четвъртък, 29 декември 2011 г.

Превръзката на Едип


1. Омръзна ми да сънувам тези откровено едипови сънища. На три нормални /с пътешествия и мацки/, един едипов. Например: стоим с баща ми до някаква локва на улицата и той е с розова риза /демек - красив/, а аз току що съм се насрал и се чудя, дали ще мога да скрия този факт от него и от редките минувачи в този ранен следобед. Мисля, че това е прекалено.
2. Все пак, усетих полъха на тези сюжети, много преди да започнат да ми се присънват. Първият път, в който видях по тв реклама на дамска превръзка, разбрах, че идва лошото. Помня, че доста ме уплаши и името на производителя: "Always".
3. Дали някакъв закон влезе в сила или търговците екстремно изнагляха, но скоро такива реклами зачестиха. Мислех си, че поне тази, твърде интимна част на женската физиология, ще си остане табу и ще проблясва само в лимитирани серии просташки вицове в определен тип компании, в които не съм добре приет, но не! Оформиха се завършени истории и без да го желая, научих немислими подробности за крилца, специални попиващи слоеве, за някои прости, но ефективни жестове да си сложиш тампон, етц.
4. Казвах си: разбирам, в един фалоцентричен свят няма кой да се спре гаврата с жените, ще трябва да го приема и да се правя, че нищо не се е случило. Обаче, не след дълго подпукаха и мъжете и то, по още по-гаден начин - простатата и дъщеря и - ерекцията. 
5. Наглите клипмейкъри ловко театрализираха клиниката на простатита /жанр: докудрама/ и мъжете се оказаха не по-малки рекламни жертви, с честите им позиви за уриниране и невъзможност да вдигнат самолета, както се споменаваше в една особено тъпа реклама.
6. Окей, пичове - победихте срама, всичко на показ. Обаче: няма срам - няма оргазъм. Разбирайте го както си искате. Някак си така.

На сн.: намерих подходяща натура за Пазолини

понеделник, 26 декември 2011 г.

На Коледа


1. - И все пак, аз по-иначе си представях живота си като пенсионер, споделя баща ми /на 78 е/, с чаша Джеймисън в ръка. - Смятах, че ще седя на люлеещ се стол и захапал пура ще гледам в далечината.
- Люлеещ се стол може да се купи, казва Роси - и не е много скъп.
- Пура мога да ти купя от павилиона на площада, казвам аз. Мога да ти купя много скъпа пура.
- И къде ще ми го сложите стола с пурата? - пита баща ми. 
Питието го хваща лесно и освен неправомерни желания, той започва да излъчва и лека агресия.
- На балкона, сигурно, къде още.
- Като пенсионер - пояснява баща ми - аз си представях, че седя в имението си в Англия. На люлеещ се стол, захапал пура.
2. Никога не сме имали имение в чужбина. Даже не е ставало дума за това. И изведнъж - Англия! Някакви подобия на имения - да, но такова като в "Мой ласковый нежный зверь" например, не. Е, и с крепостните селяни винаги сме били зле. 
3. Не, тия коледни събирания на роднини накрая ще ме унищожат. Хем си казвам: позитивирай бе, задник! Положително има нещо хубаво в това девойките да бягат около теб с весели шеги, а техните бойфрендове да се заиграват с телефоните си, на фона на неспиращите конфабулации на стария моряк /баща ми/.
4. Е, това са чудесата на Коледа, няма други. И тия мазни, банални късметчета, леле, леле.

На снимката: Доротея и Бояна ще литват.

понеделник, 19 декември 2011 г.

Паранормална зона Панчарево /репортаж/


Мястото е известно като зона с чести паранормални събития. В едно ранно декемврийско утро се насочих натам за проверка и контрол.



По тъмно регистрирах тайнствен кораб - отдели се от кея и отплава в неизвестна посока.


Неидентифицирани подводни обекти /НПО/


С малко служебно кану на NG стигнах до прочутите Трипластови брегове. Вижда се -  отдолу цимент, в средата - мрамор, отгоре - варовик. Мраморът е силно радиоактивен.


