вторник, 31 май 2011 г.

Brain-drain

1. Промиване на мозъка - brain-drain - дрейн-дрейн /последното е "дрън-дрън" на английски, за тези, които са с френски/. Още една идиотски-механистична метафора. Стои си мозъкът в някаква градинка и си чете книжка. Изведнъж, до него се приближават двама лошо облечени господа с дебел гутаперчев маркуч в ръце и започват да го поливат - промиват. Отмиват всичко - спомени, емоции, мисли всякакви. След това не помни дори каква книжка е чел /стихосбирка на Пеньо Пенев/. Не помни и къде живее, няма да може да се прибере. Ехаа, това си е GHB бе, брато!
2. Примерно ти казват: "Пич, внимавай, телевизията ти промива мозъка!". А потокът на живота, flow-то не ти ли го промива? Чиксентмихали казва, че го промива. Разговор в магазина, фрагмент чалга от преминаваща кола, нежелано вторачване в заглавие от вестник в трамвая, етц. И това - ежедневно, -ежечасно, -минутно, -секундно? И нещо лошо да има в това? С мръсен мозък по-безопасно ли е? Нека го промият, нека го дезинфекцират. Иначе - инфекция. Енцефалит ли ви се прииска?
3. Но мозъкът все пак е херметично затворен. Не само за водата, но и за ежедневните тъпотии. Ако не можеш да се изключиш мисловно, ставаш и напускаш. Простаците - с мълчание. Това е.

* на снимката: Димитровград. Странно място, честно.

петък, 27 май 2011 г.

ДабълKAT

1. Хахаха! Катаджиите вече ще са по двама, за да се контролират взаимно да не взимат рушвети от шофьорите. Предполагам, че ще разиграват сценката добър/лош полицай.
2. Единият ще се приближава до шофьора и ще казва с гъгнив глас:
- Дай милион, дай милион!
А другият ще казва на другаря си:
- Абе ти що за грешник си? Не прави това никога повече!
3. Шофьорът ще гледа тъпо, защото ще му се струва, че тия двамата си говорят на санскрит. Или пък, изтрещял от изненада, ще изпада в транс, оттам в някой минал живот, когато е бил луд баварски крал и внезапно ще им заговаря на горнонемски диалект. Така ще се избягват илегални транзакции на пътя.
4. Спомням си, как веднъж в Непървил, едно странно предградие на Чикаго, ме спря полицай за превишена скорост. Беше сам и затова реших да подходя чисто по нашенски. Бях си приготвил и подходящи според мен фрази, дословен превод от български. Очаквах той да ме попита:
- ОК manly, what do we do now?
/E, мъжки, какво правим сега?/
А аз щях да му отговоря възпитано:
- Boss, I guess, we can negotiate.
/Шефе, мисля, че може да се разберем/.
5. В колата, слава Б-гу бях с един приятел, който ме светна, че ако съм американец и реализирам такъв диалог с полицая, няма да изляза от затвора поне до 2015 година. А бяхме едва двехилядната. Аз не повярвах, че американското законодателство е толкова некооперативно, но за всеки случай се въздържах.

* на снимката: горе дупките - КАТ, скелето отдолу - пътна полиция Чикаго

четвъртък, 26 май 2011 г.

Фрагменти май-2

Гъсеница
1. Тия дни настъпих лекичко една гъсеница. Има едни, златист металик са, ходят равномерно на малки, невидими крачета. Настъпих я гадно - само наполовина. Стана ми отвратително. Промених и плановете. Движеше се в определена посока, след това, ранена, я смени на 90 градуса. Това дали значи, че и обърках плановете? Боли ли я? Сега към гъсениченото гробище ли се насочи? Това дали е План "В" или Инстинкт "А"? Джайнист ли да стана?
2. В Пакистан, при бившия диктатор Зиа Ул Хак, в съда - показанията на две жени се приравнявали към показанията на един мъж.  В Афганистан, за прелюбодейство, при талибаните, жените ги бесят публично, по един много специален начин, не ми се описва. Това е то шариат, това е то мъдростта на вековете, баси.
3. Като гледам девойките, които задължително си правят поне петстотин снимки с дъкфейс, си казвам: няма ли как да им се въздейства глобално да спрат, без да ги упояват или вързват? Оказва се, че и други хора се безпокоят за това: http://antiduckface.com/ .
Снимката е от споменатия сайт.







