Показват се публикациите с етикет Достоевски. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Достоевски. Показване на всички публикации

петък, 9 октомври 2020 г.

Сериалност

1. Много харесвам актьори, които пишат хубаво, ето например Татяна Рудина как описва участието си в сериал:
“Веднъж се снимах в криминален сериал. Играех поредната мръсница - една изключително лоша жена. Прочетох репликите си, но не и сценария, защото нищо не му разбрах. Куп персонажи и всичките под подозрение. И ето, дойде моментът на класическата развръзка - всички се събират около масата и с помощта на проницателен детектив, накрая разбираме кой е престъпникът. Събрахме се доста хора, повечето се виждахме за пръв път, защото всеки се беше снимал само в своите сцени. Започнах тихо да питам околните, кой е убиецът на Жана, заради когото играем всичко това. Никой не знаеше, абсолютно никой, което беше доста странно, защото убиецът явно бе сред нас.
    Актьорите идваха и си отиваха, кой от репетиция, кой от снимки, затова ни снимаха локално. Тоест, насочват камерата към теб и записват всичките ти реплики и реакции наведнъж. И ето, застанах пред камерата и режисьорът започна да командва: “Погледни към вратата! Обърни се рязко! Нервен смях! Погледни с омраза към Иван! (не знаех кой е Иван и защо трябва да го мразя) и т.н.
    А аз все разпитвах в паузите кой е злодеят-убиец? Но никой не си признаваше, докато не отидох при асистент-режисьора и не го попитах директно: “Кой уби Жана?” На което той ми отговори: “Ти си, ти я уби!”
2. Като при Достоевски:
“Расколников цял затрепери като пронизан.
— Тогава… кой… е убил? — попита той, неиздържал, със задъхващ се глас.
Порфирий Петрович чак се опря на гърба на стола, като че неочаквано беше изумен от въпроса.
— Как кой е убил?… — повтори той, сякаш не вярваше на ушите си. — Та вие сте убили, Родион Романович! Вие сте убили… — добави той почти шепнешком, със съвсем убеден глас.”

* сн.: David Ferguson

петък, 8 юни 2018 г.

Фрагм. 06-18

1. Докато ходех из града, си пуснах някаква аудиокнига в слушалките и установих, че ми пречи - налага се да се вслушвам и не мога да си мисля нещо свое. Значи, като ходя - мисля! Какви неща се случват незабелязано за човека. А Джордж Коулмън (тенорсакс) примерно, не ми пречи да мисля, помага ми.
2. Олег Андреев, руски блогър:
Бетховен преобърна живота ми. Бях на 12, слушах си Абба, Супермакс и темподобни. А веднъж - връщам се от даскало и баси! - Петата симфония. И край. Взех от баща си пари и си купих всички клавирни сонати на тоя келеш. После Хегел, Достоевски и животът ми, общо взето не се получи. Можех да стана милионер...
Не бива да се дава на децата всичко това. Нека си живеят прецакани, нека се стремят към успеха. После ще се гордеете с тях.
Не, сериозно, не допускайте децата си до нормалната музика и литература. После ще им се повръща от ежедневието, а нали трябва да се живее.
Даже след Сервантес, да гледаш цялата тази бълвоч наоколо без да заплачеш, е невъзможно. Трябва нещо леко, оптимистично, за да може детето да стане прокурор или вицепремиер.
3. Из дневника на девойка
22.05. Впечатленията ми от вчерашния концерт на Деви Премал. Деви има много високи вибрации - анахатни, при това, достатъчно силни за да ги усетиш физически. Най-запомнящият се момент беше когато изправени пяхме мантра и всеки трябваше да гледа в очите на съседа си, а след това да се обърне към другия си съсед, като при това, се обръщаш към вътрешния му бог. Тогава получих усещане (то ми е любимото!), че съм център на огромна молекула, а всяка свързваща частица в нея е също център!
23.05. Днес е някакъв доста сив ден. Сутринта 108 пъти изпях Aad Guray Nameh Jugaad Guray Nameh Sat Guray Nameh Siri Guru Dayvay Nameh, обръщайки се към тези, които са успели да ме разстроят. Чувствам се прозрачна!

