Показват се публикациите с етикет Джими Хендрикс. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Джими Хендрикс. Показване на всички публикации

сряда, 19 април 2017 г.

Излагация

1. Скоро четох някакви текстове за поведението на хора осъдени на смърт, докато чакат да им се реши проблемът и нали чувствителен /хаха/ - почти веднага сънувах, че съм осъден на смърт и чакам да ме убият. При това, бяха минали всякакви апелации-касации-обжалванки и нямаше никакъв шанс за отмяна на присъдата.
2. Баси и кафкианското - бяха ме пуснали за три дена да се поразходя из някакъв средиземноморски град, защото поради незнаен закон /в съня/, като те осъдели на смърт имал си право три дена да се разхождаш из средиземноморски град. Някак си не ми се разхождаше и седях на една улица със стъпала, и разсъждавах, няма ли все пак, още един начин да избегна разстрела, за който да не съм се сетил до момента.
3. Някакви полупознати седяха до мен и ме убеждаваха, че няма такъв, и се усмихваха тъпо. "Тези усмивки сигурно изразяват съчувствие", мислех си аз и не им се сърдех.
4. Разбра се, че колкото и тегаво и нелепо да ми е положението, вместо да си правя инсайти за колко са сходни архитектурно средиземноморските градове, по-добре, да си избера достойно поведение /от някой филм, щото откъде другаде?/, с което да посрещна подробностите около екзекуцията ми. И другите сякаш това очакваха от мен. 
5. Все този проблем, да му се невиди - да не се изложиш.

* на сн.: Джими Хендрикс /ваше ляво/ музицира в казармата /1961 г./