Показват се публикациите с етикет чичо Томовата колиба. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет чичо Томовата колиба. Показване на всички публикации

събота, 6 февруари 2016 г.

Кабината на чичо Том и др.

1. Хариет Бичър Стоу току да си дояде ошава, който старият Герак и бе сипнал и двамата току да обсъдят конструкта "робство", дето му беше гръмнал Фесът /Фейсът/ от него. "Само да не изхълцам" - мислеше си старият Герак - "с тези пукнати ребра altogether, болката ще е непоносима. И самата механика на тялото се промени, изчезна предишната стремглавост". И все пак изхълца - на втората сричка на думата "българщина". Ех, Стоу, Стоу, Бичър Стоу, какво видя ти, какво видя...
(ключови думи: "току да" и "стремглавост")
2. Вече час и все по-навътре в гората. Червената шапчица със сигурност се беше загубила. Две мисли я глождеха: а) да можеше да е същата тая Червена шапчица, но преди един час - още на тръгване, когато съмненията, че майка и я праща за зелен хайвер тъкмо се бяха разположили в красивата и главица и b) да можеше да е същата тая Червена шапчица, но след един час - когато проблемът щеше да се е разрешил по някакъв начин - изядена или не, но опасността щеше да е отзвучала. И колко подло - в критичен момент винаги си сегашен. Нито можеш да станеш предишен, нито бъдещ. А ти се иска, баси!. "Но пък отдавна не съм правила квантов скок", помисли си Карминената /Е120/ чаровница.
(ключова дума: Е120 - токсична добавка)
3. Какво странно усещане - сякаш черната аура се е сгъстила и омагьосаните и превърнати в жаби хора като в Андерсенова приказка, тъкмо да започнат да се размагьосват и са спрели. И така - времето си тече, аз си ходя сред тях, целувай ги, не целувай - не става и това е - жаби.

*сн.: "Океанска тоалетна", худ. Jacek Yerka

събота, 18 февруари 2012 г.

Чичо Томовата колиба


1. Тринадесетата поправка към Конституцията на САЩ забранява робството през декември 1865. Дотогава, ако си негър и искаш свобода, трябва да избягаш в някой северен щат, където ще те третират като човек и няма да те закачат. Е, ще трябва да внимаваш да не минаваш по тротоар за бели и други дребни грижи, но като цяло - пей сърце блус, пей /sing heart blues, sing/.
2. В периода на прехода, през август 1865, някой си полковник П. Х. Андерсън, робовладелец от Тенеси, пише на бившия си роб Джордън Андерсън, предлагайки му да се върне да си работи отново във фермата. Робът, който вече е в Охайо и се чувства отлично, диктува на журналист от «New York Daily Tribune» следният отговор.
3. «Дейтън, Охайо, 7 август 1865
До бившия ми господар, полковник П. Х. Андерсън, Биг Спринг, Тенеси

Сър,
Получих вашето писмо и се зарадвах, че не сте забравили Джордън и че искате да се върна при вас, като ми обещавате нещо повече от друг път.

Аз често се тревожех за вас. Мислех, че янките /т.е. армията на Севера, б.м./ отдавна са ви обесили, за това, че укривахте в дома си войници от армията на Южняците.
Въпреки, че дважди стреляхте по мен преди да избягам от вас, аз не бих искал да пострадате и се радвам, че сте още жив. Би било чудесно да се върна в добрата стара къща и да видя отново мис Мери и мис Марта, Алън, Естер и Грийн.

Мислех да ви посетя още като работех в болницата Нашвил, но един съсед ми каза, че Хенри смятал да ме застреля при първа удобна възможност.

Бих искал да знам по-подробно, какво предлагате. Тук живея добре, получавам 25 долара месечно, плюс храна и облекло, имам уютен дом. Манди и викат мисис Андерсън, а децата ходят на училище. Понякога за нас говорят: "Тия черните са били роби в Тенеси". Децата се обиждат, но аз им казвам, че да си собственост на полковник Андерсън, не се считаше за срамно.
Сега, ако напишете каква заплата смятате да ми плащате, ще ми бъде по-лесно да реша, има ли смисъл да се връщам. А за освобождаването, което ми обещавате, няма нужда, защото получих документите си през 1864 от началника на Нашвилската военна полиция.
Аз вярно ви служих в продължение на тридесет и две години, а Манди - двайсет и пет. Ако вземем по 25 долара месечно за мен и по два долара седмично за Манди, ще се получи заплата 11 680 долара. Добавете и процент за времето, през което не сме получавали заплата, извадете разходите за дрехи, за три лекарски прегледа за мен и за вадене на зъб на Манди и ще получите сумата, която ни се полага.
Парите можете да изпратите с "Адамс Експрес" на името на В. Уинтър, Дейтън, Охайо.
Ако не ни платите за праведния труд в миналото, ние няма да можем да повярваме на обещанията ви за в бъдеще. Тук, аз получавам заплатата си всяка събота, а в Тенеси нямаше изобщо ден за заплата и към негрите се отнасяха като към животни.

P.S. Предайте поздрави на Джордж Картър, както и благодарности за това, че ви взе пистолета, когато стреляхте по мен.

Вашият стар слуга,
Джордън Андерсън.
++++++++++++++++++++++
на сн.: Стадион Раковски. Бягащ първо към, после от.