Дръжката - мобилография
4. Пътувам си в автобуса и си мисля за произхода на думата "разточителство". Нещо явно се е точело-разточвало /кори за баница?/, до степен да впечатли наблюдателя, та той да измисли думата. Или пък - точността при славяните е /излишно/ разточителство? И както си разсъждавам, ето ти и пример - дръжките в автобуса - едната жълта, а напречната, която я крепи - друг вид жълто. И всичко това на сив фон. Красиво немско разточителство. Ако бях автобус, щях да искам всичко да ми е жълто на сив фон.




Леонардо изпробва хеликоптера си
5. Интересно нещо е бил Ренесансът. Говоря за радостния италиански Ренесанс, който диктува да рисуваш картини и да ваеш мислители до посиняване, а Галилей да насочва хендмейд телескопа си към космоса и да открива ту спътници, ту дефекти в лещите. А през това време, Медичите в радостна омая си сипват отрова един на друг.
На север е по-мрачно. Активните занимания на Инквизицията, довеждат до любов към дисекциите и важни анатомични открития, а някои нежни души, бягайки от темата, слизат на микрониво - Льовенхук и приятели денем шлифоват лещи и се опитват да видят микробите, а нощем си организират хиерогамия за да получат злато от сяра и берлински лазур. На улицата също цари лек рауш - току пробяга Лутер за да забоде своите 95 тезиса на църковната врата. Абе купон е било голям.

сряда, 25 май 2011 г.

Хайтек: автомегафон

0. Когато прочетох за това изобретение в едно научпоп списание, възкликнах, подобно инж. Треухов от "Дванайсетте стола" при откриване на трамвая в Старгород: "Тези акробати на перото, тези виртуози на фарса, тези чакали на печатарските машини!" 
После обаче, проверих в сериозните научни издания и информацията се потвърди.
1. Та прочетох, че са измислили мини-мегафонче, което се монтира на лявото огледало на автомобила и при необходимост, електронен глас псува шофьорите, които се държат просташки на пътя. Нарича се автомегафон. По-евтините модели са с ръчно включване, по преценка на водача. Стилът е само един - груби псувни, но може да се избира между мъжки и женски глас, силата на звука също се регулира, но ръчно.
2. По-скъпите модели имат три стила на ругаене:
а) Висок. Пример: "Сега се замислих и смятам, че се държите твърде постмодерно, нарушавайки Правилника за движение по пътищата, този прекрасен социален консенус, педал такъв!
б) Среден. Пример: "Твоето място, приятелче, не е зад волана, а в дупката на някой селски кенеф и оттам да викаш: Помущ, помущ!"
в) Нисък - избрани псувни и вулгаризми от различни краища на България.
Изборът на глас е между мек/твърд мъжки или спокоен/заядлив женски.
3. При върховите модели, автомегафона се включва автоматично при остра ситуация и сам избира стила, според марката кола на нарушителя и степента на нарушение на Правилника. Изборът на гласове там също е много голям. 
4. Мъжки гласове:
- дезориентат - трансвестит
- природноинтелигентен мъж, израстнал в краен квартал
- параноичен философ
- безработен висшист
- учен, с публикации в западни научни списания
Женски гласове:
- жена отглеждаща прасета или други дребни домашни животни
- еблива въртокъщница
- блондина
- възпитана петдесетгодишна хайлайф-дама
- интелектуалка на неопределена възраст и пол
5. Върховите модели са комбинирани с GPS, осигуряващ автоматична смяна на диалекта /в Бг/ и езика /в чужбина/. Осигурен е и фийдбек - според реакцията на нарушителя, софтуера сам преценява стил, език, сила на звука и продължителност на серията. 
6. Тези модели са и самообучаеми /невронна мрежа/ - с всеки следващ път, автомегафонът става все по-адекватен при оценка на риска за навличане на неприятности.
Предвиден е и безопасен режим "сурдина". Включва се, когато те е нервирал мутрон с джип. В тези случаи, приглушен бабешки глас изрича тихи, непрекъснати клетви /т. нар. "нареждане"/, в продължение на 17 минути. Мутронът не чува нищо, за което да се агресира, но усеща, че нещо неприятно се случва с колективното му несъзнавано /индивидуално при него липсва/.
7. Несъмнената вишничка на сладоледа е опцията "tint"/при най-скъпите модели/ - възможност да вкарваш студенина и дистантност  или пък топлота и емпатичност, в гласа, произнасящ обвиненията /псувните/. Този ефект се регулира със специален плъзгач от лявата страна на уреда.
8. Устройството е хубаво и полезно, но все още е доста скъпо за нас. Затова - засега самички, самички.

