сряда, 31 декември 2014 г.

Вербална магия

1. Един приятел разказваше, че в Етиопия като се срещнат на улицата, започват ритуален диалог, в който е забранено да се споменават лоши неща. Чак след него могат да си съобщят реалните събития. Примерно:
- Здрасти, как си?
- О, прекрасно, всичко ми е наред, а ти?
- Много добре сме. А брат ти?
- О, много е добре и той, а при вас, децата добре ли са?
- О, да, всички се чувстват чудесно.
И след предпазващата магия:
- Нещо съм болен, много са скъпи лекарствата, нямам пари, абе гадно. А ти, семейството ти?
- Ами те емигрираха, като започна гладът, не знам нищо за тях от година. А брат ти?
- Е, той умря, не си ли чул?
- А чух, що да не съм чул.
И така нататък.
2. Леви-Брюл в "Свръхестественото в първобитното мислене" /1931г./, разказва, как навсякъде по света, диваците си обясняват всичко случващо се, с магия. На един изследовател обаче, му писнало от толкова много магия и се опитал да им обърне внимание, че хубу де, нека повечето неща са магия, но все има едно-две събития, дължащи се на други причини. "Ето например, казал той - вчера един от вашите се качи на дървото да бере кокоски, падна и се уби, но не поради магия. Просто беше валяло, стъблото беше хлъзгаво и той не се задържа. Случайно стана, хора!
- Еее, казали туземците - какъв пример само избра! И как пък така точно вчера се хлъзна, а? Друг път също е валяло, тогава защо не падна? Как не виждаш, че са му направили магия за да тупне отгоре!
3. Шпренгер и Крамер в "Чукът на вещиците", 1486г. /дали няма да ми стане настолна?/, изброяват важни признаци, по които да познаем кога едно дете не е твоето собствено, а ти е подхвърлено от Дявола: "тези деца винаги плачат най-жално от всички, никога не порастват, даже да бозаят от четири или пет майки едновременно, а когато ядат или отделят - сякаш пред теб не е едно дете, а десет". Доста точно е описано, смятам.
4. Монтанари в "Глад и изобилие" /2009/ цитира разговор между Лутер и учениците му през 1536 г.
- Утре ще чета лекция за пиянството на Ной - споделил един от учениците - та мисля тази вечер да се напия, за да мога компетентно да разкажа за тази скверна.
Лютер казал:
- Всеки народ си има своите пороци, към тях трябва да се отнасяме снизходително. Чехите например, много плюскат, а немците се напиват като обущари. А как иначе, драги Кордато ще разпознаеш немеца, особено след като не обича нито музиката, нито жените, ако не по навикът му да се напива?

* на сн.: язовир Искър, върбите през зимата

събота, 27 декември 2014 г.

Засягам различни проблеми

1. Прочитам поредната безмислена лекция в Полицейска академия и решавам да поема към вкъщи. Понякога се питам: да не би пък, този път да не е била безмислена? Я да видим. Питам ги:
- Момчета, тази лекция дали е безмислена за вас?"
- О, да Месир, безмислена е.
Е, казвам - поне ще ви е за обща култура. 
Гледат ме обезпокоено. Анимирано си представям раждането на конструкта "обща култура" в главите им. Първо се появява "култура" и те започват да му търсят съответствие, но не намират. Излиза им само "комисия по културата" и "Слави Бинев". Потърсват връзка с "обща". Излиза им основното значение - "нещо принадлежащо на всички", плюс някаква слаба конотация със "Софийска община". Така и не успяват да изградят смисловата връзка, затова гледат така.
2. На спирката съм. Рядко използваният от мен 111-ти, пристига неправомерно пълен в този час. Не стига това, ами на следващата спирка се натъпкват и ято млади циганки облечени в елегантни нано-шушлеци и ухаещи на новата линия Рефан. Викат, весело обсъждат някакви свои проблеми /етнически, предполагам/, а пътниците наоколо дискретно се хващат за входните отвърстия на джобовете си.
3. На по-следващата се опитва да се качи огромен бял мъж с красива интелектуална спътничка. Като истински джентълмен, той мило заплашва циганките, че ще ги "насмете", ако не им сторят място, а пъстроперите колибрита, вместо да се уплашат, страшно се веселят. Уплътняваме се.
4. Стоя си в транс, нежно пулсирам с тълпата на завоите, край мен се носят нетривиалните простори на Околовръстното - ей, майката си трака, животът е хубав! 
После обаче, започват слизанията и, както казват англичаните: "shit just got real".