Стеснението на Хопър. Вдясно - част от полуразрушената военноезерна база.


Коварните Източни плитчини. Тук са изчезнали доста кораби и даже, по едно време мястото се е наричало Панчаревският триъгълник. После се установило, че става дума за плаващи пясъци. Корабите /в мъгла и с неопитен капитан/ засядат в плитчината и после бавно и мъчително изчезват в пясъка. Жителите в околността и досега се стряскат нощем от кошмарни възгласи: "Помощ, потъваме в Небитието!" и др. подобни, но по-рядко.


Пасаж толстолоби, с които езерото е известно по света.


Селяните са запалили тръстиките, за да спрат влизането на голямотонажни кораби в езерото по канал Искър. Те смятат, че това е екологична катастрофа.


И вероятно са прави, ето последствията от Голямата Панчаревска суша /1989 г./, в резултат на неправилна мелиорация.


Тайнствени вуду знаци на скалите. Легендата разказва, че това са лоцмански знаци от античното корабоплаване.


 Мистичен знак "четворка" описан от пътешествениците. Появява се на някои кадри без човешка намеса.


  Античен механизъм /късен елинизъм/ за акостиране на шхуни. Под закрила на МК /Рашидов/.

++++++++++++++++++++=

неделя, 18 декември 2011 г.

Зачеване на български филм


1. Скоро обсъждах с кинаджии един съвременен български филм. Да обсъждам съвременен български филм с кинаджии /освен двама, към които се отнасям много трепетно/, е като последно желание преди разстрел, но имах задача.
2. Направо си казах, че не го харесвам и доколкото успях се мотивирах. Бях единствен и не се вписах в контекста. Не само не го харесах, но и леко го напсувах на местния жаргон.
3. А специалистите копаеха дълбоко. Освен, че намериха арт вътре, те изкопаха и подробности от кухнята. Разбра се, че филмът е започнат отдавна, режисьорът е починал, довършва го друг, който също е починал и т.н. Това, освен че натовари филма с жалостив контекст, натовари и мен, но аз останах железен - не го искам и толкова.
4. С други думи - филмът стана като стара мома - хем привлекателна, хем с история, а никой не я взима. Why?
5. Хрумна ми следната аналогия. Примерно, ми се появяват подозрения, че съм тъп. Тъй като не мога да си го обясня, а и да го повярвам, отивам да питам родителите си - защо е това чувство, дайте някакво обяснение? А те: "знаеш ли колко трудно те заченахме? Бяхме в квартира под наем и хазайката непрекъснато чукаше да иска малко захар, после сол, накрая поиска глава лук... Сексът ни беше като балетен екзерсиз, при който учителят непрекъснато те спира и те поправя, музиката и тя - ту спира, ту почва. Вдъхновение - нула".
6. Излизам разстроен от бащината къща, сядам в градинката отпред. Есенните листа тъжно се сипят върху ми. Ще трябва да повярвам -  получих последната възможна истина - директно от спалнята, баси.
7. Вкаменявам се.

* На снимката: Копривщица. Димчо Дебелянов пред бащината си къща.

сряда, 14 декември 2011 г.