* на снимката: басейн в краен квартал. Привидно без връзка с текста.

събота, 21 май 2011 г.

Репортаж от изоставен частен концлагер

1. В подножието на Средна гора открих този изоставен камъкотрошачен комплекс със следи от робски труд по него. На снимката - общ вид на роторната трошачка с две подвижни посрещащи плочи. Вдясно виждаме защитната кула.

2. Отново роторната трошачка. Отляво виждаме бракувани фракции /гранити, андезити и базалти/. Радиоактивност - лека до средна степен.

3. Транспортьор за готовите фракции. Полумеханичен, трансферира първично натрошени варовици за вторично претрошаване. Хидравличното регулиране на хлабината между чуковете и ударните плочи осигурява фракции с перфектна кубична форма за асфалти и бетони, но и висока смъртност на работещите.

4. Гравитационен сепаратор. Очевидно, тук е царял робски труд, без никакво спазване на безопасността на труда по БДС-1271.

5. Тези, които не са изпълнявали дневната норма /7 кубика окръглени фракции/ са ги хвърляли в този процеп.

6. В защитната кула, каменните породи (базалт, диабаз) се нагрявали до 3000 градуса /Целзиус/ и при достигане на аутоелиминация, лавовата субстанция изтичала надолу.

7. Оттук е течала горещата каша от гранити, доломити, варовик и циментобетон

8. Оттук е изтичала изстиналата силикатна маса за изготвяне на гремие-битумната смес

9. Тук, в тежки условия са живяли работниците. На фасадата вдясно - следи от куршуми /загинала девойка, не предала вярата си, по "Базисни митове за малки, героични народи", Simon & Schuster, NY, 1971/

10. Може да се види, че работниците, въпреки тежкият труд и 10-часовата работна седмица, са имали разнообразни хобита. На снимката - следи от кръжок по електроника и вибромеханика.

11. Понякога, те просто гледали залеза и пиели, но с мярка.

12. Вляво се вижда комин, ясно за какво /крематориум за работници без късмет/. Вдясно - останки от радарна система. С него охраната е пеленговала работниците, за да не напускат този обект на смъртта.

13. Това е кантар, тип "Кантарион-Мазох". Оттук някога, тежките камиони с готовата продукция са тръгвали по света.

14. Към сегашния момент, на обекта цари разруха и е очевидно, че тук не може да се претегли и най-малкото парченце базалт.

15. Общ план с човече и баничарка, за да се види грандиозността на комплекса.

вторник, 17 май 2011 г.

Снимките

1. На какви ли фотосайтове не съм качвал снимки. На тези със силна модерация ми ги махат веднага, а на тези с по-умерена - изчакват малко и след това ги махат.
2. Има сайтове с претенции, където качвам някви тежки абстракции, с дефокус или някъв брак, който ми е жал да изхвърля, затова го тонирам в мръснокафяво и го пускам. Тези обикновено се задържат, защото модераторите не могат да разберат това гавра ли е или тежък арт. Отговарям: винаги е гавра. Което значи, че винаги е тежък арт.
3. Иначе, знам някои основни изисквания, за да извървиш във всеки фотосайт. Споделям ги, за да могат всички да правят хубави снимки:
а. Изгреви/залези с отровни цветове. Купести облаци и прелитаща птица.
б. Портрети в американски план на много сбръчкани старци/старици в черно-бяло. Добре е да има селски фон. Само черно-бяло.
в. Голи жени, именно в тази формулировка. Не "ню", не "акт", а просто голи жени. Цветно, по-рядко ч/б.
г. Социалната тема също извървява. Просяци, весели цигани в каруци или пробващи нови дрехи край кофите за боклук. Малки, мръсни, усмихнати циганчета в естествена среда. Инвалиди. Само ч/б, може сепия.
д. Религиозната тема. Църкви, манастири, детайл - кръст, стар гроб. Църковен интериор. Задължителни заглавия: "Загубена вяра", "вяра и Вяра!", "Вечна красота", "Твърдина на вярата", "Отблясъци на една отминала епоха", "Минало величие". Цветно, по-рядко ч/б.

* на снимката: залез на Струма. Работено е по пункт "а".