понеделник, 1 декември 2014 г.

Мушмулката

1. За трети път отивам да зазимявам вилата този сезон и все не успявам. А е толкова просто - сипва се антифриз в кенефа и се спира водата от един трап в двора. И все нещо не съм направил, все мъчителни въпроси - сипах ли от синия флуид навсякъде където трябваше, за водата кой кран въртях левият или десният /те били два/ и т.н.
2. При всичките идвания в студа, мушмулката ми си стои отрупана и чака. Дръвчето е малко, веселичко, плодовете му са твърди, кисели и отблизо сякаш гледат иронично. Попитах съседа - аграрий, каква тактика да приложа. Той каза, че самият е учуден от поведението на това дърво тази година. После размисли и ме посъветва да го обера сега. Беше ми студено и ме болеше глава от сутринта. Не бях готов за мушмулинг и рационализирах съвета. 
3. Обясних му, че според мен, това е един плод, създаден от природата с идеална цел. Яде се трудно /десет костилки вътре!/, трябва да е гнил, гурме-качествата му са адски съмнителни, не става ни за компот, ни за сладко, ни за тарталетка. Просто е създаден да му се любуваш, като при това не е и особено красив.
- Ти вариш ли ракия? - попита. 
- Така като ме гледаш... отговорих.
Е, каза, нали имаш приятели, ще им раздадеш. 
4. Всъщност, нямам толкова близки приятели, а тези които имам са малко и не искам да ги загубя така левашки - отрупвайки ги с безброй от меките кафяви творения.

* на сн.: тя

неделя, 30 ноември 2014 г.

Психиатрията на о-в Лерос

Психиатричната болница на остров Лерос - Гърция функционира от 1959 г. Използвани са сгради, останали от италианската военна база от Втората световна война. Към 1980 г. болните там са 4000, обитават в ужасяващи условия, с много висока смъртност. Западноевропейците научават за случая през 1994. На острова пристигат психиатри и социални работници, за да помогнат за деинституционализирането на пациентите и закриването на болницата.
Заедно с тях идва и фотографът Алекс Майоли от Магнум-прес, за да документира ситуацията. Болницата е закрита през 1997.

Изглед от остров Лерос

Снимките на Майоли


 












събота, 29 ноември 2014 г.

