Показват се публикациите с етикет Дъглас Адамс. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Дъглас Адамс. Показване на всички публикации

събота, 14 ноември 2020 г.

Сегашно перфектно продължително

Една история от последния, недовършен роман на Дъглас Адамс “Сьомгата на съмнението” (The Salmon of Doubt), 2002, преводът е на Росица Панайотова

Бисквитите
Това се случи с действителна личност и действителната личност съм аз. Бях на гарата. Беше април 1976-а в Кеймбридж, Великобритания. Бях подранил за влака. Не бях прочел правилно разписанието. Купих си вестник с кръстословица, кафе и кутия бисквити. Седнах на една маса. Много ви моля, представете си сцената. Много е важно да си я представите с всички подробности. Ето ги масата, вестникът, чашата с кафе и кутията с бисквити. Ето го и човекът от другата страна на масата, съвсем обикновен мъж с костюм и куфарче. Изобщо нямаше вид на човек, който ще извърши странна постъпка. Но той извърши следното: изведнъж се наведе напред, взе кутията с бисквити, отвори я, извади една бисквита и я изяде.
Ето това е нещо, с което, бих казал, британците се справят много трудно. В наследствеността, семейната среда и обучението ни няма нищо, което да ни научи как да се справим с някой, който посред бял ден ти яде бисквитите. Предполагам се досещате какво щеше да стане, ако това се беше случило в южен Лос Анжелес. Стрелба, хеликоптери, Си Ен Ен, знаете как става… Но в крайна сметка направих онова, което би направил всеки англичанин с неблагороден произход: игнорирах го. И се зачетох във вестника, отпих глътка кафе, опитах се да разбера нещо от статията, не разбрах нищо и си помислих: „Ами сега какво ще правя?“
В крайна сметка го измислих: „Нищо. Ще се наложи да го преглътна“ и с всичка сила се опитах да не забележа факта, че кутията вече е мистериозно отворена. Взех си една бисквита. Реших: „Това ще го постави на мястото му“. Но това не го постави на мястото му, защото само след секунда той го направи отново. Взе си още една бисквита. След като не го бях споменал първия път, сега повдигането на въпроса ми се стори още по трудно. „Извинете ме, нямаше как да не забележа…“ Искам да кажа, че не става.
Така изядохме целия пакет. Като казвам „целия“, имам предвид, че вътре имаше не повече от осем бисквити, но изяждането им продължи сякаш цял живот. Той вземаше една, аз вземах една, той вземаше една, аз вземах една. След като ги свършихме, той стана и си тръгна. Е, разменихме си многозначителни погледи и той си тръгна, а аз въздъхнах с облекчение и се успокоих.
Влакът ми пристигаше всеки момент и аз отместих недопитото си кафе, изправих се, събрах вестника и видях под него моите бисквити. Любимият ми момент от цялата история е, че през последния четвърт век из Англия броди един съвършено нормален човек, който може да ви разкаже съвсем същата история, само че без поантата накрая.

Из реч, произнесена пред „Ембедид Систъмс“, 2001

вторник, 30 август 2011 г.

Фрагменти - авг.

1. Oпитах се да сплаша девойките, че ако не слушат, ще си пусна брада като на Карл Маркс и ще ходя по кофите. Разбра се, че Маркс и брадата му не им говори нищо. Замислих се и повторих заканата със Зи Зи Топ. Пак нищо. Оказа се, че нямам образ с яка брада, с който да илюстрирам разговор с поколението 86 и нагоре. Кастро? Също не става.
2. "Интересно нещо е животът - с трагичен глас каза той - струва ти се, че това е пределът, по-лошо не може да стане. И вземе, че стане още по-отвратително".
Дъглас Адамс, приблизителен цитат от "Стопаджията"
3. Гледах по тв как един човек пред камерата направи 250 г салам от 50 г кайма. Всичко останало бяха пълнители, консерванти, овкусители, усилватели на вкуса, оцветители, ароматизатори. С получената субстанция той напълни една цилиндрична саламена форма и остана само да се направи термична обработка. Каза, че може да го направи и пушен, като го полее с някакво вещество. Ужасен ужас.

* на снимката: метафора за възраст