Фрагменти май-1

1. Kолко приятно културен съм! Гледах пиеса и прочетох книга. Пиесата е "Старицата от Калкута" от един израелски автор, в 199. Книгата е "100 години хомосексуалност", на Д. Халпърин. И двете неща много ми харесаха, препоръчвам ги на всеки, който трепти в темата анус - нарцисизъм.
2. "Това е научно доказано" - много готин израз. Коя наука, какви са научните доказателства, а може ли да видим и ненаучните, положително има такива, етц.
Този израз е също толкова безмислен, колкото и една друга късносоц. метафора - "вкарали го в компютъра /обикновено някакво събитие/ и се оказало, че..." Как го вкарахте, то не пищеше ли, а компютърът как прие да му го вкарат и т.н. Прекрасно е. Направо е коан.
3. На мястото на завод Електра, на Кръста, сега има огромен трап. Както разбирам, от него ще изникне мощен, красив мол, който отново тотално ще обърка поведението на мъничките девойки в района.
А някога там имаше мръсен, сив завод, произвеждащ грозни бакелитови изделия - кутии за електромери и други отвратителни неща.
4. Хората се плашат от ГМО /генно-модифициран организъм/, а мен те ме привличат. Нещо повече - като видя някъде чужд ГМО отивам и го изяждам без коментар. Понякога, това ме вкарва в неловки ситуации, но чак да ме бият - не.
5. Хората си мислят, че тази напаст ГМО им я набутаха сега. Не. Повечето плодове и зеленчуци, които ядем днес, са получени от дивите им предшественици, чрез ГМ, но тогава процедурата се наричаше селекция. Ако прочетете как се получават семена за селекция, ще ви прилошее, но аз ще си трая.

неделя, 15 май 2011 г.

Вътре/вън

1. Видях някакъв репортаж от родилен дом. Новородените бяха опаковани и сложени в едни чекмеджета с прозрачен капак и гледаха злобно оттам. Някои плачеха.
2. Какъв ярък пример за изгонване от рая. Колко им е било комфортно в утробата - постоянна температура, уют, мека матова светлина, заоблени ръбове, приглушени звуци, храната постъпва по идеалният начин - директно в кръвта и постоянно, без досадните ритуали на поискване, поемане, цапане, после пък я отделяш върху себе си, та те мокрят ненужно. Не се опитват да те заговорят или да ти дрънчат с някаква пъстра пластмасова гадост пред очите, за да ти видят реакцията, сякаш си им клоун. Напротив, оставен си във философско усамотение, можеш да създаваш различни концепции и да ги приемаш или отхвърляш спокойно.
Не ти задават въпроси, не чакат отговори, всичко е автоматизирано и се разбира от самосебе си.
3. След раждането - изведнъж те плисва вълна от остри и силни звуци и ярка светлина, дизайнът се променя в посока Филип Старк, храна получаваш само при поискване - крещейки и чрез специален уред, наречен уста.
Изведнъж се оказва, че майка ти вече не разбира досегашният ви вътреутробен език и смисленият диалог става невъзможен. Няма как, възприемаш стила на безумни сигнали състоящи се от крясъци и звуци, а плачът ти е от яд, че ти се е наложило да правиш всичко това без да си сгрешил в нищо и най-вече - без никакви обяснения защо.
Получаваш едни уплашени и удивени хора, около чиято хаотичност ти е невъзможно да се структурираш и ти заплакваш и от обида.
4. Колко бързо всички забравят откъде са им дошли проблемите! И търсят ли, търсят на други места. Не, не, върнете се назад.

* на снимката: Леворечки манастир, поглед през процепа на църковната врата.

сряда, 11 май 2011 г.

На открито

1. Дъщеря ми /по-малката/ си поиска прекрасната ми плоска бърбън-бутилчица /флашката/. Като я попитах, на Чандлъров герой ли ще се прави, тя ми сподели чудесен план. Щели да отидат на хижа в планината, но тъй като там "спели по трийсет човека в едно помещение, а тя не желаела това", щяла да спи отвън. Спейки отвън, тя щяла да отпива небрежно от флашката и вероятно да съзерцава Полярната звезда.
2. Казах и, че ако спи на открито в планината сега, най-вероятно ще има фатална среща с Отвъдното. Тя спомена също, че някъде имала чудесен зелен спален чувал, който смятала да вземе, защото много го харесва. Говореше за моят спален чувал, който аз също много харесвам /това явно е генетично/ и затова съм го скрил на тайно място. Смених темата.
3. Попитах я в коя хижа ще ходят. Съобщи ми, че не знае точно, но е "на пет часа встрани от пътя". Попитах я в коя планина. Тя каза, че не знае точно, "но май се води Рила". Супер конструкция - планина, която може и да не е Рила, но се води Рила.
4. После добави, че ще ходят там в компания с още трийсетина човека. Аз никога не съм ходил никъде с трийсетчленна компания, сигурно е много специфично. В смисъл весело. Моите компании се състояха от един до шест човека, но при шест, получавах усещане за неоправдано струпване на хора и ресурс.
5. Но трийсет! Веднага бих се депресирал. Предполагам, че времената са се променили малко. Абе не знам, всеки случай, нещо или някой се е променило.