Книгите

1. От "Физика на невъзможното" на Мичио Каку
Пол Дирак който смаял физиците през 1928 г., посягайки на великото E=mc2 на Айнщайн, като чисто математически обосновал съществуването на антиматерията, обичал нещата да стават красиво. Той писал: "По-важно е да има красота в уравнението на учения, отколкото да има експерименти, които да потвърждават правотата му."
Дирак бил болезнено срамежлив и на събирания винаги мълчал, освен, ако не се обърнат директно към него. Но, ако въпросът не касаел физически проблем, отговарял само с "Да", "Не" и "Не знам". Когато разбрал, че ще получи Нобелова награда, Дирак решил да я откаже, заради известността и безпокойствата, които тя ще му накачули. Убедили го все пак, след като му обяснили, че отказът ще е такава сензация, че ще го направи още по-известен.
2. От "Зов за завръщане" на Арни Шварценегер
За да се яви на изборите за губернатор на Калифорния, Шварценегер събрал необходимите 65 подписа и платил 3500$ такса. В листата имало 135 кандидати, сред които порномодели, ловци на диви животни и всякакви откачени фрикове. Изборната процедура обаче, коригирала всичко това, вследствие на което Калифорния получила успешен губернатор управлявал два мандата.
3. От "Проблемът Спиноза" на Ъ. Ялом
Двете кутийки, /тфилин/, които ортодоксалните евреи вързват - на челото и на лявата си ръка /съдържат листчета със стихове от Тората/ се слагат така: 
за ръката - поставяш кутийката в горната част на лявата си ръка, обърната към сърцето, после увиваш кожените и ремъци седем пъти около ръката си, свършвайки на китката, след което се произнася молитвен текст.
После единият ремък се увива около средния пръст три пъти, но така, че да изобрази буквата "шин" - първата буква на "шадай" - "всемогъщ". 
За главата: слага се на челото, непосредствено над линията на косата и точно по средата, между очите. После се наглася стегнат възел в ямката на тила. След това левият ремък се спуска надолу пред раменете и трябва да стигне до пъпа, а десният до пениса.
4. От "Гастрономическият разум" на Мишел Онфре. За алкохолното опиянение:
 "В естествено състояние жизнените сили са словоохотливи и диви, опиянението прибавя хаотичната дионисиева гимнопедия /ритуален танц/, то смущава, многократно увеличава вълшебното зрелище и разпалеността; то отлага ефекта на съразмерността. Един нормален разум ще схване яснотата в цялото, докато в отделните части ще потвърди наличието единствено на неясни възприятия; замъгленият от опиянението ум ще удесетори способностите си. Звуците се сгъстяват, разсейват, пречупват, отразяват и звучат с нов тембър, получават повече изящност или красота, образите претърпяват същите изменения. Докосванията са звънливи, благоуханията са обемни. Въодушевлението представлява онази благодатна паника, която по неочаквани пътища води към самата сърцевина на нещата."

* на сн.: две ябълки и лампова луна

вторник, 25 ноември 2014 г.

Пат Андреа

Pat Andrea - холандски художник, род. 1942. Много ми харесва.

1.

2.

 3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

 11.

12.

13.

14.

15.

16.

 17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

Авторът

петък, 21 ноември 2014 г.

Неадеквати и старост

1. Това, че отвреме-навреме разбишквам неадекватите, които се скупчват около мен, не ме прави особено популярен, знам. 
И опитите ми да връщам към здравия смисъл нагазилите дълбоко в институционални и други, по-обикновени лай**ни реки. "Мирилай-лай", както казва Елин Пелин.
И страхът ми, че излъчвам лека до средна агресия към всеки, който би ми нарушил комфорта с безумни желания, изисквания, задължения.
Но не се плашат, копеле! Няма-няма и пак зажужжат наоколо в садомазохистичния си копнеж. А то друг и няма.
2. Какви поразии направи съвременната медицина. Когато пред мен се изправи 70 годишна жена с инсулт и ми се оплаче, че вече не смогва да контролира поведението на 90 годишната си здрава и лудееща като юница майка, разбирам, че даже и неволята-евтаназия, няма да реши проблемите на геронтологията. Просто, мозъкът е по-хитър отколкото го мислим и сдава екипа доста по-рано от натъпканите с антибиотици и добавки, дълголетни тела. Иначе, наоколо биха бродили стотици просветлени старци, вместо безпомощни, хиперактивни клиенти на архипелази от старчески домове, несполучливо наречени "хосписи". Прекрасно е как природата /или някой друг/ с последни сили се опитва да намали ентропията.

* на сн.: окосмено дърво

събота, 1 ноември 2014 г.

Хелоу, уинър!

