмет - и да ги снимам.
2. Аргументация: ако това е античен мит, чрез който древните гърци са си обяснявали някакъв сегмент от реалността си, с какво той е по-лош от мита "бозон на Хигс", с който ние си обясняваме сегмент от сегашната реалност?
3. И в двата случая, някой ни разказва история, и в двата случая, за да я удостоверим, трябва да отидем на определено място и да извършим определени действия:
- при кентаврите - отивам в планината на Пилион, местните ми показват "Пътеката на кентаврите" /има такава/, дни наред дебна из гората /може би и вечер - с фенерче/, сигурно още някакви ритуали, за които не знам и на седмия ден - изтощен, мръсен и гладен - мервам през дърветата сянка на кентавър, който бързо се скрива.
- при бозона на Хигс - отивам в Цюрих, местните ми показват на коя улица е входът към колайдъра, дни наред навивам служителите да ме пуснат вътре, после ги навивам да ми го включат и да задействат реакцията /това вече е малко вероятно/ и ако се навият - виждам на някакъв екран трековете - нещо се сблъсква с друго нещо и там някъде е бозонът. И понеже сме се събрали малка квантова компания - знаем - ако го видим/измерим, ще го променим и вече няма да е той, така че - ще трябва да повярвам на авторитетите до мен. Видях ли го? Не, разбира се.
4. Въпрос на личен избор е, кой от двата мита ще си избера, за да си обясня нещо, свързано с личната ми картина на света. Абе, на вяра е всичко, мамсиджейс. 
5. А за съществуването на Австралия - просто си мълча.

* на сн.: Едно дърво ни изпраща хиляди малки целувчици!