неделя, 31 юли 2011 г.

Флотът на Небраска

1. Има един вид медийни личности, които са абсолютно чисти симулакруми по най-строгото определение на Бодрияр: те са точни копия на нещо, което не съществува.
2. Много често ги наричат водещи. Нямат никакви професионални умения, освен да водят нещо. Звездата им изгрява случайно, не е свързана с професионализъм, някакви определени способности или специално образование.
3. След третото показване по ТВ зрителите ги запомнят и ако дотогава те са успели да наговорят критично количество глупости по определена схема, хората започват да си ги искат пак.
4. Схемата какво точно да говориш, е описана от Ноъм Чомски - "10 стратегии за манипулация от страна на медиите", (например тук).
5. Чух за интересна услуга в Небраска. Срещу определена сума, там можеш да получиш удостоверение, че си произведен адмирал и имаш право да ръководиш флот, както и да участваш във всякакви видове морски битки. Единствената особеност е, че имаш право да командваш само флота на Небраска, която е горе-долу в центъра на Щатите и е отдалечена от всякакви морета на поне 1000 мили във всички посоки.
6. Някои от водещите достигат висок професионализъм и стават почти като истински. Абе истински адмирали на Небраския флот стават.

* на снимката: кипеж в Алдомировското блато

четвъртък, 28 юли 2011 г.

Метаморфози

1. В петък на обяд, явно нещо ми дойде в повече и към 3ч. без да се замислям напълних резервоара догоре и поех към Гърция. Взех само спалния чувал, десетина кроасана и туба вода. Мислех си, че ще мога да отида до Волос, да видя едни кентаври, но някъде преди Солун преизчислих възможностите си и поех наляво към Халкидики.
2. Успях да не сгреша пътя и успешно се включих в околовръстното, заедно с хиляди други гърци, които също се насочваха към вилите си или нещо такова. Исках втория полуостров - Ситония. Там си бях харесал едно място с няколко малки островчета досами брега, с френско название -  Vourvouru. Разбира се, по кефско е да се пишеше Vourvourou, но явно при последната сричка, търпението на гърците се изчерпваше.
3. На около 40 км преди целта започна да се стъмва прогресивно и аз свих към едно село с чудно название - Метаморфози. Тъй като се очертаваше хипарска нощ, искаше ми се да си намеря място за спане под някоя палма, преди окончателния мрак.
4. И така - метаморфозирах към плажа. Селцето е много спретнато, с красиви къщи и огромни, многоцветни зокуми /в Източна България - лянове/. Имаше някакъв международен детски лагер, смело минах през него и излязох от селото.
5. Нощем, в нашия географски пояс най-опасното нещо са мечките и хората. Мечки по гръцкото крайбрежие не очаквах да срещна /освен митологични, но те не са опасни/, но хора - знам ли. Намерих си пустинно заливче, поплувах - водата - чудничка, после си преместих колата да ми е наблизо. Взех си чувала и тръгнах в тъмницата към самотния си залив, през горичка от пинии. Там срещнах група деца, облечени с бели чаршафи, които бяха излезли да плашат хората, очевидно в рамките на някаква анимация. Скочиха ми и издаваха нечленоразделни звуци. Аз си осветих лицето отдолу и също издадох един-два подобни звука. Ръководителите им - мъж и жена започнаха да им викат "Цурюк, цурюк!" Аз пък им викнах: "Генуг!" - втората от двете думи, които знам на немски.
6. Постелих си чувала и се проснах на пясъка. След изплашването не ми се спеше и зачаках още нещо интересно да ми се случи. Тъй като не дойдоха дори комари, станах и започнах да се мотая наоколо с фенер в ръка. Направих малко снимки в тъмницата, с подсветка на скалите. Станаха интересни кадри, но не прекалено.
7. Щях да лягам отново, но изведнъж забелязах нещо ужасно. В морето, на около 20 метра от брега нещо светеше и плуваше под водата. Най-зловещото беше, че отвреме-навреме светлината се показваше на повърхността и се насочваше към мен.
8. Тъкмо си построих две нелоши хипотези и онова отново се показа и засвети по ужасяващ начин - с малки бели светлинки въртящи се в кръг. Веднага отпадна хипотезата за огромен фосфоресциращ октопод, остана тази за среща с извънземно и се появи нова - за извратеняк с инженерно мислене, решил да плаши хората по собствен патентован начин.
9. Доста се измъчих в близкия половин час да го следя, защото чувствах неясна заплаха. После, по едно време, нещото изпръхтя и се показа от водата, на височина човешки бой. Значи наистина, някой получаваше удоволствие от нощно плуване на шнорхел, със светодиоден фенер  на главата /челник/. Копелето доплува до съседния залив, облече се и си отиде.
10. Стана ми значително по-спокойно, почудих се, какъв ли би трябвало да е вътрешния свят на среднощния каубой с шнорхела, погледах млечния път и заспах.
 А на сутринта - цялата мистика на кино - здрасти, здрасти, дай пари за пасти.


