Показват се публикациите с етикет Кант. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Кант. Показване на всички публикации

петък, 8 април 2022 г.

Мимоходом, откъслечно

1. Периодично, като се разочаровам от хората, получавам импулс да науча животински. Знам, че е малко безсмислено, защото - за какво ще си говорим? Е добре, в началото ще ги питам разни неща за живота им, а после очевидно ще започна да им разказвам за своя, но дали ще им е интересно? Или пък, ще поискам да им се похваля с нещо (което е съвсем естествено), примерно: “Мога да ви науча да правите малки човечета от пластилин”, а на тях за какво им е това умение? Откъде в гората пластилин? Кант е валиден само там където могат да го напечатат и прочетат
2. Случвало ми се е понякога - ходя из зала с картини и усъмнявайки се в собствените си усещания, поисквам каталога от някой щастлив посетител, а там:
“Подобно монадата на Лайбниц, ние не можем да обхванем миналото и да узнаем “цялата истина” за него. Компенсирайки тази невъзможност, художникът създава модели на миналото, които наглася към един или друг исторически момент, за да ни убеди, че “именно така е било”. В неговия малък абсурдистки свят………”
Както е казал Св. Авр. Авг.(Изповеди, Кн.VIII): “Евала, разтълкувахте ми го!”

* сн.: Андре Кертес, "Счупена пейка", 1962

петък, 8 януари 2021 г.

Поредните версии

1. Нито е ново, нито е сложно: човек е изтъкан от различни, взаимодействащи си истории (“екология от истории” на Бейтсън) - чути, видяни, преживяни. Ако в теб са вплетени повече хубави истории отколкото лоши - ти си готин, ако съотношението е друго - не си. Останалото са рационализации (“не си много готин, но не си и чак толкова лош” или “сега не си готин, но при други обстоятелства ще си” и др.).
Интересен проблем са хората запълнени догоре със скучни истории, но предполагам, че за тях в рая/ада ще има отделен казан (пълен с отровни благовония в единия случай и с лесновъзпламеним катран в другия). Дотогава - търпение и късмет. Естествено, моята теза е труднодоказуема в този формат - изисква твърде много текст, а ние помним Паскаловото: “Ако имах повече време, бих го написал по-кратко”. Знам, приемането на реалността винаги е било голям проблем по нашите земи, но в доверителен разговор мога да излъскам тази си идея до аксиоматичен блясък
2. Гледах едно филмче за Кант, в което за 10 минути ти обясняват какво е имал предвид и разбрах, че се бил опитвал да отговори на три въпроса. Два от тях си ги задавам постоянно (“Какво съм длъжен да направя?”и “Какво мога да позная?”), но третият ми е доста загадъчен: “На какво смея да се надявам?” На какво да се надяваш, наистина - ходиш постоянно като отвързано оръдие на галера (Генис). Това шега ли е?

* На снимката: първият електрически уред на Sony - оризоварка, 1946 г.

петък, 4 септември 2020 г.

Разтревожен от влиянието им

1. Заради гадния Кант, постоянно ходя неспокоен, щото нали “всеки отговор даден на принципа на опита, поражда нов въпрос, който също иска отговор и така всички физически обяснения, стремящи се да удовлетворят разума са недостатъчни”. А това, че умовете ни били така направени, че да сдържат въпросите, които поставяме и отговорите, които си издърпваме, си е мегатролинг
2. Заради гадния Бейкън се налага да приема не Платоновото “Nec plus ultra” (“Няма нищо отвъд" - предупреждение за моряците да не плават оттатък Херкулесовите стълбове), а “Plus ultra” (“Има още отвъд"), доколкото разбирам - намеква, че ще ми искат въображение
3. Така е, въображението ми напоследък остана без ласка. Махнах си сандалите, седнах и си провесих краката от скалата. От тази височина гората долу беше като пищна зелена пяна, не, като невъобразима глобална медуза-желе, покрита с мъх. Стъпалата ми се навлажниха; странно, едва ли съм могъл да я докосна. Изглежда е от мъглата. Извадих от джоба предварително приготвените камъчета и беззлобно ги занапусках долу в пропастта - занапус-занапус-занапус. “Беззлобно”
4. И внезапно разбрах целия Бейкън заедно с плус-ултрата му. При това, без да съм му чел нито ред (на Кант още по-малко). Това е нещото, което кара потресеният Форест Гъмп да бяга до края на града, а след това и още по-нататък, и да бяга докато не стигне океана. И тогава да се обърне и да хукне към другия океан

* на сн.: Херкулесов стълб изхвърлен на полуостров Пелион

сряда, 6 май 2020 г.

Kant und "Ding an sich"

От "Платон и птицечовката влизат в един бар" на Т. Каткарт и Д. Клайн (Plato and a Platypus Walk Into a Bar – Understanding Philosophy Through Jokes, Thomas Cathcart and Daniel Klein, 2008)

1. Урологичен кабинет в Кьонигсберг, по времето на Кант.
Сестрата: Хер доктор, в чакалнята седи "нещо само по себе си".
Лекарят: О, Господи, пак "нещо само по себе си"! Ако днес дойде още едно, ще получа хистеричен гърч. Кой е сега?
Сестрата: Откъде бих могла да зная?
Лекарят: Опишете го!
Сестрата: Вие подигравате ли ми се?
2. Един от неизменните навици на Кант била ежедневната следобедна разходка по една и съща улица в Кьонигсберг (по-късно тя получила название Philosophengang или “Алея на философа”). Казват, че жителите на града си сверявали часовниците само като погледнели в коя част на улицата се намирал той в даден момент. Има и един друг, по-малко известен факт (вероятно заради съмнителната му достоверност). Разказват, че пазачът на Кьонигсбергската катедрала също сверявал градския часовник наблюдавайки Кант, по време на ежедневната му разходка. Самият Кант, от своя страна проверявал времето по градския часовник
3. На събрание на преподаватели по философия в колежа, внезапно се появява ангел и се обръща към завеждащия катедрата:
- Бих могъл да ви даря едно от трите съкровища: Мъдрост, Красота или десет милиона долара.
Професорът веднага избира Мъдростта. Избухва ярка светлина и той сякаш се преобразява, но въпреки това, продължава да седи на мястото си и без да мига, е вперил поглед в катедрата.
- Кажете ни нещо - шепне един от колегите му.
- Трябваше да взема парите - отговаря професорът.

