Показват се публикациите с етикет Юнг. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Юнг. Показване на всички публикации

вторник, 6 септември 2016 г.

Хор-кърмене-Сашо-Бариуайт-Юнг



1. Това е хор към общината в Сакраменто - "Общински джазови гласове". Колко би било прекрасно - отиваш в общ. Красно село да платиш безумен данък или глоба, че си паркирал в градинка, без да имаш кола и хоп - тези стоят на входа и запяват като те видят. И парчето подходящо - My foolish heart
2. Една жена имала детенце и подвластна на царящата в момента концепция /най-правилната за всички времена, нееднократно взривявала интернет, уникална и т.н./ го кърмела до 6 годишна възраст. И ето сега, то ще е първи клас и те се събират приятелки, и обсъждат дали, и как да го отбият, т.е. да мине на нормално хранене. Една е на мнение, че при добра организация /частно училище, млада фертилна учителка/ педагогът може да го поеме, да му даде гърда и да реши проблема за следващите осем години. Друга казва, че училището, ако е пет звезди и е олинклузив, е длъжно да предлага такава услуга, трета мълви, че то си е до късмет. Не знам какво решиха накрая
3. Сашо /4г./ много се възхити от голямо кравешко лайно. След серията въпроси "защо", се разбра, че кравите ядат и след това акат, и после пак ядат, и т.н. "Ядат за да акат", поясни ми той.
Като при хората, ама засега няма да му го казвам.
4. Бари Уайт навремето беше отличен медиатор на тинейджърския секс, а Рамщайн ни научи да слушаме рок на немски. Колтрейн ни отучи да танцуваме, а Рейдиохед на нищо не ни научи, ама пък много добре ни влизаха. Хвала на всички тях
5. Веднъж, в разговор с Юнг, Фройд внимателно се навел към ухото му и прошепнал: "Сянката не трябва да ни плаши, тя ни пази". Това изобщо не го разбрах като го чух, както и до ден днешен не съм, но баси, колко е мъдър Фройд! Чак mother.

вторник, 7 август 2012 г.

Юнг и нацитата

1. През 1933 Юнг приема поста Президент на "Ново германско психотерапевтично общество", предложен му от д-р Гьоринг, роднина на истинския Гьоринг. Предишният - проф. Кречмер, подава оставка.
2. И веднага му се появяват интересни идеи:
"На евреите е свойствена черта, характерна за женското мислене - като физически по-слаби, те намират най-уязвимото място в защитата на опонента и се прицелват именно там. Благодарение на тази техника, усъвършенствана през вековете, евреите са добре защитени там, където другите са беззащитни... Евреинът е културен номад и всичките му инстинкти и таланти, зависят от цивилизационното ниво на приемащата нация. Арийското несъзнавано е с по-висок потенциал от еврейското, това е предимство и недостатък на младостта, която засега е все още по-близо до варварството". /Уау!/
3. Понеже през 1934 все още е можело някой да измънка критика, без да получи бонус газова камера, оттук-оттам се чуват обвинения в антисемитизъм.
4. Юнг обаче е строг: "Предупреждаващият ми глас е заподозрян в антисемитизъм. Това започна от Фройд. Той знаеше за немската душа толкова малко, колкото и немските му обожатели. Научиха ли те нещо, с появата на националсоциализма, който целият свят гледа с почуда: къде беше поривът и стремителната сила преди това? Те бяха скрити в дълбините на немската душа. И тази душа е всичко друго, но не и вместилище на детски желания и нерешени семейни конфликти".
Списанието е Zentralblatt fur Psychotherapie, V.7, 1934, цит. по Ф. Алекзандър и Ш. Селзник /The history of psychiatry, 1968/
5. "Сърдечно Ви поздравявам и моля за извинение, ако моите съображения са Ви разочаровали.
Ваш Зигмунд Фройд".
/Това са последните два реда от: З. Фройд, "Неизбежна ли е войната", отговор на писмото на Айнщайн, 1932/.

* на сн.: Юнгиански подход към еврейка /С.С./.

вторник, 1 ноември 2011 г.

Юнгиански визии в Копривщица

Не съм Юнг, че където отида да ми се открива веднага някакъв мистичен опит. Е, отвреме-навреме, да. В Копривщица, например стана.


 Любопитна баба наднича зад ъгъла. Засега нищо мистично.


 Местна котка наблюдава сенките по стените. Какво толкова ги гледа, нали всеки ден ги вижда. Това вече е леко подозрително.


 Любимият ми храст с белите топчета, много приятно се пукат с два пръста.


 Първа пушка, втора пушка и всички останали следващи пушки.


От един момент нататък, започна да ме преследва тази странна ябълка /виждаме я долу вляво/, като се стремеше постоянно да влезе в кадър.


Под един мост открих таен цветарски магазин. Ябълката!


От мъглата се появи странен, напрягащ персонаж. Червената сферична гад, успя да се напъха, седна на пейка, успокои ме.


 Любимата ми кафява къща. Тая пак е на пейка. Убеждаваше ме, че без нея, композицията ми нищо не струва. Според сакралната геометрия, каза тя, сега вече ще мога да чуя музиката на сферите.


В църквата не посмя да влезе, но там пък - това листо ми се стори доста подозрително.


 Наплашен от всичко случващо се, потърсих утеха в гробището. Там невидим хор репетираше възрожденска песен. "Дойде време, ставайте! От сън се събуждайте!", пееха те.



По-бързо навън, на слънце! Явно още не съм готов за подобни преживявания.