Две книги

Две книги на известни психоаналитички, писани с интервал двайсетина години - от вулгарния феминизъм на 70-те до фините щадящи рефлексии на 90-те.

От “Русалката и минотавъра” на Динърстийн, 1976, една от класиките на феминизма (Dorothy Dinnerstein, The Mermaid and the Minotaur: Sexual Arrangements and Human Malaise)

… Мъжете са по-сексуално агресивни от жените. Така те се справят с факта, че някога са били абсолютно зависими от майката.
… За да бъде удовлетворена от сексуалните си отношения с мъж, жената трябва да повярва, че тези отношения са точно толкова силни, дълбоки и интензивни, колкото са били отношенията с майка и. Само такъв вид отношения могат да оправдаят отхвърлянето от майка и.
… Мъжете обикновено отделят секса от интензивните емоционални връзки. Това също се корени в отношенията майка-дете. В сексуалните отношения между жената и мъжа, именно последният чувства известно безпокойство, защото жената може да предизвика у него спомени за безпомощността му в детството. Опасявайки се от повторение на тази ситуация, мъжът се дистанцира от жената, с която има сексуални отношения, като демонстрира власт и контрол.

от “Невъзможността за секс”, на Сузи Орбах, 1999, (Susie Orbach, The Impossibility of Sex: Stories of the Intimate Relationship between Therapist and Patient), от главата “Вампирът Казанова”
... Адам наистина беше чувствен мъж. Усещах го в поздрава му. Когато подадох ръка за да стисна неговата при първата ни среща, присъствието на ръката му остана в мен. След като напусна кабинета, мирисът му беше в носа ми. Когато се изправи да си тръгне, стаята сякаш опустя.
Клишета, на които бих се присмяла, ако идваха от приятел, придобиваха ярък, наситен цвят. Той разкриваше жените като удивителни, красиви, сексуални и възхитително привлекателни; движенията, ароматът им, красивото им бельо, драпиращо природата с нежност.
Неговата откритост и наслада променяха позицията на собствената ми сексуалност и почти можех да видя жените от неговата гледна точка като удивителни, чувствени (luscious), вълшебни, притежаващи тайни, които отчаяно се нуждаят от разгадаване (в оригинала все пак е penetrating, ахам).

Сега вторият текст вероятно би бил наречен сексистки. "Правят си каквото си искат и накрая пак се връщат тук", както скоро чух един разговор до кофите

* сн. Renee Jacobs

Плодородието на ласката (Иригаре)

Кики Смит "Лежейки с вълк"

Люс Иригаре - още една майсторка на фините описания на еротизма. Това тук, е от “Етика на половите различия” (от гл. “Плодородието на ласката”). Има едно ненадминато есе “Когато устните ни си говорят”, но не ми се превеждат десет страници. Да не забравяме и чудесният термин, който тя въвежда: "фалогоцентричен" (фалос и логос - неочаквано добра комбинация)

В любовния акт - идеята или представата за лицето може да се окаже низвергната. Заражда се нещо ново, което нарушава съзерцанието и го възстановява отново, насочвайки го към източника на всички чувства - осезанието.

Остава единственият образ - този който се отдава и поднася, в това число и чрез ръцете. Извайва се сякаш за пръв път, в първия ден на творението. Любимата се пренася в детската или животинската стихия единствено за да се роди отново, в плът напластявана отвън и отвътре. За да се върне невинна от потайното си лоно - от себе си и в себе си? Това е пристъп, съвокупление и възраждащо оплодотворяване на плътта, заключено в хоризонт, превъзхождащ родителското зачатие, повтаряйки го, но без да се вмести в пределите му. Това е възвръщане в нощта, откъдето влюбените могат да излязат просветени и просветлени по друг начин. Те се отдават един на друг, отстъпвайки си нещо, което вече е било оформено. Едно откриване на невинността, рискуваща да се затвори в себе си на стража на миналото. Всеки, който извършва този жест е способен да унищожи, да убие или да възкреси.