Замятин и съветските деца


1. Между нас казано, мисля, че антиутопията на Е. Замятин "Ние" /1920/, е по-добра от "1984" /1948/ на Оруел и от "Прекрасният нов свят" /1932/ на Хъксли, но това си е мое виждане. Сега говоря за друго. Има един много интересен текст на Замятин, писан през 1932 - "Съветските деца", в който се описва какви поражения върху психиката на младите е нанесъл болшевизмът. 
2. През 1928, Замятин пише на Сталин, че прекрасният нов живот в СССР му идва вповече и моли да го пуснат да се разкара на Запад, Вади рядък късмет - не само не го разстрелват моменталически, но дори не отива в ГУЛАГ за петнайсетина-двайсет години - разрешават му да емигрира във Франция. Е, Горки помага, иначе - жална му майка.
3. Ето началото на есето:
"В кабинета ми в Ленинград влиза моят приятел Олег, мъж на 8 години, заедно с баща си.....Облечен е в моряшко костюмче. Виждам, че на шията му липсва златното кръстче, което бях забелязал, да носи преди година. Следва диалог:
Аз: - А! Олег, ти си махнал кръстчето? Значи Бог вече не съществува?
Олег /замисляйки се/: - Не, Бог съществува, но аз вече не вярвам в него...
Авторът на тази оригинална теологическа формула е ходил на съветско училище само година".
4. Есето завършва със следния диалог между Замятин и съветски студент:
"Студентът /виждайки, че държа някакъв съветски вестник/: 
- Кажете, наистина ли преди революцията е имало списания и вестници на различни партии и всеки си е четял каквото си иска?
Аз: - Да, наистина.
Студентът: - И в тези вестници, за едно и също събитие, например за войната, са печатали различни статии и различни мнения?
Аз: - Да, различни.
Студентът: - Не разбирам, как е могло да се случи това? Нали за войната само нашето, партийното мнение е правилното, защо е необходимо да се печатат и други?
Зазвъня звънецът: начало на лекцията. Разговорът ни завърши".

* На снимката: Министерството на Истината

неделя, 11 декември 2011 г.

Набоков meets Depression


1. Разбира се, има и по-мрачни писатели от Набоков, но толкова фин депресант, не се сещам да съм чел скоро. Сега попаднах на "Знаци и символи" /"Signs and symbols"/, разказ писан през 1948 в Америка, на английски, впоследствие преведен на руски, не от автора.
2. Възрастна двойка отива на свиждане при психично болния си син. Как започва само:
"За четвърти път, и за също толкова години, те се изправиха пред проблема какво да подарят на младеж с неизлечимо болен ум. Желания той нямаше. Творенията на човешките ръце му изглеждаха или като вместилища на злото, тресящи се с пагубно оживление, което само той можеше да възприеме, или като груби приспособления негодни за употреба в отвлечения му свят. Изключвайки множество предмети, способни да го изплашат или обидят /всякакви механизми например, бяха забранени/, родителите му избраха нещо елементарно, невинно и вкусно: кошничка с десет бурканчета различни плодови желета."
/преводът е мой, за съжаление/
3. По нататък, следва перфектно описание на налудните възприятия на момчето, в момента, в който си убеден, че всичко, случващо се около теб представлява знаци, правещи и най-интимните ти преживявания достояние на всички, без възможност да се скриеш или поне малко да ги контролираш или поспреш.
4. Краят също е великолепен, но е тъпо да го преразказвам.
5. Руският превод:

* на снимката: гледат те отвсякъде.

сряда, 7 декември 2011 г.

Видове лекарско щастие


След кратки и повърхностни наблюдения /т.е., възможно най-достоверните/, установявам следните видове лекарски щастия в България:
1. Малко, романтично лекарско щастие /МРЛЩ/ - някоя фармацевтична фирма те завежда на екскурзия в чужбина, поемайки всички разходи;
2. Средно, романтично-финансово лекарско щастие 
/СРФЛЩ/ - да влезеш в мрежата на хората, препитаващи се от конгресен туризъм. Обикновено, в началото се самофинансираш, ако можеш, комбинираш с МРЛЩ. След известно натрупване, следва инициация, после се практикува самостоятелно.
3. Голямо, финансово лекарско щастие /ГФЛЩ/ - всякакъв вид изнудване на пациента да си плати, задето е занимавал лекаря със себе си, пречейки му по този начин да си върши работата
Бива два вида:
а) законно - избор на екип, някакви екзотични такси, насочване към ненужни, скъпи изследвания, изписване само на определени лекарства, за което лекарят ще получи процент или/и МРЛЩ от фирмата производител. Това е добър старт и към СРФЛЩ;
б) незаконно /всички видове рушвети/. Със загрижен поглед и подходяща формула, пациентът се вкарва в състояние на лек транс, след което се проверява съдържанието на портфейла му - неговият и на близките му;
4. За да няма неясни моменти: горното написах в ясно съзнание, воден изключително от неприкрита завист.

