Показват се публикациите с етикет боклук. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет боклук. Показване на всички публикации

понеделник, 5 май 2014 г.

Пепелник отдясно

1. Българският шофьор е лошо прецакан. Пепелникът в колата му е отдясно, за дясна ръка - производителят не се е сетил, че той ще иска да тръска и изхвърля фасовете си през прозореца вляво. Очакванията на българския шофьор са, че има някаква общинска служба, която минава след него и измита платното. Не, няма такава.
2. Като излезеш в гората, виждаш страшно много боклук, оставен от хора, които явно са си прекарали добре и са оставили отпадъците си на полянките със същото очакване - някоя горска институция да мине из шубраците и да почисти. Не, няма такава институция.
3. Мнозинството не се асоциира с държавата по никакъв начин. Някакви крайно неприятни чичковци, по стечение на обстоятелствата, са започнали да управляват страната и града. Те имат огромен чувал с мангизи, който никога не свършва. Но: това са едни много алчни и корумпирани хора. Ако имаха добрата воля, те можеха да направят всичко да е безплатно, да построят чудни болници и училища, да създадат райски кътчета, но вместо това те постоянно крадат и крадат.
4. Обаче, какво се оказва? Бюджетът, това са нашите пари. Те имат свършване. Управляват ги не хора, спуснати от небето, а такива, които сами сме си избрали. При добро функциониране на системата биха станали някои нелоши неща. Но поради множество причини, повечето от които надпартийни, тя работи лошо.
5. Изводът за обикновения човек: нищо не мога да направя, освен да се опитам да крадна от чувала някоя стотинка. Как? Пряко едва ли - не съм в политиката, не съм и бандит. Значи косвено - няма да спазвам правилата, няма да си платя осигуровките, няма да си платя глобата, абе - ще прецакам системата по някакъв начин. Ще ме разберат, никой няма да каже: "Педераст! Заради тебе живея лошо и в свинарник!" Не, по-скоро ще кажат: "Баси колко мъжествено прецаква системата този! Искам и аз така".
6. Я тогава да изгрухтим пак. Ама силно и ясно, да чуя.

*на сн.: след като не чистим, нека поне естетизираме боклука. Естетска бутилка в Южен парк - Сф.

понеделник, 24 декември 2012 г.

Боклукът и теорията на игрите



1. Една от най-честите социални игри у нас е следната: събират се заинтересовани хора и се договарят да спазват някакво правило. Спазването му изисква значителен ресурс и е неизгодно /икономически и психологически/, но е прекрасно от гледна точка на бъдещето, напр. - внуците ни ще дишат по-чист въздух, ще са по-здрави, ще могат да ходят по тротоара, а не по покривите на колите - все такива, дребни радости.
2. След това, едната от страните интуитивно долавя, че много по-изгодно за нея, е тайно да наруши правилото, при условие, че другите го спазват. Глаголът е "прецаквам", местоимението е "ги". Това е тя, описаната в Теорията на игрите дилема на затворника /prisoner's dilemma/. 
3. Класическата игра е следната:
Полицията арестува двама извършили престъпление - А и В и ги слага в отделни килии, без възможност да общуват. Следователят предлага на всеки /тет-а-тет/ следната сделка: да си признае/, т.е. да натопи другия/ или да мълчи. Освен това:
Ако А признае, а В мълчи - А си отива вкъщи, а В получава десет години затвор и обратно - ако А мълчи, а В признае - В си отива, А получава десятка.
Ако и двамата си признаят - получават по 5 години затвор. 
Ако и двамата мълчат, тъй като полицията няма сериозни доказателства, ще получат максимум по 6 месеца затвор.
Никой от двамата не знае какво е избрал другият, докато не обяват окончателното решение.
4. Разсъждавайки логично /и както показва практиката/ и двамата решават, че няма да рискуват, осланяйки се на високия морал на колегата си и ще си признаят /т.е. ще натопят партньора си/, независимо от неговото решение. Така всеки си получава петарката. 
Парадоксът е, че ако и двамата си мълчаха, всеки щеше да получи по 6 месеца и като се срещнат после в кръчмата да си казват: "Добър вечер, приятелю млад".
5. Да видим как е у нас. Пример - разделното събиране на боклук. Уговорката е, да си построим рециклиращ/и завод/и, да получим красиви шарени контейнери и хората да се радват, че живеят като в Швеция. "Оо, ще ги прецакаме!" - казват си институциите - самобитността ни изисква да сме сред боклука - я вижте пред блока. Дайте контейнерите - денем ще симулираме сортиране, а нощем, боклукчии-зомбита ще смесват всичко и ще го изхвърлят както досега, в някой краен квартал. Речено - сторено. Изгода първа - рециклирането е скъпо, архипелага от бунища е традиционен, а ние уважаваме традицията. Изгода втора - парите за завод могат да се пренасочат - някой ще си купи малки, красиви неща: за него си - джип, за жената - Сваровски /стъкла маркетирани като диаманти/, на децата - кълбенце с дядо Коледа вътре, като го разтърсиш - уж вали сняг. Изгода трета - ще ни се струва, че сме европейци, абе досущ като възрастните ще сме. Много боклук наоколо?  - Швеция, там няма. Иди и виж.
6. Други приложения на дилемата тук: от Правилника за движението на МПС до правилата приети от ЕС. Социални транзакции: локализации, референдуми, "да се борим за правата си", "ние сме по-различни", етц.

* на сн.: ограда в естествената си красота

четвъртък, 14 април 2011 г.

Страната

1. Във всяка уважаваща себе си столица, боклукът, такситата и хазарта се управляват от мафията, без това да се афишира особено.
2. Така и в София. Боклуковите фирми се сменят, но едно е постоянно - красивите им немски имена. Очевидно, в сферата на боклука изобилстват немскоезични ръководители. Аз си го обяснявам така: това са мутри, получили престижно образование в Европа. При разпределянето на пая, голяма група от тези немскоезични топ-мениджъри, завършили Гьотингенският университет са получили боклука. Френскоезичните /Сорбоната, Дижон, Монпелие/ са взели казината и т.н.
3. В началото си изхвърлях боклука в кофи с надпис "Волф". Тъй като съм изгледал доста руски филми за "войната", изпитвах странен кеф. Чувствах се строен млад есесовец и ми идваше да изпъна свободната си от боклук ръка и да изкрещя "Хайл!", но се сдържах.
4. После се заплеснах по "Дитц". Това перфектно изписване и звучене ме дисциплинираше допълнително и аз свикнах да си изхвърлям боклука в определени часове, по специален график. Искаше ми се даже да рапортувам след това: "Хер оберщурмбанфюрер, боклукът изхвърлен!", но пак се сдържах, за да не плаша близките си.
5. "Новера", със странното си италианско звучене, ми се стори като отстъпление пред строгата немска дисциплина и затова не го възприех изобщо.
6. После, тези фирми изчезнаха и аз се отчаях. Нещо повече, уплаших се, че ще се появи нещо просоциалистическо като например ПУ "Чистота" /както си беше едно време/. Нефантазийно, пошло, депресиращо. Но в един прекрасен ден, видях група цигани в красиви оранжеви жакетчета, а на гърба им пишеше "Заубермахер"! Такова удоволствие не бях изпитвал отдавна. Прочетох думата /тя на кирилица, нали така/, преметнах я няколко пъти в устата си, натиснах я леко с език и тихо я промълвих трикратно. В устата ми остана карамелен дъх.
7. Вероятно в това се състои щастието - в простите неща - боклук, такси, хазарт, етц.

*Saubermacher /нем./ - чистач

* на снимката: обиколкана на BG