Показват се публикациите с етикет смърт. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет смърт. Показване на всички публикации

вторник, 23 август 2016 г.

За смъртта. Здрасти, здрасти, дай пари за пасти

Некромантионът - централният лабиринт
1. Повечето текстове съобщаващи за нечия смърт, традиционно са свързани с борба - борил се за живота си, не можал да пребори смъртта и т.н. Тази патетика ми е дразнеща, но няма как. Възможно е, пишурите да се подвеждат от етимологията на "агония" - агон - състезание, борба, знам ли. Аз виждам немалко умиращи хора - никой от тях не се бори - било в ясно съзнание, било в кома - повечето са се успокоили и изчакват. Една малка част са неспокойни, тревожни и объркани, но това пак не е борба, по-скоро е страх.
2. Няма да говоря за конструкциите на Кюблър-Рос - те са предназначени за психотерапевтична рефлексия на умирането, а съгласете се - твърде малко хора умират пред терапевта си.
3. Разбира се, много, ако не и всичко, зависи от позицията на наблюдателя/описващия. Очевидно за лекаря от интензивно отделение визията ще е друга, за санитаря в моргата - трета и т.н. Наративът, копеле, ще е различен. Както казва проф. Богданов, според Бойчето: "Никога не е сигурно за какво е един разказ, преди да се нагласи към него някой, който ще го разбира."
4. Некромантионът е храм посветен на Аид и Персефона - боговете на подземното царство, 5 век пр. н. е. Намира се в областта Епир, в югозападната част на Гърция. Тук е обитавал единственият оракул, правещ възможно хората да разговарят със сенките на някога любими хора. Било е голямо, много посетено светилище, с лабиринт, в центъра на който се е извършвало тайнството на срещата с мъртвите. Некромантионът е изгорял напълно през 167 г. пр. н.е., предполагам запален от древногръцки клошар, но все пак има какво да се види и сега. Ето няколко снимки оттам.

Куче - значение



Базиликата отгоре е ни в клин, ни в ръкав

По пътя, както мълви Керуак

край засега

вторник, 21 юли 2015 г.

Екзистенц максимум

1. Проблемът като ти починат родителите не е толкова в скръбта - тя се уталожва и остават хубавите спомени и някои досадни. По-скоро, нараства онзи егоистичен страх и нежелано осъзнаване, че ти си следващият. И то не е като "искам- не искам" или "не смятам, че е съвсем така", а просто - в естествения природен цикъл е дошъл твоят ред. Няма го повече онзи утешителен възрастов буфер, който тайничко те успокояваше. Започва едно обратно броене. Въпросите са от типа: "интересно, дали ще доживея да видя...?" Интересно си е.
2. Колко хубаво стана - прочетеш някоя новина и не и вярваш, трябва да я провериш. Ровичкаш в интернет и си мислиш: "добре де, това не трябваше ли да го свърши журналистът, той фантаст ли е, че ги пише такива?"
Или може би е в сила обратният процес: възможността за мигновена проверка кара журналистите да си казват: "ще пиша каквото ми дойде на ум - те все едно ще проверят как е в действителност." Да де, ама едни 96% вярват на написаното и няма да проверяват нищо. Или не вярват, но ги мързи. Или не искат и толкоз. А картинките? Дубриеее, приемаме, че това не е фалшификация на събитието, а една от версиите му. Много станаха бе, ще шизофренясаме.
3. Гръцки военен пилот на F-16, както си патрулирал границата в Егейско море, не издържал и на свръхмалка височина, следвайки релефа на местността /за да не го хванат радарите/, се приземил на изоставено турско летище. Там, той си повикал такси до близкото градче, откъдето изтеглил от банкомата 6000 турски лири /ок. 2000 евро/. После, по същия начин се прибрал инкогнито на родното летище. Патриотичният таксиметрон, съобщил в полицията инициалите на машината, а по данните от банкомата установили и името на човека.
Твърдят, че историята е измишльотина, но много ми харесва. Ако не беше теглил пари, щеше да е сюрреалистичен акт по дефиницията на Бунюел/Бретон. По-правилно е "Брьотон".

вторник, 19 юли 2011 г.

Часовникът на Алиса

1.Имахме на работа един стенен часовник от грозните, който внезапно отказа да работи. Още от самото начало ми изглеждаше болезнен, с бедняшкия си дизайн, включващ пластмасова рамка, пунтираща метал /злато? платина?/ и циферблат с неопределен /най-вероятно мислен като черен/ цвят.
2. Сменихме му батерийката и той сякаш се обнадежди и тръгна отново. Скоро обаче, възможностите му за компенсация се изчерпаха и болестта взе реванш – той отново спря. Пак сменихме батерията - не тръгна - беше издъхнал.
3. Достоен край, помислих си и понечих да го метна в коша. Не щеш ли се оказа, че една колега храни към него нежни чувства и не иска да го изхвърлим. Тя си го запази, забутвайки го в дъното на един сериозен шкаф – масивно дърво.
4. Реших, че ще изчакам да мине жалейката, след което някоя нощ, на дежурство, без свидетели, ще го откарам на гробището за часовници и ще го зафича там. Бях измислил и кратък погребален ритуал – произнасям лек, поетичен текст, следва скъпа мъжка сълза и – кой откъде е.
5. Но не съм бил прав. Тези дни видях, че го е извадила от депото му и го е сложила на едно бюро. Свикнал съм с всякакви щуротии и не се впечатлих особено. Единственото, което ми се стори нередно бе, че колегата периодично отиваше до часовника и любовно му местеше стрелките, съобразно конкретният час.
6. Всъщност ми стана приятно – тази жена с минимални усилия и без да си дава сметка, ме пренесе в Огледалния свят на Алиса. Трябва пак да я отворя тази книга, вътре е пълно с тайни.

вторник, 16 ноември 2010 г.

Вход и изход

1. Когато тия дни умря алкохоликът на входа, аз много се зарадвах. Толкова неща няма да се случват вече:
да пикае в асансьора, да пикае пред асансьора, да разбива входната врата, защото с алкохолната си моторика не може да улучи ни една ключалка в този крехък свят, да спи на стълбите, да води приятелчета на гости /"да адва френдове", както би се изразила Доротея/, спектърът му беше сравнително богат.
2. Промени се и социалният профил на входа, изчезна една важна роля. Почти всеки вход в блока ни си има алкохолик. Умират сравнително млади, но някои са поразително издържливи, въпреки говната, които пият.
3. И все пак, не трябва да съм лош към тях, защото нали и те имат някакво значение за света. Например: увеличават ентропията в квартала, медиират общуването ни с извънземните, учат ни да сме добри към по-слабите и някакви други плюсове, за които в момента не се сещам.
4. Интересно, аз като умра дали някой ще се зарадва толкова, колкото аз в този случай?


* на снимката: така си представям изходът към другия свят.