На снимката: постепенно, по чистата повърхност, започват да се появяват болестни петна

вторник, 6 декември 2011 г.

Фотография и психиатрия - Шчеколдин

Валерий Шчеколдин /Щеколдин/ - съвременен /много добър/ руски фотограф, известен с хард-репортажите си. Снимките са от 2009 г., в провинциална руска психиатрия. Фотографът се уговорил с мед. сестра, която го пуснала вътре за няколко минути, но почти веднага е бил изгонен от дежурния лекар. Каквото успял, заснел. Следва публикация в Щерн, скандал, след което немците пращат хуманитарна помощ за болницата. Дали е стигнала до тези хора?





сряда, 30 ноември 2011 г.

Шест лудешки концепции за възкресяване на хора


От по-банални към по-оригинални
1. Крионика
Идеята да се замразяват хора до по-добри времена, докато се изнамери начин за безопасното им размразяване и съживяване, се материализира през 1962, от американския физик и любител на фентъзито Робърт Етингър. В САЩ има две големи НПО, специализирани в тази област – «Алкор», Аризона, (http://www.alcor.org/) и Институт по крионика - Мичиган (http://www.cryonics.org/). Към 1 ноември 2011 в Института има замразени 107 човека и 82 домашни любимеца.
Цените достигат до 250 000$, могат да ти замразят тялото или само мозъка, по желание. В Русия, цените са по-достъпни (»Криорус», http://kriorus.ru/ ) до 30 000$
2. Клониране
То е два вида: репродуктивно /клонира се нов индивид, получаващ същите права като оригинала/ и терапевтично /клонира се ембрион, който се използва за получаване на стволови клетки/.
Понастоящем няма официално известни случаи на човешко клониране. В повечето страни то е забранено със закон. Но: можем да дадем своя ДНК в съответната ДНК - банка. Например, швейцарската Банка за ДНК (http://www.swissdnabank.com/) за 399$ гарантира вечното и съхранение, както и гигабайт информация за вас, по избор.
3. Биоприсъствие (Biopresence - http://www.biopresence.com/)
Преди няколко години, двама студенти от Кралския колеж по изкуствата – Тремъл и Фукухара, предлагат да се заменят надгробните плочи с дървета, съдържащи ДНК от починалия. Колегите предлагат това да е ябълка – символ на плодородието в Западното полукълбо. Идеята е, че след време, от тези дървета ще може да се клонират покойниците. Фондация NESTA вкарва в проекта 35 000 паунда, но скоро се установява, че освен, война с антиГМО – организациите, удоволствието ще струва доста по-скъпо. Индивидуалната поръчка струва над 30 000 паунда, продължава 6 месеца и включва взимане на генетичен материал от клиента, изолиране на ДНК, вкарването му в ябълкова семка и подготвяне на разсад в лабораторни условия. Противно на очакванията, не е имало и наплив от желаещи.
Американо–швейцарски проект /Blue Brain Project, 2005/, в който IBM и Лозанския технически институт се опитват да създадат виртуален човешки мозък на основата на суперкомпютър. Процесът се нарича „преселване на разум”, а процедурата е следната: отмрелите неврони се заменят с копия, обединени в неврокомпютър /«невропротеза»/. Към момента на смъртта на оригиналния, резервният мозък напълно поема неговите функции. Технологията се нарича сетлеретика и очевидно е все още чиста концепция.
5. Изкуствен интелект – таблоиден вариант. Журналистът Пиърс Блодин, (http://www.facebook.com/pierce.blodyn) публикуващ в откровено жълтият портал Weekly World News, предлага да се обединят технологиите за изкуствен интелект и интернет. Необходимо е да се създаде софтуер, събиращ информация от социални мрежи, форуми и блогове, оставена от починалите, на чиято основа да се генерира интелектуален портрет на индивида. След това, тази електронна личност, ще се имплантира в тяло и готово. Това е прекрасно, но по-нататък, Блодин избива рибата. Проблемът според него, не е в имплантацията, а в това, че хората често дават фалшива информация за себе си в мрежата, затова при възкресяването ще получим твърде изкривен образ на оригинала.
6. Сензорен костюм. Руски проект. Руснаците имат доста опит в концепциите за възкресяване, но той е изключително в областта на метафизиката /Н. Фьодоров/. Сензорният костюм е система от датчици за събиране и запис на информация, която всеки човек генерира ежедневно – вербална, от органите на чувствата, телесните движения, етц. Получените данни се записват на цифров носител /инфотека/ и се пазят вечно. В някакво бъдеще, чрез суперкомпютър се реконструира личността, записва се на „неврочип”, който се имплантира в тяло и сме готови. Става още по-интересно, ако се съчетае с криогениката – чипът може да се имплантира в тялото на размразен клиент.