1. Докато децата си отживяха на хелоуина снощи - видях хиляди девойки с едни много красиви шапки и костюми - прекрасна гледка, дъртите депресари спореха - аууу, не искаме карнавал с момиченца, искаме умрелите да ни душат зад ушите /задушница/, други умрели да ни събудят с Буда /будители/, не искаме да ни стряскат, не, хоругви ни дайте да развейм. Фреймовете ми те, емерджентни.
2. Този прекрасен страх от себе си, че малко повече любопитство ще те увреди неотвратимо. Енергетическата изгода да се затвориш и да не одобряваш. Опияняващото бълбукане в желето на традицията с другите жаби. Вместо Хелоу, Уинър! - Бай-бай, лузър. Толкова тъпо, че дано ми се е присънило.

* на сн.: гълъби-шпиони. През 1908 Юлиус Нойбронер патентова камера за аерофотография, носена от гълъби. Привидно без връзка с горния текст.

понеделник, 27 октомври 2014 г.

Фрагм. 99

1. Прочетох интервюто на Владислав Тодоров в Култура. Малко е поразкъсал мисленето в угода на постмодернисткия изказ, ама нейсе. Стилът е като в развълнувано есе на мигрант борещ се с родовите си кошмари. Харалан и Михайлов също са тръгнали натам, но още не са нагазили в лайняната река, този обаче - да. Но аз обичам такива неща.
2. Видях картичка от Щутгарт, която мой братовчед е пратил на майка си през 1978. Пише: "Майко, тук е хубаво, но най-хубаво ми е при теб, на лозето". Картичката е от отворения тип, дето всеки я чете; заради цензора ли е написал такъв инфантилен текст? Възрастен човек отива за десет дни командировка на Запад и осведомява майка си, че иска пак при нея, що за глупости?
3. Лятото на Главната /гезмето, стъргалото/ в Барселона, две италианки ме попитаха кой е този град. Не се ебаваха, не ме сваляха, сериозно се интересуваха. Изглеждаха трезви, с нормална външност и походка, но все пак мисля, че бяха се почерпили с някаква синтетика.
4. Kакто и да го къдрим - светът е дуален. Аз предпочитам думата "бинарен" Понякога обичам да блесвам пред приятели и с фразата "антиномна двойка". Не, не, не, всъщност, светът е триадичен! Третото е Азът, мяткащ се между "да" и "не". Избиращият Аз. Азът без качества. Най-чест пример е клатещият се зъб - навътре-навън, докато накрая Азът не го прати на зъболекар. Басимозъкът - цяла сутрин бъркам Роберт Музил /"Човекът без качества"/ с Робер Мерл - съвсееем друг филм и се чудя, защо сметката не ми излиза.

* на сн.: дръжка на врата в Барселона

събота, 25 октомври 2014 г.

Лов-2

За втори път съм на лов за кентаври на полуострова където живеят /Пилио, Pelion/.
Маршрутът:
1.

2. Йахууу, след Солун настъпваме педала яко, защото се появява истинска магистрала. Е, започват да ти искат дребни суми. Шест пъти.

3. Първа спирка - Волос

4. Агрия. Навлизаме в полуострова. Хората честно си предупреждават за възможни опасни срещи

5. Като Гитзеа. Времето е топло, но духа силно.

6. Тази пейка ме убива бавно

7. На залез

8. Кейчето на преден план не виси във въздуха, потопено си е


9. Хорто. Това е река, която морето връща обратно и хората я третират като залив

10. Геран "Ар нуво"

11. Сладоледчийницата уж е затворена, но не съвсем

12.

13. Крайно приятна лагунка

 14. Крайно интимно заливче

15. Отново в любимата Кукулайка. Заливът е тих, метнах си раницата на земята и се насилих да поплувам. Водата е 21 С, но вятърът!

16. Милина, поглед от планината

17. Платания

18.

19. По селцата животът е замрял, ще видиш само заблудена немска двойка по къси гащи и високотехнологични якета. Таверните са пусти, но въпреки това всичко е подредено и чака. Вълните заливат маси, събарят столове, но хората грижливо ги подреждат отново и чакат.

20.

21.

22.

23. А вечер, вълничките са особено коварни

24. Изглед от планината

25.Прекрасен екземпляр, както си карахме из горите - парен валяк - красавец.