Тази снимка циркулира отдавна. Пише,че е правена някъде на Капри, не знам до каква степен е режисирана, но като съм виждал разни италиански местенца, сигурно е реална. Ако ми кажат: искаш ли да ти организираме една такава вечеря, но след това веднага ще трябва да умреш, тутакси казвам: да, искам. После ще размисля и желанието ми делтовидно ще се разтече в куп въпроси:
- ще мога ли да избирам с кого ще съм на масата, че не с всеки искам?
- как ще разбера, че вечерята е към края си?
- кой ще дойде да ми каже да привършваме?
- а как точно ще умра след вечерята - на пълен ли стомах (което е вредно) или ще изчакат?
- ще има ли възможност за апелация (примерно, ако повърна изяденото пред свидетели, да не ме убиват)?
- кой ще знае за вечерята и за условието да умра след нея?
- няма ли, ако знаят, да ме гледат тъжно, а 3% даже да заплачат?
- няма ли това моето да им сговни прекарването (ако знаят)
- дали няма вариант да си организирам тази вечеря сам, без непременно да умирам?
- дали може да се предложи на някой друг да умре накрая, вместо мен (с информирано съгласие, естествено)?
- тия лимони да не вземат да ми падат на главата?
- мога ли да си откъсна един просто така?
- кога ще се състои вечерята, че не винаги мога?
- какво ще поднасят - какво ядене, а какво пиене?
- наистина ли нищо не се плаща?
- да не духа много от морето?
- ще мога ли да си говоря с хората, защото италианският ми е слаб (въпросът е факултативен)?
Както виждаме - обичайните въпроси от жив към живи, все едно няма да умирам и освен това, някак темата за смъртта постепенно се изхлузва. Въпросите също са прекалено много, може да се мине и само с един: Докога ще продължи вечерята?
