Показват се публикациите с етикет риболов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет риболов. Показване на всички публикации

сряда, 20 април 2016 г.

Блус и риба от делтата

1. Бях си харесал една сервитьорка, някак си по мой вкус оформена. И каретата и хубави, и картофите, а ребърцата, а зелената и салата, на фона на истински делта-блус и двамата постоянни викащи посетители. Или притежатели на акции ли са, не знам, но все там киснат, пият бира, а темите им - алегро виваче - как спах, как се събудих, /уникално, как/, понякога философстващи в аз-форма: "какви ярки цветове имат телесните ми течности когато съм болен - пикнята ми ярко жълта, сополите ми ярко зелени - патологията патетично сатурира колористиката на тялото ми". 
Но един път сервитьорката проговори, нещо ми каза. Бързичко си допих шартрьоза и отичах навън. Разбира се, сподирен от недобрите погледи на пенсионираната актриса и възрастният радетел на гонзо-журналистиката, пак на бира, но в красиви бутилки. Не трябваше да проговаря, не трябваше. Така е то, като си намисляш желанието преди да е паднала звездата.
2. Срещнах един приятел, с когото имахме ярък, но еднократен риболов преди няколко години. Покани отново. Можело да отидем да ловим на топлия канал на АЕЦ-Козлодуй. Не разбирам от риболов, но от радиология - да. Чаках да подкрепи поканата си с някой интересен факт - например, колко бекерела ще получим за 8 часа удоволствие в топлия канал или ако иска да ми ги даде в рентгенчасове, ще ги рекалкулирам, знам как - умножава се по една константа на Мария Кюри. Разбира се и в миликюри да ми ги каже пак ще си ги преведа. Но той мълчи. Получи се неудобна пауза, която се опитах да запълня с тъпа шега - какви са тия риби там - двуглави, пеят, светят на разсъмване и т.н. Не се хареса шегата и аз самият на нейния фон не светнах в изгодна светлина. Разделихме се с неопределена тъга.

* на сн.: някъв мегъзин в Лишбоа.

петък, 12 октомври 2012 г.

Какво да снимам


1. Ходя си веднъж по брега на едно езеро в Трънско и си търся интересни места за снимане. Наоколо - палатки, огън, месни аромати и рибари, изпаднали в сладникава алкохолна нега. Що де имаше риболовец, всеки ми даде съвет "какво", а някои по-уверени в себе си и "как" да снимам. 
2. Хората са много интересни като видят някой да носи камера и статив. Всички са критично настроени. Винаги много добре знаят какво трябва да се снима, докато аз, явно хич не съм наясно. Често питат и защо снимам. Отде да знам, вие защо ловите риба, кретенчета мои, купете си в магазина.
3. Външността ми явно е търсеща и ги подвежда. "Какво толкова се оглеждаш - виж каква красота - това снимай" - и правят неопределен жест към хоризонта. Те са тук отдавна, ловят, похапват, пийват, познават района. 
"Не, казвам им, ще се поразходя още малко". "Добре, добре, разходи се", казват подигравателно. И после ела да ти кажем къде да снимаш".
4. Ако бях малко по-самоуверен, щях да ходя между тях и гадно да им се меся. "С какво ловите вие бе? Какъв е тоя спининг? Охо,трябва ви карбонов с титанова дръжка и с платинено връхче! Каква стръв използвате? Бял червей! Ами това е ГМО бе, хора, аз си развъждам червеите вкъщи, на балкона. Взимате личинки напролет от Женския пазар и в началото на май имате органични червеи. И т.н. Такива глупости ще им наговоря, че ще получат рак.
5. Веднъж се катеря по една пътека към някакво манастирче. Не беше сигурно, че това е пътя, щях да настъпя една змия, т.е., настроението ми беше говняно. Все пак излязох на билото и в една падина видях манастирчето. Около него полулежаха трима пияни пилигрими, явно от близкото село, които скучаеха и много ми се зарадваха. Защо бяха отишли да пият чак там, си остава загадка. Анонимни алкохолици, нарушили клетвата?
6. Както могат да се досетят тези, които ме познават, изобщо не им се зарадвах. Като знак, че ме приемат, помолиха да ги снимам. Хаха, това ми е дежавю, знам какво се отговаря в такива случаи. "Добре, казвам - дайте си мейловете". Не ме разбраха, но посърнаха и повече не ме закачаха. Може би ме гледаха малко злобно, но сигурно си внушавам.