* сн.: Мери Елън Марк

петък, 26 август 2016 г.

Фрагменти_3 - 08-16

1. През 1897, четиринайсетгодишният Хашек след хулигански изпълнения - сбиване с полицай, чупене на витрини /антигермански демонстрации/ е арестуван, заради камъните, намерени в джобовете му. В участъка попада на следовател-шегобиец, с когото разиграват комедия в стил, който по-късно /1921/ ще видим в Оня Роман. Момчето казва, че камъните са минерали, купени за училищната колекция. Следователят отказва да повярва на тази благородна история и доверява на хулигана, че смята утре да го разстреля. Тогава Хашек написва прощално писмо до родителите си, което се е запазило, ето:
"Скъпа мамо! Утре не ме чакайте за обяд, тъй като ще бъда разстрелян. На господин учителя Гасперг кажете, че получените от мен минерали се намират в полицейското управление. Когато дойде моят приятел Войтишек Хорнхоф, предайте му, че са ме конвоирали 24 конни полицая. Кога ще е погребението ми, все още не е решено."
2. Съвсем в началото на колективизацията в СССР /1928г./, когато властта вече отнема добитък и инвентар от селяните, но все още не ги избива директно /засега само готвят списъците/, някои по-простодушни, но грамотни аграрии пишат до Сталин писма със следното съдържание:
"Съвсем глупав човек се оказа ти, Сталин. Само си помисли, какви ги вършиш: взимаш добитъка, слагаш го в студени помещения и кравите там умират. Ако не разбираш нищо от селски труд, поне не се меси, че хората ти се смеят."
Накрая слагали дата, подпис и домашен адрес. Оставало само службите да дойдат и да приберат клетия глупец.
3. В едно есе за трудната съдба на писателите, авторът беше преизчислил хонорара на Достоевски за "Идиот" в сегашни пари и сумата бе 184 000 долара. Тъй като номерът с тия преизчислявания е много хлъзгав, авторът беше заложил на сигурното - еквивалентът се получаваше чрез цената на килограм телешко в Санкт Петербург тогава и сега. Методът ми изглежда надежден.

*на сн.: между селата

неделя, 20 юли 2014 г.

Ганди, куест, Достоевски

1. Жената на Махатма Ганди се разболяла от бронхопневмония и както си му е редът, започнали лечение с аюрведа. Пръскали я с вода от свещената Ганг и други високоефективни процедури, но въпреки това, тя се влошила. Единият от синовете им, предложил да включат пеницилин, но Ганди не се доверявал на западната медицина, а и всичко било в ръцете на Бога, както отбелязал. Жената умряла, Ганди предположил, че така боговете изпитват вярата му.
Два месеца по-късно, самата Махатма пипнала малария. Започнали лечение със свещени и магически атрибути, но състоянието му се влошавало. Западните лекари предложили хинин, пийнал таблетите и се оправил. Махатма, къде грешиш?
2. В рекламата на нова компютърна игра обещават следното:
- нелинейни куестове, миниигри в самата игра
- система за създаване на репутации в различните социални групи
- система от разклоняващи се диалози
- създаване и запомняне на множество навици
- широки възможности за къстъмизация на персонажите
Ето пътят, по който ще дойде изкуственият интелект.
3. Има едно тълкуване на "Прест. и наказ.", според което Фьодор Михайлович смятал, че Господ оценява не самите постъпки на хората, а мотивите за тях. По този начин, нещата се преобръщали - убийството на бабинката-лихварка е с благородна мотивация, значи Расколников няма да се пече в ада.