сряда, 27 юли 2011 г.

Домашен майстор

1. Не съм добър домашен майстор, знам си го. Някои биха се гордели с това - да пипаш с ръце е много директна и груба намеса в същността на нещата, къде по финяшки е да обстреляш предмета с една-две фрази-идеи и да изчакаш рикошета, за да интерпретираш. Никакво докосване, само полъх от мисли.
2. Обаче, къщата би се разпаднала, ако я замерям само с идеи, затова понякога се налага да измайсторя нещо. Работя обикновено с най-съвременни и едновременно с това, прости материали - скоч, лепило "Капчица", дъвка за запълване на дупки, мека тел. Това все пак е прогрес, защото, когато започвах, работех с пластилин, лейкопласт и банално ацетоново лепило. 
3. Много рядко забивам пирон, защото чукчето ми е от детски конструктор - малко, лекичко и със стремеж да уцелва много точно невинните ми пръсти.
4. Голямото ми откритие от последните години е градинската тел от Бриколаж и изолирбанда на "Тесла" или "Теса", не помня точно.
5. Тъй като нямам практически никакви инструменти, работя неразрушително, както някои графични програми - каквото и да правиш със снимката, тя винаги я пази в първоначалния и вид. Така и аз - каквото и да вържа или подлепя, винаги мога да разваля конструкцията и да почна отново.
6. По отношение на качеството - работя бързо и некачествено. Бързо, защото скоро се нервирам на несръчността си и изоставям проекта, до по-добри времена. Некачествено, защото изделията ми се развалят в първите 20 минути, след завършването им. Ако някое творение се задържи след 20-тата минута, значи ще е трайно и аз разбирам, че съм създал шедьовър.
7. Изпитвам обаче, слабост към миниатюрни отвертки. Имам отлична колекция, но за съжаление, всичко у дома вече е завинтено много добре и ги използвам рядко. Понякога, някой съсед идва да му завинтя нещо, но това не си струва даже да се споменава.
8. Обичам да работя и с електричество. Някак си ме привлича възможността да получа токов удар и да умра. Тази игра на живот и смърт /тотлебен - на немски/ ми носи адреналин, а и там мога да се развихря с изолирбанда - материал, който много уважавам. Много ми харесва също така безстрашно да бъркам по тоците с професионалния ми фазомер. Някак си ми се струва, че по този начин се надсмивам над смъртта.
9. Преди, бях фен на запояването. Фактът, че държиш на 10 см от лицето си, нещо, което се загрява до 600 градуса, ме опияняваше. Освен това, в предишни години бях си свил отнякъде около килограм калай /смятам да го спомена в завещанието си/ и големи кехлибарени буци колофон. Сега почти не запоявам и покривката на масата в кухнята отдавна вече няма дупки.
10. Абе, справям се.

* на снимката: къща поддържана само с идеи

вторник, 19 юли 2011 г.

Часовникът на Алиса

1.Имахме на работа един стенен часовник от грозните, който внезапно отказа да работи. Още от самото начало ми изглеждаше болезнен, с бедняшкия си дизайн, включващ пластмасова рамка, пунтираща метал /злато? платина?/ и циферблат с неопределен /най-вероятно мислен като черен/ цвят.
2. Сменихме му батерийката и той сякаш се обнадежди и тръгна отново. Скоро обаче, възможностите му за компенсация се изчерпаха и болестта взе реванш – той отново спря. Пак сменихме батерията - не тръгна - беше издъхнал.
3. Достоен край, помислих си и понечих да го метна в коша. Не щеш ли се оказа, че една колега храни към него нежни чувства и не иска да го изхвърлим. Тя си го запази, забутвайки го в дъното на един сериозен шкаф – масивно дърво.
4. Реших, че ще изчакам да мине жалейката, след което някоя нощ, на дежурство, без свидетели, ще го откарам на гробището за часовници и ще го зафича там. Бях измислил и кратък погребален ритуал – произнасям лек, поетичен текст, следва скъпа мъжка сълза и – кой откъде е.
5. Но не съм бил прав. Тези дни видях, че го е извадила от депото му и го е сложила на едно бюро. Свикнал съм с всякакви щуротии и не се впечатлих особено. Единственото, което ми се стори нередно бе, че колегата периодично отиваше до часовника и любовно му местеше стрелките, съобразно конкретният час.
6. Всъщност ми стана приятно – тази жена с минимални усилия и без да си дава сметка, ме пренесе в Огледалния свят на Алиса. Трябва пак да я отворя тази книга, вътре е пълно с тайни.

