Показват се публикациите с етикет Истанбул. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Истанбул. Показване на всички публикации

вторник, 22 май 2012 г.

Фрагментоиди от май

1. Все пак, колко вреда нанесе Бийтълз на попмузиката. Ако ги нямаше тези момчета с тяхното постоянно добро настроение, много от ранните стилови лигочи като ду-уоп, сърф-рок, плажен рок /Бийч бойс/, скифъл /първата група на Ленън/, бръмбийт или мърсибийт щяха отдавна да са отишли в ада, където им е мястото. Вместо това, напудрените дечковци се появиха с пелените си на сцената и започнаха да задържат, да задържат. И да се правят на възрастни пред припадничавите 11 годишни английски момиченца. Лошо Седларов, лошо.
2. Фоново ми тече някакво тъпо тв предаване и изведнъж улавям неистово готин диалог. Водещата пита малко дете: 
- Ти имаш ли си мечта?
- Ама откъде да знам бе, не знам! - казва детето.
- Не знаеш... - замечтано повтаря водещата.
3. Колко интересно е подреден животът в Истанбул. Купуваш си нещо адски изгодно и само след две минути, си даваш парите за нещо друго, доста неизгодно. При това - със закачка и с усмивка. Деликатно равновесие, а?
4. Из интервю с Александър Томов, писател, 2012 г.: "Истински скандален обаче е новият ми роман „Иешуа”, който е под печат. Той е исторически бестселър. Много дълго време ме занимава темата за възкръсването на сина Божи. В моя роман, който е една хипотеза и художествена измислица, Юда е представител на партията на зилотите, която е много известна на времето в Юдея. Тя е една политическа партия, която мечтае за избухване на въстание срещу римското робство. Фактически тя, посредством Юда, манипулира Иешуа. Това е един роман за силата на вярата". Баси, струва ми се, че това са грандиозни глупости. Или грандомански.

* на сн.: спонтанен уличен абстракт

вторник, 15 май 2012 г.

Истанбул - гледки

За три дни и с цената на тотален отказ от официалните туристически маршрути, успях да видя малко "нормални" градски гледки и усещания. Разбира се, имам много пропуски, например, от автобуса си харесах страхотен квартал с изоставени стари къщи, после пък ме привлече арменско гробище, ама къде ти - времето не стига. Само случайно и при добър късмет.

1. Главната порта на двореца Долмабахче. Не обичам дворци, но това тук ме разби.


 2. Босфора

3. Улица с отруден минувач


4. Улица


5. Турскосин трамвай

  6. Улица, 5 следобед, дълги сенки


7. Стара къща крепяща се от византийска крепостна стена и друга стара къща


8. Истанбулската гара, из която лениво се мотая през 2012 е същата, по която се разхожда Агата Кристи през 1934, за да напише "Убийство в Ориент експрес"


9. Любимата ми кула Галата /Юстиниан, 528 г./


10. Тук със златни делфинчета и страшна златна ламя, можеш да се моткаш из залива 


11. Тук получих абсолютно ясно усещане за Шехерезада. Даже се ужасих малко.


12. Сандък с килимчета за молитва.

13. Нощна джамия 



14. Египетския пазар или още Пазарът на подправките. Както си му е редът, там освен  подправки продават и злато и скъпоценни камъни


15. Тайната ми мечта - римската цистерна - резервоар за вода снабдяващ двореца и града 
/Юстиниан, 532г./. Стандартна снимка с колоните и сомчетата на преден план. Хвърляш им малко хляб и те идват да ти се покажат. Вътре - хладно, влажно, капе вода от тавана, кънтят гласове. Страхотия


16. Ресторант с хубава украса на фасадата 

17. Необикновеният аромат на турски чай докосва чувствителните ми ноздри 

понеделник, 14 май 2012 г.

Истанбул - хора


1. Ортодоксална хубавица

2. Сред минувачите - дервиш в лек беж

 3. Две важни гаджета ги снимат

4. Пресичат на зебра

 5. Чирак вдясно извършва бърза услуга

 6. Ортодоксална майка и скептичната и дъщеря

7. Малък Мук наблюдава живота

8. Известна загриженост в погледа

9. Real man и безгрижен турист

10. Жена с трудна съдба и детето и

11. Красиво момиче - ортодоксче, с по-свободен дрескод

12. Красиво момиче - ортодоксче

13. Красиво момиче

14. Чака приятелка, ще вземат трамвай и ще ходят някъде

15. Приятелката дойде

16. Турски баща с дете-турче. Жената отзад няма общо с тях

17. С цигари, бързат

 18. На среща, пременена с празнична блузка с пеперуди. Момчето нещо закъснява

19. Ортодоксална пънкарка. Аз разбирам, че е развълнувана, но дано не я види стара майка с цигарата и кафето, че ужас!


петък, 4 май 2012 г.

Вампирите в бита

1. Избрахме си интригуваща екскурзия до Земята на вампирите – Трансилвания. Не беше никак скъпа, ясно защо. Попитахме една служителка дали трябва да си вземем нещо специфично, освен валута и топла жилетка. Тя каза, че не е лошо да си носим малко светена вода в шишенце, но по принцип Те не били агресивни и много рядко нападали някои особено досадни туристи. Не обичали да ги снимат с профи камери, но със сапунерки можело. Също не обичали да им цъкат с език и да им ходят със заключени пръсти. Това малко ме напрегна – аз практически никога не цъкам с език, но като ми го забранят, ставам неудържим.
2. Всъщност, ако трябва да сме честни, светената вода има чисто диагностична стойност – когато напръскаш някого, ако е вампир, избухва и се превръща в черен облак, ако не е – най-много да те напсува леко. Стори ми се, че някак прекалено безгрижно подхождат във фирмата. Чел съм, пък и съм гледал /Тарантино-Родригес – „От здрач до зори”/, че върколаците могат да са доста опасни. Посъветвахме се с Роси и решихме да вземем допълнително кръст /пъди ги, а забит дълбоко в гръдния им кош, ги убива/, тамян, фенерче, чесън /пъдят ги/ и малко, заострено колче от трепетликово дърво /не ги пъди, но забит дълбоко в гръдният им кош, ги убива/.
3. Не беше никак лесно с трепетликата, добре че знам къде расте едно такова дръвче - в Борисовата градина. Моментално го отсякох /през нощта, заради зелените патрули/ и издялках два кола – за мен и за Роси.
4. Тъкмо се екипирахме и настроихме и ни съобщиха, че маршрута пада – не се събрали достатъчно хора. Е да, София е център на страхливците. Освен да не съм прав – групата да се е събрала, но някак си да са започнали един по един да изчезват безследно, не знам. Тия от фирмата не казват подробности, само се потят силно и свеждат поглед, като ги попитам шеговито: „абе, госпожици, вие да не сте вампирки?”
5. Предложиха Истанбул, за по-малко пари – отстъпка заради неудобството, което ни били причинили. Това е адски съмнително за българска фирма. Да, ние приехме тази оферта, но ще си вземем и аксесоарите. Винаги може да се наложи спешно девампириране.

* на снимката: вампирско свърталище пред блок 222А