Показват се публикациите с етикет Кафка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Кафка. Показване на всички публикации

петък, 7 април 2023 г.

Първите думи

Всеки си има любими книги, но не всеки си има любими начални фрази. Значи, ще трябва да ви предложа няколко свои. Щеше да е хубаво да са в езика на оригинала, но не съм чак толкова напреднал.

Камю, “Чужденецът”
“Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам.”

Селинджър, “Идеален ден за лов на рибка-бананка”
“В хотела имаше деветдесет и седем рекламни агенти от Ню Йорк, които така бяха окупирали линиите за междуградски разговори, че младата жена от стая 507 трябваше да чака за своя разговор от пладне близо до два и половина.”

Маркес, “Сто години самота”
“Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда.”

Кавафис, “Итака”
“Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен…”

Кафка, “Преображението”
“Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо.”

Оруел, 1984
“Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа.”

Платонов, “Изкопът”
“В деня на тридесетгодишнината на личния му живот, Вощев го уволниха от малкия механичен завод, където той добиваше средства за съществуването си. В документа бяха написали, че го отстраняват от производството, вследствие ръста на неговата слабосилност и замисленост, сред общия темп на труда.”

Илф и Петров, “Дванайсетте стола”
“В околийския град Н. имаше толкова много бръснарници и погребални бюра, че човек можеше да си помисли като че ли жителите на този град се раждаха само за да се обръснат, да се подстрижат, да се освежат с одеколон и да умрат.”

Фото: Judy Dater

петък, 17 юни 2022 г.

Нелечимо

1. На Господ явно му омръзна да работи със символи, (все едно не щат да ги разбират и се плашат) и в момента чувствам как историята започна да се пише в прав текст. Това е твърде мащабна задача и като всичко мащабно, диапазонът на благоприятните възможности е доста стеснен
2. Демобилизиращият комфорт наречен другаде “Пир по време на чума” е разбираемо желание да си докажеш, че всъщност нищо не се е променило. Инерция плюс активност, с доставка по интернет - райският модус на релаксиращата пица в петък вечер. Външен дразнител в емоционална мукавена кутия
3. Не остана кого да цитираш, всичко изрецитираха:
“— Добро утро, господин Замза — викна приветливо и прокуристът.
— Не му е добре — заобяснява на прокуриста майката, докато бащата продължаваше да говори до вратата. — Не му е добре, повярвайте ми, господин прокурист. Нима иначе Грегор би изпуснал влак! Момчето не мисли за нищо друго освен за фирмата”

* John Sexton, "Rice field and pine forest"

сряда, 14 юли 2021 г.

Тацитно несъгласие

1. Забелязвам, как oт един момент нататък (при всеки различно), човек започва да се движи напред гърбом. Рутината, отговорна за това загърбване на бъдещето (термини: “загнабъд” или ЗНБ) осигурява онзи комфорт, който ти позволява да очакваш Плодзеленчукът и днес да е там, където беше вчера и да не очакваш през нощта да са отворили на негово място чуден магазин с лимец и проч. пенкилерни варива. С прости думи - страхът от миналото е за предпочитане пред страха от бъдещето - тухлите вече са в раницата, мистър Хайд се е прибрал след бурна нощ, работим с приятния във всяко отношение доктор Джекил
2. Особено след като намерих в един шкаф таблетки аспирин от 1976-та и те ми подействаха добре - разбрах, че миналото може не само да погребва илюзии, но и да (ги) лекува
3. Има моменти когато всички започват да ме пререждат по опашките и разбирам, че временно съм изчезнал. Има и още по-зловещ признак - като летя насън, (не толкова често и така високо както преди), започвам да чувствам неудобство, че хората се плашат, виждайки ме да се нося на петметрова височина и в крайна сметка ме намразват. Преди - гордост без предразсъдъци, сега - неудобство с предразсъдъци. Колко повече доказателства, тия са достатъчно
4. Набоков твърдял, че ако Кафка познаваше по-добре ентомологията, щеше да знае, че Грегор Замза трябва да е имал крилца и по принцип е можел да излети нанякъде

събота, 6 март 2021 г.

