От “Москва - Петушки”
"... А Черният мустак каза:
- Да, вие много сте видели, много сте пътували. Кажете, къде ценят повече руснака - отсам или оттатък Пиринеите?
- За оттатък не знам. А отсам - хич не го ценят. Например, в Италия не му обръщат никакво внимание. Само пеят и рисуват. Един да кажем стои и пее. А друг до него седи и го рисува. А трети, малко по-нататък, пее за този, който рисува. И всичко това така те натъжава. А те, тази тъга не я разбират.
- Е, те италианците да не би изобщо нещо да разбират! - намеси се Черният мустак
- Именно. Когато бях във Венеция, в деня на свети Марко, ми се прииска да погледам гребните състезания. И толкова тъжно ми стана от тях! Сърцето ми ронеше сълзи, устата ми немееше. А италианците не разбират, смеят се, сочат ме с пръст: “вижте го Ерофеев, пак ходи като на*бан!” Е, да не би да бях на*бан?! Просто устата ми немееше...
......
И все пак, не тръгнах да се връщам. Поех през Тирол в посока Сорбоната. Пристигам в Сорбоната и им казвам: "искам да стана бакалавър". А те ме питат: “Ако искаш да ставаш бакалавър - на теб би трябвало нещо да ти е присъщо като на феномен. Какво ти е присъщо като на феномен?" И какво да им отговоря? Казвам им: “Какво може да ми е присъщо като на феномен? Аз съм сирак.” “От Сибир ли си?” - питат. “От Сибир”. “Е, щом си от Сибир, поне на психиката ти нещо трябва да и е присъщо като на феномен. А какво и е присъщо на психиката ти?” Аз се замислих: все пак това не ти е Храпуново, а Сорбоната, трябва да кажа нещо умно. Помислих и им казвам: “На мен, като на феномен ми е присъщ самонарастващият Логос”. А ректорът на Сорбоната, докато измислях какво умно да им кажа, тихо се промъкнал отзад и като ме шибна по врата - “Тъпанар си ти, казва, а не Логос!” “Вън - крещи - вън Ерофеев от Сорбоната ни!”
Тогава за пръв път съжалих, че не останах на квартира при другаря Луиджи Лонго.
