1. Текстът ми е посветен на ренесанса на наказателната психиатрия в днешна Русия
2. През 1975-та двама руски дисиденти - психиатърът Семьон Глузман и писателят Владимир Буковски създават “Ръководство по психиатрия за дисиденти”, в което описват спецификите на наказателната психиатрия в СССР (по това време в разцвета си) и как да се избегне принудителното психиатрично лечениеОт главата “Психология на психиатъра”
Най-често срещани са следните типове психиатри:
Най-често срещани са следните типове психиатри:
- Психиатърът-неофит. Той искрено харесва психиатрията и я смята за пълноценна научна дисциплина. Поради липсата на битов и професионален опит и дефицит на познания, открива психопатология там, където тя явно липсва. Той не разбира изкуствеността на психиатричните концепции. В работата си е впечатлителен и може искрено да „открие“ патологично състояние у вас. Не участва в съдебнопсихиатричните експертизи и не е опасен, защото не той ще решава съдбата ви.
- Ученият. Запазил е „младежка” страст към психиатрията и я смята за свое истинско призвание. За него тя е научна дисциплина (с известни резерви). По правило той не смята, че дисиденството е под юрисдикцията на психиатрията. Не обича да участва в експертни комисии, определящи вменяемостта („Аз съм лекар, а не следовател.“) Той е достатъчно наясно с политическата ситуация, но се опитва да не си „цапа ръцете“. Помогнете му, като използвате правилната тактика.
- Докторантът. Основната му черта: безразсъдно разширяване на границите на заболяванията, описани в дисертацията му. Убедете го с поведението си, че не сте подходящ „материал“.
- Волтерианецът (свободомислещият). Той е опитен психиатър. Отдавна се е разочаровал от психиатрията като наука. Високо интелигентен, обича изкуството и литературата и може да говори дълго за тях. Пасивен по отношение на социалните проблеми, тъй като не вярва в успеха на никакви социални реформи (мъдростта на Еклесиаст). Не е изключено да следва официалната "линия" в повърхностни коментари по социални въпроси. Донякъде е страхлив и циничен. Разбира перфектно политическата ситуация, но дори под натиск ще ви обяви за психично здрав. Освен това, поради страхливост, той ще направи това по крайно убедителен начин, за да премахне всякакви подозрения за „симпатия“ към вас.
- Филистерът. Интелект и специални познания около средните. Счита себе си за интелигентен и опитен лекар, а начина си на живот - за желан пример за другите. В рамките на „генералната линия” е социално активен. Не разбира явления като сюрреализъм („Конете не могат да летят!“), модерна поезия („Но къде е римата?“) и т.н. Искрено смята, че вашите възгледи за обществото са неморални. Основните му аргументи са: „Имал сте жилище, семейство и работа. Тогава защо правите това?" Не е препоръчително да разговаряте на абстрактни теми, философия, физически теории и т.н. По темата за модерното изкуство се опитайте да останете на неговото ниво. Той е опасен, може да ви намери патология. Поддава се лесно на натиск отгоре. Винаги се оправдава (в собствените си очи), цитирайки авторитети или психиатрични школи.
- Професионалният палач. Умишлено извършва екскулпация, (признаване на невменяемост на психично здрави хора, при което те подлежат на принудително лечение). Обикновено е квалифициран специалист, така че единственият ви изход е да не покажете нито един „симптом“. В този случай, той би могъл, поради особен вид професионално самоуважение, да не поиска да си цапа ръцете с “нагласена работа”