събота, 1 юни 2019 г.

"Казвах му аз тогава на закуска, Вие професоре..."

1. Според Харари в "Sapiens. Кратка история на човечеството", интелектуалците се появяват след като човек съумява да се запаси с храна по-задълго и не трябва всеки ден да излиза да къса насъщния от дърветата ("аграрната революция"). Сега пък, на фона на якия консумеризъм, който ни троши (че лошо ли ми е?), нуждата от този вид специалисти отново става съмнителна. По този повод, интересен текст в амер. философски блог "The Electric Agora"
2. Робърт Гресис, професор по философия в Калифорнийския университет, в есето си "Is Philosophy OK?" се пита, кому са нужни неговите занимания и ако отговорът е "Никому", струва ли си да заема тази длъжност? Гресис счита, че философът евентуално може да бъде полезен с:
- преподаване/обучение
- административна дейност
- изследванията си
3. При цялото си желание, пише Гресис, не вярвам, че мога особено да повлияя духовността на студентите си; за административните услуги няма какво да говоря, а за изследванията си: "Наистина, статиите ми се четат от други философи, но явно приносът ми е в това, малко да помогна на някои изследователи на Кант, които прекарват дните си в изучаване на "какво именно е искал да каже Кант". Ако това е всичко, не е учудващо, че не се считам за човек с принос към философията"
4. Логично е, разсъждавам си аз, ако отпаднат философите да насочим средствата към хонорарите на Роналдо, а там е истинският адреналин, ендорфин, допамин, серотонин, гиберелин, екстазин, амфетамин и др. А философът какво - само те ръчка да не си мислиш, че си велик и даже по-лошо - да не си мислиш, че си.

*На сн.: Воланд, Берлиоз и поетът Бездомни беседват за Кант ("Майсторът и Маргарита", версия Бортко)

събота, 28 април 2018 г.

Звездно небе над мен и мравояд вътре в мен

1. Колко е хубаво - само лекичко отпускаш моралните юзди и светът се изпълва с нови и неочаквани чудеса. Бразилският фотограф Марко Кабрал печели първа награда в престижния  "Wildlife Photographer of the Year 2017" със снимка на мравояд похапващ фосфоресциращи мравки (светещи ларви - какви ли чудеса няма в Африка). После се разбира, че мравоядът е препариран, стои за красота на входа на националния парк и Марко го е взел за малко да си направи кадъра и после пак го е върнал на мястото му, защото охраната е строга и не обича такива местения. 
2. Ама и така ли може, пипъл? Да, ето - вече може! Ходиш си, лъготиш всички по пътя, с някаква цел или с идеална цел, просто така, заради самото изкуство, със страх, че ще те хванат, без страх, че ще те хванат, самоутешаваш се, че си участник в някаква тотална игра с криви правила, понапръскаш се с нежния шанел на терминологията - практикувам posttrue, брo и ето те - спокоен, доволен, яхнал глория мунди и тъгъдък-тъгъдък.
3. И тежко, с тъмна страст: "Ако няма Бог, всичко е позволено" приписват на Иван Карамазов, но в романа той никъде не казва такова нещо. Е, специалистите отдавна знаят - това е фраза на бразилския пич Марко Кабрал. Или както аз предпочитам да му викам - Марчони Кабралчони


След
    Преди

петък, 20 март 2015 г.

Фрагм. от март - 2

1. Скоро един студент, като си разсъждавахме, че самоубийствата най-често ги извършват психично здрави хора, ми каза: "Не, не мога да си представя, че нормален човек ще стане сутрин и вместо да си изпие кафето, ще си каже: "дали пък да не се самоубия?"  
Ех, пич, мисля си. На 19 години си, изчакай малко; ще си представиш. Всичко ще си представиш.
2. В Калининград, бивш Кьонигсберг, на лятната къща на Кант, местните дебили написали със спрей: "Кант е глупак" /"Кант - лох"/. Нима не е прекрасно? Михаил Булгаков, разбира се е предсказал отдавна тази реакция. В М&M, Воланд споделя пред ужасените си събеседници /Берлиоз и поета Бездомни/, за разговора си с Кант:
"Казвах му аз тогава на закуска: Вие, професоре, воля ваша, но нещо неразбираемо сте измислили. То, може и да е умно, но е много объркано. Ще ви се надсмиват."
3. Прочетох тези дни, че Джек Никълсън казал: "Хората, които обичат да говорят с метафори, да дойдат да ми сапунисат чатала". Хубаво е. И понеже обичам да говоря с метафори, веднага си представих как чакам на опашка пред банята му за да го сапунисам. "На теория съм съгласен" - както  казваше един приятел през 1988-ма, като го молех за съдействие да свием ръководството по Роршах на Бом от една библиотека.
4. В един второразряден крими-сериал, психиатърът е силно разтревожен и съобщава на детектива: 
- От сейфа ми е изчезнало силнодействащо лекарство!
- Какъв е ефектът му?
- Изтрива паметта. Но също така, разрушава личността!
Явно копелетата са спестили от консултант.


* на сн.: снежнозахарна вълна /на Копитото/