* на снимката: три ГМО-дървета в района на НДК.

неделя, 27 ноември 2011 г.

Фотография и психиатрия - Татяна Илина

Татяна Илина /Таня Годар/ - съвременен руски фотограф
Психиатрична болница в Дранд, Абхазия
http://www.mdfschool.ru/projects/students/ilyina_t/psychiatric_asylum

Този пациент е бивш боксьор. Той казал на фотографа: "Тук няма душевно болни, защото те нямат Бог".






++++++++++++++++++++++++++

Фотография и психиатрия- Майкъл Най

Майкъл Най, съвременен амер. фотограф. Проект  "Fine Line: Mental Health/Mental Illness", 2003/2004
http://michaelnye.org/fineline/about.html








+++++++++++++++++++

събота, 26 ноември 2011 г.

Самурайски жест


1. На пресконференция за вредите от аварията на Фукушима, Ясухиро Сонода, парламентарен секретар на Кабинета, съобщава на журналистите, че водата около станцията успешно се пречиства и вече е практически безвредна.
2. Един журналист моли за доказателства и Сонода-сан изпива пред публиката чаша вода от пети и шести реактор.
3. Разбира се, някой ще каже: Аа, не! На копелето са му налели Горнобанска, това е инсценировка. Аз пък, си мисля, че точно в Япония, Сонода-сан изпива именно заразена вода и никаква друга. 
Самурайските традиции няма как да се изгубят.

Връзка към извора:
http://battleland.blogs.time.com/2011/11/04/why-japan-wont-go-all-caldicott-over-fukushima/yasuhiro-sonoda-a-cabinet-office-parliamentary-secretary-drinks-a-water-taken-from-a-radioactive-puddle-from-the-tsunami-crippled-fukushima-daiichi-nuclear-power-plant-in-tokyo/

Неапол, кафе "Очакване"


Тонино Гуера разказва, как веднъж, като били с Фелини в Неапол, на гости на де Сика, наблюдавали интересен обичай.
Влезли те в едно кафене, седят си, говорят си нещо. Идва клиент и казва на бармана: 
- Две кафета - обикновено и "sospeso". 
Получава едно кафе, изпива го и си излиза.
- Виторио, питат двамата - какво е това кафе "соспесо" бе? Някакъв неаполитански израз е явно?
Де Сика се усмихва: - Споко, гледайте по-нататък.
Влизат трима, поръчват си: "За нас три кафета и две "соспесо".
Виторио се хили и казва: "Гледайте де, скоро ще разберете".
По едно време в кафенето влиза дрипав човек, явно бездомник и притеснено пита бармана:
- Извинете, някой да е поръчвал "соспесо"? - и получава едно безплатно кафе.
Оказва се, че в Неапол има такава традиция, хората предварително да плащат кафето за някой, който не може да си позволи чаша горещо-късо-италианско кафе сутрин.

понеделник, 21 ноември 2011 г.

