Показват се публикациите с етикет очила. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет очила. Показване на всички публикации

събота, 11 май 2019 г.

Андроиди

1. Да, говорим си с един приятел, как любовта в крайна сметка се състояла от разговори и секс, а също така от секс и разговори, но едновременно наблюдавам и бебето Матей. Докато майка му е визуално достъпна, то веселичко ходи из стаята и току и подава тайни знаци за вечна любов, но в момента, в които тя отиде до кухнята да сръбне кафе, бебето заплаква неутешимо - очевидно е, че тя го е изоставила завинаги. После тя се появява и бебето се успокоява, но известно време ходи обидено ("Не съм длъжно, мисли си то - да понасям всички тези изпитания"). Ето - любовта може да бъде и трагедия
2. Скоро в един басейн в провинцията си забравих очилата за плуване. Хубави бяха - жълти, с тях си досущ андроид, но не като телефона, а като тия на Бостън Дайнамикс. След седмица се оказах пак там, а междувременно бях прочел текст за Япония. В него, един турист тръгнал да съзерци Фудзияма и по пътя си изръсил някъде картата за транспорта. На една междинна гаричка казал на гишето, без особени надежди и след седмица го намерили и му я върнали с извинения за забавянето. Оказвайки се в същия басейн, поплувах, очите ми станаха като чиниите от "Оловния войник" в двутомния Братя Грим и вдъхновен от японските нрави, проверих някой да не ми е предал очилата на рецепцията. Не ги беше, тук не е Япония.

Сн.: Malick Sidibe

сряда, 29 май 2013 г.

Оптични илюзии

Без очила
С очила
 1. Отидох в една оптика да си правя нови очила. Рамки си избрах на третата минута - имаше толкова много, че това някак обезмисли избора. Просто отхвърлих няколко гей-варианта и взех средно мъжествен, в любимите ми оттенъци на сивото.
2. После да ми определят диоптъра. Защо ми трябваше да казвам, че съм колега - процедурата продължи около час, лекарката ме прекара през най-различни електронни устройства, които, както си му е редът, показваха различни неща и трябваше субективно да ги уеднаквим. Накрая получих лека халюцинация - започнах да виждам без очила малко по-добре отколкото с тях. Както и да е.
3. Тъкмо реших, че сме привършили - не. Започнахме професионален разговор с оптометристката за видовете стъкла. Бях дошъл за евтини очила за близко. Съвсем простичко им обясних, че за далече вече не ми трябват - към 54-тата си година съм видял всичко по-далечно, което си струва да бъде видяно, а за екзотични гледки си имам фотоапарат. Жената беше много симпатична и някак плавно успя да ме въведе в света на богатите - тия със стъкла "прогресив". И досега бях с прогресив, но не съм във възторг. Тя обясни, че сегашния прогресив, вече не е онова, което беше. Изкара каталог на Цайс. Видях цените и станах малко арогантен, което я принуди да извади други фирми, с по-умерени цени. В края на краищата, почти съм сигурен, че няма да ми трябва Цайс за 600 кинта стъклото, с хидрофобно покритие. Отдавна вече не се гмуркам надълбоко когато съм на море - въобще не слизам под метър. А и самият аз не струвам толкова.
4. Избрах си едни, на цена малко над психологическата ми граница. Мислех, че сме приключили с трудната част, но не. Направиха ми и някаква много специална снимка и се разбра, че ако не се получи нещо си там, ще трябва да си избера други рамки. Баси, няма да се върна.
5. Оставих капаро 200 кинта. Ще се върна, близо е до вкъщи.
Очакванията ми с новите очила