***

Лицата на любещите се, се разливат по телата им. В момента, в който те потъват един в друг подобно скулптури, те предоставят и доверяват себе си един на друг, за да излязат отново в света. И всички чувства се мобилизират в ласката. Ръката сама се оказва средство за достъп към най-дълбокото.

Любещата не се подчинява на редуването на огън и лед, тя сякаш е огледало или тънка ледена корица, през която любещият трябва да мине по пътя към нея. Предоставена на неговите движения, на проявата на влеченията му, тя не само получава жарта на другия, но и самата е изпълнена с нея. Очакваща, но не застинала, тя не се затваря, не се скрива в някаква гробница с образи, тя е устремена към цъфтежа си. Вече се разтваря за да приеме отново.

Науката, Санчо...

Костюм на лаборант в рентгенов кабинет, 1918 г.

1. Чудесна статия - отново пранк, т.е. майтап с науката (която не е знанието, както се досещаме) и най-вече с научните списания. Историк и двама философи, решават да се кефят научно и написват двайсет абсурдни текста в псевдонаучен стил, на модни теми (“identity studies”, "gender studies", “critical theory” и т.н.). После ги предлагат на различни списания и чакат да видят какво ще стане.

2. И късмет! Към момента, в който авторите излизат от нелегалност, седем статии са одобрени за печат, а други седем чакат одобрение. Методиката е проста: "като начало, прегледахме съществуващата литература за да видим къде има нелепости за да ги доведем до абсурд." Статия за феминистката глациология (наука за ледниците)? Може! Копираме, само сменяме темата. Дали да не е нещо астрономическо? Окей, ще докажем, че феминистката астрология и хороскопите, трябва да станат част от научната астрономия, за да се избегне сексизмът на последната (статията е "Феминистка астрономия. Звезди, планети и гендър: основи на феминистката астрономия"). Публикувана.

3. По-нататък темите стават още по-вълнуващи. Ето.

-  "Кучешката площадка. Човешките реакции в културата на изнасилване и ролята на кучешките площадки в Портланд, Орегон".

Теза: На кучешките площадки цари "култура на изнасилване" (сред кучетата), затова там могат да се изследват мъжките нагласи и евентуалните възможности за дресиране на мъжете, аналогично на кучетата, за намаляване случаите на изнасилване в социума.

- В "Супер-Франкенщайн: феминистка епистемология за безопасен изкуствен интелект", научаваме, че Изкуственият интелект е опасен за жените, защото е програмиран с мъжки, империалистични и рационалистични алгоритми. Мъжете (които са го създали, за да подчинят жените), знаят това. Феминисткият Изкуствен интелект трябва да бъде програмиран с ирационални знания, за да се избегне сексизмът му.

В един момент, авторите явно докосват божието пардесю и темите стават още по-екстазно-екзистенциални.

- В статията "Неприемливото разтриване: дефиниране на метасексуалното насилие при мастурбация без съгласие", тезата е, че когато мъж мастурбира, използвайки образ на жена, която не е дала съгласие за това, той извършва "метасексуално насилие", с което и причинява деперсонализация

4. Накрая, като виждат, че никой не идва да ги разстреля или въдвори, съвсем издивяват и пускат една глава от Майн кампф (автор: Хитлер), шпиковайки я с феминистка лексика и с ново, по-поетично заглавие: "Mein Kampf на феминизма. Нашата борба е моята борба: солидарният феминизъм като интерсекционален отговор на неолибералния феминизъм и феминизма на избора".

5. И какво? Главният извод на екипа е, че не трябва да си експерт в областта, достатъчно е да научиш тайния език на посветените в определено модно течение ("гендър", "абюз", "маскулинност" и т.н.) и ще можеш да емулираш (според авторите - да фалшифицираш) експертно знание колкото и когато ти душа поиска. Използвайки "феминистка оптика" можеш да лансираш всякакви безумни идеи, подавайки ги като "научни изследвания" в "научните списания"

6. Малко повече такива статии да бях написал и сега щях да ходя из гората Професор. И животните: “Здрасти професоре, как е здравето Ви, професоре, как мислите, ще вали ли днес?” и проч.
За извънкласно четене