Книги и филм

1. Има един потресаващ разказ на Набоков от американския му период (написан на английски) - “Знаци и символи” (“Signs and symbols”). Разказва се за възрастна двойка бедни руски емигранти в Щатите, които искат да посетят психичноболния си син в психиатрията, където живее и както всяка година се чудят какъв подарък да му донесат за рождения ден. Отдавна са наясно, че нищо не му е нужно и нищо няма да приеме. Накрая му избират кошничка с десет малки бурканчета с разноцветни плодови желета.
“Тя мислеше за безкрайните вълни на болка, която по някаква причина и се налагаше да изтърпяват, тя и мъжът и; за невидимите великани, невъобразимо измъчващи момчето и; за разлятата в света несметна нежност; за участта на тази нежност, която или смачкват или я използват безцелно, или я превръщат в безумие;”
2. Има един хубав разказ на Акутагава (“японският Кафка”) - “Женско тяло”, в което героят се превръща във въшка и започва да пълзи по голото тяло на жена си, възхитен от красотата на гледките и панорамите, които се разкриват пред погледа му
"Пред него се издигаше могъща планина, от чиято окръглена форма се спускаше нещо като гигантски сталактит, започващ някъде отвъд границите на зрението му. Този сталактит, завършващ допрян в леглото, беше с формата на нар и толкова червен, че изглеждаше като че огън бушуваше скрит във вътрешността."
3. Има един потресаващ филм на Лоузи - “Прислужникът”, който винаги ме кара да се възхищавам от прекрасния начин, по който слугата постепенно се превръща в господар на господаря си. Всичко е точно толкова английско, колкото си го представям, може би защото Лоузи е американец, живял дълго време в Англия. Както в моя случай

* сн.: кадър от "Прислужникът"

събота, 21 ноември 2020 г.

Строго охранявани влакове

1. Реших, че защо да си купувам Храбал, като мога да гледам "Строго охранявани влакове"(1966) на Менцел - все едно, сценарият са го писали двамата и ще мога след това да казвам, че съм чел Храбал. После благодарих хиляда пъти на съдбата, че ме е насочила именно към този хиатус, вместо към множеството други в waiting-листата ми. Усещането за възторг и гениалност е примерно същото като от “Любовта на русокосата” на Форман
2. Знам, че не е хубаво така, но винаги - гледаш, гледаш и си казваш: “Хоп! Франц К!”, след малко пак - “Хоп! Ярослав Х!” и т.н. Но няма как - вътре явно прозират двамата велики чехи - съноподобно е, погледът постоянно кове на детайлите, скрити смисли те дебнат отвсякъде и това на фона на бодър абсурдистки хумор с характерните хашекови дебелашки приплъзвания. Да не говорим, че е пълно и с дневни красавици (Луис Б.), които всъщност и предпоставят действието. Дружки-демиуржки са ми те
3. Ето един задкадров монолог за да добиете впечатление:
“Моят дядо Вилем беше хипнотизатор. Целият град виждаше в това му призвание стремеж да не се занимава с нищо.
Прадядо ми Лукаш се е сражавал на Карловия мост в Прага, където студентите замеряли войската с павета и му счупили крака. Оттогава той получавал по един дукат на ден и нищо не работел. Всеки ден си купувал бутилка ром и пакет тютюн. Ходел там, където се събират работници за да им се подиграва. Поради това, поне веднъж годишно, те го пердашели яко. През 1930 г. някакви каменари го пребили от бой и той умрял.
Аз пък изкарах курсове и ще ставам ръководител-движение. Целият град знае, че ставам ръководител-движение, за да не върша нищо, също като моите деди. Цял живот ще си седя на перона и ще си размахвам "слънчогледа", докато другите се изтрепват от работа.”
4. Някъде прочетох, че филмът бил трагикомедия. Глупости, толкова е истински - нормална трагедия си е

петък, 19 юни 2020 г.

Кафка и пр.






















"За притчите“ е кратък текст на Кафка, публикуван след смъртта му в едно издание на Макс Брод (1931). Ето.

Много хора забелязват, че мъдреците винаги говорят с притчи, но те са неизползваеми в ежедневния живот, а ние притежаваме само него. Когато мъдрецът казва: “Отиди там” - той няма предвид да минеш отсреща - това все още е изпълнимо, ако резултатът си струва; не, той има предвид някакво митично “там”, което ни е непознато и което самият той не може да посочи, и което тук на нас явно с нищо не би ни помогнало.
Всички тези притчи всъщност означават, че непостижимото е непостижимо, но това си го знаехме и преди. В ежедневието нас ни измъчва съвсем друго. В отговор на това, един казал: “Защо се съпротивлявате? Ако следвахте притчите, вие самите щяхте да се превърнете в притча и така щяхте да се освободите от ежедневните си усилия”
Друг казал: “Бих спорил, че и това е притча”
Първият казал: “Ти печелиш”
Вторият казал: “Но за съжаление, само в притчата”
Първият казал: “Не, в действителността. В притчата ти загуби”
***
Набоков отричал да се е срещал с Кафка, но разказвал следната история. Докато живеел в Берлин и пътувал с метрото, често виждал във вагона нисък младеж с черна коса и необикновено тъжни очи. Доста по-късно, в едно американско издание видял снимка на Кафка и разбрал, че всъщност тогава в метрото е бил той. Хронологично, това съвпада с период, в който Кафка закратко е бил в Берлин.

* ил.: Макс Ернст, "Алиса през 1941 г."

петък, 17 януари 2020 г.