Ноември - фрагменти 2


1. Галилей, като конструирал телескопа си и веднага започнал да вижда странни неща в небето - Венера - не кръгче, а сърп, около Юпитер - някакви 4 спътника, а Сатурн направо си изглеждал като шапка. Искал да сподели учудването си и помолил един приятел свещеник да погледне и той в тръбата.
- Абе я бегай, казал му отецът вбесен - няма да ти гледам глупостите в глупавата тръба!
2. Пикар, като изобретил ацетиленовата горелка, колегите му казали: "абе я бегай, стига си ни занимавал с глупости".
Лондонските престъпници обаче, съумели да потиснат гордостта си и поръчали два апарата. Малко след това отворили и ограбили сейфовете на голяма лондонска банка.
3. От Афганистан в Таджикистан /границата е 1400км/ всеки ден прекарват по 1 тон хероин и субпродукти /макова слама, етц/.
В околните села, от афганистанска страна има строга специализация в този смисъл. Има села, чиито жители пренасят наркотика чрез поглъщане и други, които го крият в естествените телесни отвърстия. Миналата година, властите в Таджикистан, са заловили 66 килограма наркотик. Това е успех, несъмнено.
4. Фройд за Дали: "типичен испанец. Фанатик, фанатик, фанатик!"

* на снимката - границата между Афганистан и Таджикистан, гледана от въртолет.

събота, 19 ноември 2011 г.

Дагеротипия


 1. Това на гравюрата не е терминатор, а фотограф, решил да поснима малко пейзажи в средата на 19 век. Луи Дагер вече е обнародвал процеса и техниката на снимане. Недостатъците, освен дългата експозиция са, че при влажно-колоидния процес, разствора се нанася на плАката непосредствено преди снимането.
2. И така, ако искаш да снимаш, трябва да извършиш следните неща:
- Почистване на стъклената плака, която ще бъде негатив
- Приготвяне на колоидния разствор
- Нанасянето му върху плаката
- Потапяне на плаката в съд със сензибилизиращ разствор
- Експонация /самото заснемане/
- Проявяване
- Фиксиране
- Нанасяне на лак




 3. Виждаме, че фотографът си е взел всичко необходимо: камера, статив, палатка, колчета за палатката, сандъче със стъклени плаки, съдове с разствори и дестилирана вода.
4. Палатката му трябва не за да се прави на хипи, а за тъмна стаичка - фотолаборатория.
За обработката на снимките е била необходима и много вода, затова първите травъл-фотографи са се придържали плътно до някой воден басейн и съответно пейзажите са били преобладаващо речно-езерни.
5. На снимката: "Пейзаж с къща", 1845 /M. Choiselat, S. Ratel/


четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Седмият, осмият, десетият


1. По случай празника, направих много красива джазова хармонизация на песента "Партизани", на Д. Вълчев, изпълнява Петър Чернев, /който го помни/. Сложих една прозрачна, леко скърцаща /пясък върху стъкло/бленда на китарата, стана чудничко. Някой ако иска, ще му напиша хармонията.
2. Обаче ми се наложи да гледам нещо като клип към парчето за да го науча правилно. Тайнственият фен е използвал кадри от филма "Осмият" /1969 - Зако Хеския/. Божкееей, какво са наснимали! Партизаните залегнали, стражарите ходят прави по полето, не ебават да се пазят изобщо, защото - тъпи; избиват ги яко, с необикновено благородство. После - "населението посреща партизаните" - масовка от нативни баби, Гец целува някакво дете, то плаче, Антон Горчев гледа тъпо, но проникновено, Никола Анастасов подсмърча до него и той /очевидно резонанс на лична трагедия/ - леле, срам ме е!
3. Жанрът го определям като "екшън с елементи на разсъждение".

* на снимката: пилигримка, отиваща да бие чело пред Паметника на ЧА.

сряда, 9 ноември 2011 г.

Фотография и психиатрия - Андреа Рийз

Андреа Стар Рийз - съвременна амер. фотографка.
/Andrea Star Reese/
http://lens.blogs.nytimes.com/2011/06/14/chasing-stigma-in-indonesia/

Проект "Chasing Stigma in Indonesia". Снимала е в приюти за душевноболни в различни селища в Индонезия.











++++++++++++++++++++++++++++++