*на снимката: Щъркелчета, приготвени за транспортиране на юг /сн.-Reuters/

понеделник, 9 май 2011 г.

Вестниците

1. Сутрин, като подтичвам към работа, мяркам заглавията на вестниците по сергиите. Леле, колко гадно нещо е булевардният българският вестник!
2. Тъкмо сме се отдалечили от употребата на диалектизми и той, вестникът, вземе, че те върне обратно: "...доктори ни церят, харчовете по бала надминават 5 бона, блондинка потроши гаджето си, билковите илачи... " Баси чалгата.
3. Да не би пък, тези журналисти да са дошли от некви паланки и понеже са критично много, да са успели да преборят книжовния език с местните си наречия? Дали е това?
4. Докато са следвали, те са се разбирали само с колегите си, но не и с преподавателите, но това явно не е било необходимо. /Преподавателите обслужват до четири университета дневно и биха се изнервили допълнително, ако трябва и да разговарят със студентите си/.
5. След това, редакторите не са им разбирали текстовете, но маркетинговите проучвания са показали, че това също не е необходимо - изяснило се е, че таргетният читател реагира на звученето, а не на смисъла. Звукът, задействал мощни патриархални речеви архетипи в главите им и те тичали запленени да си купят вестника.
6. Хубавото е, че от телевизора също услужливо им подават я турцизъм, я селянизъм, я просташки виц. По този начин се поддържа релевантността на възприятията на хората. Или константността. Или конгруентността.
7. Единствен дисонанс може би е рекламата да си изхвърляме боклука разделно. Но това е в консонанс с общият шизофренен стил в общуването.

* на снимката: къщурка в с. Глоговица /селска къща/

петък, 6 май 2011 г.

Да пея като Стиви

1. Както всички знаят, докато ние си правим планове, Господ горе умира от смях. /Уди Алън добавя, че Господ умира от смях и като правим секс, но това е друга тема/.
2. Наистина, с тия планове - голям проблем. Решаваме примерно, да поканим на гости Колеви в петък. Добре, това не е сложно. Обаче, ако нещо междувременно се случи? Например, да кажем, че в четвъртък вечерта внезапно пропея като Стиви Уондър? Тогава нали хич няма да ми е до гости, защото ще искам да се упражнявам и да развивам новото си умение. А те все пак ще дойдат, защото са поканени, а Роси отказва да им се обади и да им съобщи, че съм умрял /примерно/ и да не идват.
3. Така че, като дойдат, ще се опитам да им пея и така ще им преча да си кажат две думи през цялата вечер.
4. Въпреки, че ще пея много хубаво /плътно, силно, с хиляда извивки - Стиви Уондър е това, все пак/, ще им досадя, здравата. Първо, защото те харесват Мотърхед и второ, защото ще ми завидят и ще им се сговни, че така хубаво мога да пея, а те - не. При това ми е дошло внезапно, без никакви усилия, мъки, творчески търсения, уроци по вокал и т.н.
5. Знаем, че каквото лесно дойде, лесно си и отива, затова в следващия понеделник умението ми ще започне да избледнява. Във вторник ще мога да пея като ранния Васко Найденов, а в сряда, гласово ще съм си същият какъвто бях.

* на снимката: мека конструкция с варени кости до Вакарел.

четвъртък, 5 май 2011 г.