неделя, 17 юли 2011 г.

Проверка на паяжините

1. Мислех си, че да регистрираш светулките в района е една от най-ценните с безполезността си дейности, но тези дни се сетих за друга, още по-конкурентна - да инспектираш паяжини. Неделната утрин беше подходяща /гъста мъгла, мокреж, безнадеждност/, затова веднага тръгнах.

































2. По пътя, към мен се присъедини куче-безделник от рядка ловна порода. То ме следваше докрая на рейда и някак си ми асистираше когато може. Беше доста заето да тегелира из треволяка и с оптимизъм да гони някакви черни птици.
















3. Паяжините ми се презентираха като фини триизмерни конструкции, с воден кондензат по тях. Предназначението им беше най-различно. Тази например служеше за опаковка на растението-майка.


























4. Тази е с класическа форма – фрактал-додекаедър, мека конструкция с варени кости /Дали?/. Авторът-собственик отсъстваше.















5. И все пак, паяжините са вредни за селското стопанство и опасни за живота на земята. Тук се вижда как гигантска отровна паяжина е покрила флората и фауната на голяма площ и животът там е спрял. Замръзналите живи групи /птици, зайчета, жълти цветя/, внезапно застигнати от смъртта, навяват тъга.















6. Сферичната паяжина с обърнато дъно най-често свидетелства за близост на извънземни /тя представлява примитивен космически кораб/. В района, който инспектирах /квадрат 56 – Трън еъриа/ имаше много такива.
















7. Кучето-асистент явно беше засекретено, защото ми разреши да го снимам само боке, т.е., като фон на паяжина. Не разбра, че тайничко съм го заснел с портретния си обектив /фиг.1/.















8. На обратния път, влюбен селянин беше посипал купа сено с розови листа. Пак тъга.

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Джармуш и щастието

1. Някъде видях следната мисъл: "Който не се връща към местата, където е бил щастлив е глупак". Божичко, каква заблуда, помислих си - че можеш да се върнеш обратно към позлатените от залеза райски градини и да се почувстваш щастлив. О, не, не можеш. Най-много да пророниш скъпа мъжка сълза или нежно женско "хлип-хлип-хлип".
2. Има един филм на Джармуш - "Прекършени цветя". Като оставим настрана патетичното заглавие, това е почти единственият му "нормален" филм, който разглежда точно този проблем - невъзможният опит да се върнеш обратно в рая, откъдето си бил изгонен, след тежък гаф. Правиш един кошмарен трип по старите явки и какво да видиш - местата не са същите, хората не са същите и най-лошото - ти не си същия. Е, облаците по небето и те са различни, но това е по-малък проблем. 
Обаче има едно нещо, което е константно - мирисите, но това едва ли е достатъчно за да те направи щастлив.
3. Мисля, че накрая състоянието на главния герой бе предадено неземно готино и достоверно /Бил Мъри, все пак, нали!/ - самотен, тъжен, объркан, почти халюциниращ. И в никакъв случай не щастлив.
4. Така че, ако някой има нужда от девиз на тема щастие, правилната формулировка е: "Който се връща към местата, където е бил щастлив е глупак".
5. Възможно ли е да не съм прав?

PS Отварям Уикипедията и установявам, че филмът е "комедийна драма". Баси, цялата уикипедия е една комедийна драма, но нейсе.

* на снимката: РД на Далай Лама.

сряда, 13 юли 2011 г.

