Той беше археолог: търсеше в историята примери за ръкопашни схватки с естетиката. Жулиен прекрасно разбираше защо се печатат все нови и нови книги - за да се поддържат бесовете на пазара и да се сее естетическо объркване. За да не може вече читателят да различава къде е животът, а къде е неговото умъртвяване.
Жулиен се присмиваше на културната разюзданост на капитала - на всички тези плодовити романисти, естрадни стихоплетци, услужливи артисти на четката, зрелищни акционисти, телевизионни интелектуалци, режисьори-кинозвезди, корпоративни ницшеанци, прогресивни критици, обезкръвени подиумни модели, стилизирани пънкове, добродетелни куратори на художествени галерии в лофтове, специалисти по подобряване на околната среда, привърженици на здравословната кухня, еректирали архитекти - над тези хищни и лукави храненици на Империята...
Той знаеше: словото и образът са пределно обезценени, затова при ползването им е необходима особена точност, строгост и рязкост.
И той беше строг, точен и рязък.
Гледайки Жулиен, в главата ти изникваше: най-после глаголът оживя в плът, както вещаеха пророците.
Най-после свърши самотата на Бенямин.
Най-после Кафка намери комуната си.
Най-после се осъществи мечтата на Песоа: да захвърли одеждите на културен човек и да отплува с пиратите в морето.
Дойде краят на разбойничеството на Лотреамон.
И свърши скитането на Рембо по библиотечните лaвици, свърши запокитеността на Хлебников в планини от книжен прах, свърши изолацията на Арто в дизайнерските книжарници.
Повече никой няма да посмее да затрупа с дърва бушуващият огън.
Повече никой няма да изтрие от лицето на Земята влажната земя.
Не съществуват вече проблеми с главата, има само паралич на тялото.
* Споменатият в текста Жулиен Купа (р. 1974) е френски философ, анархист-саботьор, акционист, etc.
keywords: Julien Coupat, actionism, Tarnac Nine, anarchist saboteurs, Tiqqun,