Kак да познаем американски филм

1. Със сигурност ще оцелеете във всеки бой или война, стига някой да не ви покаже снимка на любимата девойка, чакаща ви у дома. Ако това се случи - ще имате неприятности.
2. В Париж, Айфеловата кула се вижда от всеки прозорец на всяка сграда.
3. Компютърните пароли се хакват много лесно - думата винаги е тази, за която се сетите от третия път.
4. Когато добрият и лошият най-накрая се срещнат лице в лице, оръжието им веднага отхвърча в някой затънтен ъгъл на стаята и те започват да се налагат с юмруци.
5. Всички легла са покрити с чаршаф под формата на буква "L". Той скрива жената до подмишниците, а мъжът - само до кръста.
6. Когато някой угаси светлината и героите си легнат, в стаята си е светло както преди, само става малко по-синкаво.
7. Никой не използва Уиндоус или МакОс - на всички дисплеи има уникална операционна система. Тя е пълна с анимирана графика и с ненормално големи даунлоуд ленти.
8. Когато си плаща таксито, героят не рови в портфейла си, за да извади необходимата сума, той просто взима първата попаднала му банкнота и тя е именно нужната.
9. Ако героят участва в сбиване, то ще приключи с малко цепване в десния ъгъл на устата. Ще изтрие кръвта с опакото на дланта си и ще погледне неодобрително.
10. Всеки прекрасно може да приземи всякакъв самолет, ако диспечерите му казват как.
11. Когато на самолета му свърши горивото, просто трябва да се почука с нокът по датчика. Стрелката много често е залепнала и гориво има още достатъчно. Методът работи при всякакви самолети, в това число и при огромните Боинги.
12. Алкохолиците са само мъже. За щастие, всеки алкохолик може да спре да пие малко преди важна мисия, при което веднага възстановява суперспособностите от миналото си.
13. Ако някой е повредил спирачките на автомобила, героят никога няма да спре със скоростния лост, или с ръчната спирачка. Вместо това, той ще се носи с огромна скорост и ще гледа напрегнато.
14. По телевизията винаги разказват точно за това, което интересува героя, просто някой трябва да включи телевизора или да смени канала.
15. По време на преследване, полицаите задължително влизат в заведение със стриптийз и гледат голяма част от програмата.
16. Винаги има място за паркиране точно пред зданието, в което героя има работа.
17. Всеки полицейски офицер, излизащ в пенсия, най-вероятно ще бъде убит в последния си работен ден (особено, ако близките му са организирали тържество по случая и го чакат вкъщи).
18. При преследване в града, героят винаги може да се скрие в тълпата на минаващия по улицата парад или карнавал.

/интернет-компилация/

неделя, 1 май 2011 г.

Царичини вълнения


1. Поради различни причини, някои от тях доста любопитни, нямам високо мнение за интелекта на военните и с радост следя редките им, винаги по детски нелепи прояви на такъв.
2. Четох едни текстове плюс видео за Голямото копане на дупка /съкратено - Голкопнадуп/, в Царичина през 1990 и отново бях очарован от тази социална група.
3. Някакви генерали, ръководени от "двама опитни екстрасенси" започват да копаят в центъра на селото, за ужас на местните. Като цяло, търсят "първото и единствено погребано на земята извънземно същество".
4. Нататък текат тежки шизофренно-магически изпълнения, които лично на мен не са ми интересни, но има няколко силни момента.
5. Първото, което ме трогна - военните търсят двуполово същество. Екстрасенсът Елисавета Логинова /странно рускинче с немалки лексикални проблеми/ "поддържа постоянна телепатична връзка с извънземните, позиционирани на Плутон", които и съобщават различни пикантерии за нас и за себе си.
6. Представям си как се е наместила в главата на фалоцентричните военни мъжкари идеята за андрогинността. Наложило им се е да поотворят Платон /не Плутон/, хахаха! Ето малка пиеска:
Място: зейналата дупка - Голкопнадуп, щабната палатка
Време: 1990, краят
Действащи лица: войник, генерал, майор Майор

Войник: Господин генерал, разрешете да остана!
Генерал: Кажи бе, юнак!
Войник: Донесох Ви Платон, отбелязал съм "Пирът", както заповядахте!
Генерал: Добре, остави я. /към майор Майор/: Ех майор, откога не съм отварял Платон, дебамааму!
Майор Майор: То и аз напоследък ползвам само Дидро. /с огорчение в гласа/ Позабравихме класиците...
7. Втората приятност. С напредването на копката, напредва и психозата. В един момент, двамата генерали разкарват всички останали и започват да копаят сами. Това би ми било интересно да го видя - копаещ генерал. Баси мотивацията!
8. Приятен финал: както си му е редът, в една прекрасна вечер всички на обекта Голкопнадуп получават групова халюцинация /при социализма: колективно видение/ - космически кораб се приземява съвсем наблизо. Разбира се, никой не го заснема, но всички го виждат.
9. Спомням си, че тогава обществото се вълнуваше от много неща, едното от тях беше къде са архивите на ДС. Допускам, че са били точно там - в Голкопнадуп. Просто е трябвало да се копае още. Но винаги е по-романтично да търсиш този дето духа, пък бил той и двуполов.

* на снимката: изоставен диамантен рудник /кимберлитова тръба/ до с. Кремиковци