Шахматни симулакруми

1. Знам си аз, че симулакрумите са навсякъде. Преди време, Френската шахматна федерация дисквалифицира трима свои състезатели, защото на олимпиадата през 2010 те играли в комбина. Докато единият местел, другият следял мача по интернет и веднага определял някакъв оптимален ход с компютър. След това, пускал смс на третия си другар, който бил в залата и заставал по предварително уговорен начин, подсказвайки на играещия какъв да е следващият му ход. Това довело до серия победи, въпреки, че ги хванали сравнително бързо.
2. Аз гледах интервю, с шахматист, играл срещу френския измамник. Основният въпрос беше можеш ли да усетиш, че противникът ти играе с компютър. Пичът твърдеше, че може и то главно по неадекватната емоция на играча. Много интересно наблюдение.
3. А ги хванали поради левашко изпълнение - този, който пускал смс-и, изнаглял и решил да ги праща през телефона на шефката на Федерацията, която познавал. Поискал и телефона за малко, тя му го дала, но след това, нещо се усъмнила и го издала, гадинката.
4. Това "изнагляване" малко преди триумфалния край, се опитва да обясни една руска психоложка, ако не се лъжа Б. Зейгарник, изследвайки подобен феномен. Статистиката установява висок процент затворници, които малко преди изтичане на присъдата, правят опит за бягство - хващат ги и разбира се, ги осъждат отново.
5. По-простото обяснение е в несъзнаваното желание на затворниците да си останат в затвора, заради което и правят някакъв золум, малко преди края. Зейгарник установява, че това е характерно за рецидивистите, които практически нямат нормален живот и статус извън затвора. Но има една група осъдени за пръв път, които биха се адаптирали успешно навън и въпреки това бягат малко преди изтичане на присъдата им.
6. Тя счита, че това "давене на власите на края на Дунава" се случва често в живота и е особен вид приемане на желаемото за действително, до такава степен, че започват да живеят по правилата на свободния живот, което влиза в тежък разрез с действителните правила и те биват санкционирани. Тя нарича това: "поведение според вектора на свободата". 
7. Както виждаме, обяснение отново не получихме, но ни шибнаха с един-два нови термина. Така е постоянно.

* на снимката: Джейн Бибиджейн енд девълкин Фют /манюмънт/

събота, 2 юли 2011 г.

Латинският

1. Имам една интересна хипотеза, защо медиците изучават латински, а не примерно старогръцки: заради необходимостта да викат дявола на помощ при някой по-заплетен пациент, а това по традиция се прави на латински.
2. Между другото, знам случай, при който студенти, готвещи се за изпит по латински, без да искат извикали дявола. Дошъл, постоял малко /те се уплашили здравата/ и като видял, че е станала грешка, си тръгнал.
3. Аз тогава не бях там, но ми го разказа участник в събитието. Интересно, че заедно с него дошъл и ангел, но някак си пентименто. В стаята притъмняло и замирисало на блато, или на мазе в стара сграда на бул. Прага. Не им направил нищо лошо, само му било адска досада.
4. На тръгване им изгоряла мушамата на масата /общежитие, Москва, 80-те/. Един от колегите, получил астматичен пристъп. На друг - почти в същия момент, дядо му се самовзривил, докато варял водка /самогон/ в кухнята си на седмия етаж. Третият от участниците, в същия ден, но малко по-късно, си одрал коляното на някаква ръждива морска котва, та ходил да му бият ТАП.
5. От друга страна, това са събития, които може и да не са свързани с появата на д. Но ако са свързани?

PS
Това групово учене, винаги ми е било загадка. Ученето за мен е абсолютно самотно занимание. Когато момче и момиче се срещнат, „за да учат заедно", знам какво е, нямам никакви въпроси. Загадка ми е когато се съберат трима-четирима колеги от м. пол "да учат заедно". Защо пак използват този евфемизъм за събитието? Не е ли по-достойно да ни съобщят: "смятаме да седнем около масата и да отворим един учебник и две тетрадки голям формат с твърди корици. Практически в същия миг, смятаме да отворим бутилка концентрат от 0.7 и няколко бири". Освен това, смятаме постепенно но все пак достатъчно бързо, на фона на приятелски научен разговор, съвършено да се освиним”. Така скицирано, събитието излъчва автентичност. Ето това искам – всички да сме автентични.

*на снимката: някой ме гледа лошо

петък, 1 юли 2011 г.

Пожеланията

1. В края на 90-те хората се бъгнаха откъм поздрави-довиждания и започнаха да измислят какви ли не извратени приветствия. Обичайното "Приятен/лек/ ден" бе модифицирано според куците фантазии на малцината останали учтиви интелектуалци и се превърна в:
спорен ден
успешен ден
усмихнат ден
щастлив ден
весел ден
красив ден
смислен ден
2. А вечерта стана истински опасна. Тогава се развихряха кървавите батъли на next door фантастите. Обичайното "Лека вечер-лека нощ" стана:
спокойна вечер
хубава вечер
весела вечер
усмихната вечер
спокойна нощ
лекичка
3. О, сигурно има и още. Предлагам креативен подход - да смесим дневното прилагателно с нощното съществително. Да стане:
спорна вечер
усмихната нощ
щастлива вечер
весела нощ
красива вечер
смислена нощ - хахахаха!
4. И дано сега народните творци се рахатясят, както казват във Варна.

* на снимката: НДК, Английският двор. Срещи и раздели