1. Много готина книга на Алберто Анджела - историк и антрополог. Избрал е 115 г. от н.е. (при император Траян - Рим е в зенита си) и ни развежда по улиците, надникваме в къщите, проследяваме минувачите, пазаруваме, поръчваме в кръчмата, etc. Авторът дава и куп полезни съвети - как да извикаме древноримска полиция, къде е най-близката древноримска поликлиника, как да си купим роб/робиня, къде са добрите древноримски кръчми, как да се оиентираме на древноримската автогара, как да се държим при среща с весталка и т.н.
2. Впечатлява, че всичко, което имаме и ползваме днес като баси великите цивилизационни достижения на 19-20-ти век, съществува и тогава, в малко по-различен вид. При милион и половина жители, градът има: 28 библиотеки, 11 големи терми и около 1000 по-малки, 11 акведукта и 1352 улични фонтана, 3500 паметници, 2 цирка за състезания с колесници, 2 амфитеатъра за гладиаторски боеве (Колизеят е с 70 000 места), 4 театъра (най-големият с 25 000 места), стадион за атлетика (30 000 места). Не е зле.
3. От главата за правораздаването. При Траян било прието за най-малък повод да се обръщат към съда. Съдебната палата е била в базиликата на Юлий. Отпред, на широките стълби стояли адвокатите, чакащи да хванат и омаят клиента, още по пътя към съда. Отстрани стояли наемни свидетели - хора, които лъжесвидетелствали срещу заплащане. Съдийската колегия (центумвири - сто и осемдесет човека) се разделяла в четирите съдебни зали. Във всяка зала имало претор (председател), 45 съдии, ищец и ответник с адвокатите си. Имало и публика - обикновени безделници, привлечени от увлекателните спектакли, в които се превръщали заседанията - нещо като съвременните любители на съдебни и крими сериали. Почвали сутрин и можело да приключат на залез. Адвокатът не импровизирал, неговият помощник му показвал табличка с предварително разработен план, като следвали съветите на Цицерон: "Ораторското изкуство се състои от: умение да развълнуваш, да доставиш наслада и да убедиш". Когато речите били особено ефектни, публиката аплодирала. На първия ред обикновено имало наети от адвоката клакьори. Ако делото било скучно (примерно селяни се съдят за кражба на две кози), публиката се изнасяла към друга зала, където е по-интересно.
P.S. Да не забравяме все пак, че на Крит, през 1700 г. пр. н. е. вече строят триетажни дворци с канализация, водопровод и басейни.
* сн. Charles Traub, Рим, 1982
