 |
| Тестиране на ваксина за Covid19 през 19 век |
Скоро четох едни неща, но ако ги знаете, не четете нататък.
1. Започваме със страха. Даже, бих казал - винаги започваме със страха. Собственият страх винаги ти изглежда рационален - тъй като е трудно да се видиш отвън, ако веднага не застанеш пред венецианското огледало в хола и тревожната ситуация я възприемаш не като емоция (т.е. съчетание от вегетативни прояви плюс ужасена гримаса), а като разумна стратегия за съпротива или избягване на някаква заплаха.
2. Всяка информация, свързана със заплаха се приоритизира от психиката, т.е. става централен проблем, засенчвайки ред други
3. Рекламистите (копирайтърите) отдавна са наясно и без да са чели Маслоу, че дадена информация привлича вниманието, ако е свързана с една от трите теми (атрактори):
- мога ли да изям това
- мога ли да правя секс с това
- може ли това да ме убие
Съвременните тенденции са сексуалният атрактор да снижава ценността си (не им е интересно, явно), докато храната и страхът са актуални както преди (по-интересно им е, явно)
4. Страшните прогнози привличат вниманието - те винаги изглеждат по-вероятни от оптимистичните. Когато търговците на страх ни продават някакъв апокалиптичен сценарий и ние им кажем: "аре стига, това няма как да се случи", те винаги могат да ти отговорят: " пич, ти можеш ли да гарантираш, че това няма да се случи?" Естествено, не мога. Виждаме симпатична логическа грешка от типа argumentum ad ignorantiam.
5. Още по-интересно би станало, ако свържем темата за страха с културалната карта на Ингелхарт (Inglehart–Welzel cultural map), но става късно и поради определени обстоятелства, нищо не мога да свързвам сега