Театрон

1. Който не го е правил, не е изпитвал удоволствието да си общува с хората чрез текстове. Единици могат да си го позволят. Като се замисля - аз, Барт, евентуално Рорти и толкоз. Примерно, изписваш историята с Кафка и момиченцето с куклата, и си в приятно очакване да те заподозрат, че си я измислил сам. За да се оправдаеш, веднага им представяш като реална, друга измислена история с момиченце - тази за Кевин Спейси. Върви си Спейси из Сентръл парк, разхожда си се и вижда - до една албиция (спада към сем. Бобови) стои нещастно момиченце и плаче. Никой не искал да си дружи с нея и т.н. Взима я Кевин на ръце, утешава я, пита я как се казва, а тя: “Харви Уайнстийн се казвам, как!”
2. Ницше: "историята може да се разглежда като три различни вида – монументален, антикварен и критически.” Моите, да предположим, са от монументалните
3. И се питаш: “Щом си толкова богат на оправдания, кажи: ако дойдат извънземни и те вземат да им опишеш впечатленията си от Земята, какво ще им разкажеш? Добре, ще им кажеш за Кафка, за Сентръл парк, как си ходил на джаз, на театър и после какво?” И си като в китайската поговорка: “Заекът знае сто песни и всичките - за моркови.” А не си виждал даже полуостров Мани

* Erbosin Meldibekov: "Гатамелата в кожата на Чингисхан"

сряда, 14 май 2014 г.

Тагването, Кафка, etc.

1. Както разбирам, тагването /добре де, чекинването/ е измислено за да покажеш чрез смартфона си, някои неща на другите. Например, че докато те се тъпчат в 204 за да се приберат домани /вкъщи, итал./, ти, като един извънреден финяга, замислено се разхождаш из готическия квартал на Барселона и се опитваш да си припомниш, кои сексуални грехове се опрощаваха с бичуване, според канона на Буркхард, а кои - само с пост и молитва. И все такива:
- Х в 17.30 беше в Бари;
- Y в 18.30 беше в Бурано;
- Z в 19.30 кацна на Шарлероа;
2. Завиждам им, няма да крия. А нямаше ли да е много по-интересно, приятелите ми да се тагват така:
- в 17.30 X беше в изоставена уранова мина на о-в Корсика,
- в 18.30 Y беше в кашерна кланица в Петах Тиква - Израел,
- в 23.40 Z беше в старото вуду-гробище на Хезълхърст-Мисисипи.
Ама пък, с такива приятели лесно ли щеше да ми е? За завиждане ли щях да съм?
3. Един циганин е откраднал маратонки, хванали са го, съответно, бива съден. Делата се отлагат непрекъснато - постоянно не се явява ту обвиняем, ту свидетел, ту адвокат болен. Експертите обаче се явяват винаги - психиатър, невролог и УНГ прекъсват работа, отиват в съда, изчакват съдията да отложи делото и пак се връщат по работните си места, да си продължат. За явяването им, на експертите се присъжда по 20 кинта хонорар, които те не могат да вземат, защото ще забогатеят и ще почнат да вършат глупости, а и защото трябва да се поддържа държавата, иначе как. При неявяване, има реална възможност съдът да глоби всеки от тях по около 100 кинта /плащаш си ги от джоба/.
4. Виждаме една перфектно работеща кафкианска структура. Нито капка възмущение, не мрънкам, просто се кефя. Освен това: те на мен кафка и аз на тях кафка. Е, те са по-силни,  съответно, аз получавам повече кафка, знам.
5. Последното изречение в "Процесът". Не е ли време да го научите вече:
"- Като куче! - каза той така, като че ли този позор щеше да го надживее".

* на сн.: желирано блато в Южния парк

сряда, 24 август 2011 г.

Землемерът


1. Очевидно, в съседният вход живее преподавател по геодезия, защото през лятото, пред блока всяка сутрин има група студенти, които ни мерят уличката. Засичат я отвсякъде, с теодолити, с някакви дълги планки, подвикват си, нагласят ги, абе луда я правят уличката. Малко пречат на колите да излизат от паркинга, малко променят маршрута на майките с количките. И разбира се, страшно се веселят.
2. Като ги видях за пръв път преди няколко години, силно се изплаших, защото знам - почнат ли да ти измерват нещо около блока - отиде инфраструктурата. Я градинката ще премахнат, я mall ще изникне на 5 метра от блока, я бензиностанция.
3. Сега съм спокоен - това са юзър-френдли студенти, провеждащи неразрушителни манипулации, т.е. упражнения. Доста удобно е - преподавателят си издремва лекият сутрешен сън в леглото, а глъчката отпред /"дай по-наляво, не така, не те виждам, бе ти тъп ли си, какво, хахаха"/,  го връща в младежките години, когато и той е ходел по разни интересни места да измерва нещо. Замъци, например.
4. Приятни сънища, преподавателю, землемерю К.

П. С. Разбрах, че било жена. Преподавателка. Приятни сънища, преподавателко, землемерке К.

* на снимката: един от първите теодолити на маите.