* на сн.: Два стола в Икеа

четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Комуникация и нарцисизъм

1. Прочетох интересно обяснение за възникването на нарцисизма. Човек говорел средно със скорост 100-160 думи в минута, а мислел с 600-800 думи в минута. Представяме си ситуация с двама говорещи: докато единият фъфли с някакви си 100 думи в минута, слушащият го, с неговите 800, отдавна вече е уловил схемата, прогнозирал е /понякога обезпокоително точно - избирайте си приятелите/ какво ще каже оня по-нататък, съставил си е спектър от възможни отговори, преценил е последствията от тях, готов е с подходящата реплика и докато чака, за да не губи време, е минал на фоново слушане, мислейки си за нещо свое. А оня още бърбори - "виж сега", "дефакто", "в смисъл".... изяснява, копелето. Как в този случай да не получиш усещане за величие? Успокояващото е, че в усреднена ситуация, ролите се редуват - като му дойде редът и слушащия ще стане бърз и яростен, а говорещият - ще банализира.
2. Оттук вече може да не четете. А как точно измериха скоростта на мисълта? Вътрешният език е сложна амалгама от думи и образи, затова, предлагам нова единица за измерване - "мислун" (1 мислун =  100 думообраза/мин). Така че, нека сме коректни: човек говори със скорост 1 до 1.6 мислуна, а мисли с 6 - 8 мислуна. Приключвам с глупостите.
3. Някои твърдят /след лека концептуализация/, че мисълта е най-бързият акт във Вселената. Ако пак поискам доказателства, ще кажат: "Представи си мъглявината "Конска глава" в Орион. - Добре, представих си я. - Там ли си? - В известен смисъл, да. - Такаа, тя е отдалечена от теб на 1500 светлинни години. Нали бързичко пристигна?" Спорно е, но идеята е добра.
4. Ф. Достоевски, от любимата ми "Грозна история" /"Скверный анекдот"/: "Известно е, че цели сюжети минават понякога в главата ни мигновено, като някакви усещания, без превод на човешки език, още повече на литературен. Но ние ще се постараем да преведем всички тези усещания на героя ни и да представим на читателя поне същността им, така да се каже, най-необходимото и правдоподобното в тях. Защото, много от усещанията ни, преведени на обикновен език, ще ни се сторят съвършено неправдоподобни. Ето защо, те никога не се и появяват на бял свят, а ги има всеки."

* на сн.: flow по Чиксентмихали

сряда, 11 юли 2012 г.

Дюма, Достоевски, Ванга, Моби Дик


1. През 1858 А. Дюма пътешества по Кавказ, "за да се срещне с легендарния чеченски имам Шамил". Всъщност, човекът искал да избяга от кредиторите си. След връщането си, Дюма описва приключенията си в седем(!) тома. Според руски съвременници, по брой на измислиците, тези "Впечатления на пътешественика" превъзхождат даже "Граф Монте Кристо". Дюма се движил из Кавказ с документ от княз А. И. Баратински /главнокомандващ Кавказката армия/ и навсякъде падало такова ядене и пиене, че офицерите в местните гарнизони се хващали за главата. Достоевски пише по този повод: "... опише си пътешествието още преди да е заминал, продаде го на издателя си в Париж и след това пристига в Петербург да блесне, да ни плени... накрая се появява някъде в Кавказ, стреля по черкезите с местните руски безделници, запознава се с Шамил и четат заедно "Тримата мускетари".
2. Професор Шипковенски, след като изследвал Ванга отвсякъде /през 70-те/, споделил с колеги, че не е лошо, като умре тя, да и се вземе мозъка, да се изследва. Ванга, като разбрала за скромното желание на професора, му казала:
- Оо, нема да стане, ти ке умреш преди мене!"
Така, така.
Проф. Н. Шипковенски - 1906 - 1976
Ванга - 1911 - 1996
3. Оказва се, че мрежата кафенета Starbucks е основана през 1971 от учител по литература и е наречена така в чест на герой от Моби Дик на Мелвил. Това е помощникът на ужасния капитан Ахав - Старбък.

* на сн.: Витоша - пътека

събота, 30 октомври 2010 г.

Да не четем Достоевски

Ахматова в спомените на А. Найман:
От тоалетната излиза синът на нейна позната с "Престъпление и наказание" под мишница. Ахматова казва: "Безпокоя се за него. Маяковски също не прочете ни една книга в живота си, накрая прочете Достоевски и всички знаем как свърши това".