Фрагм. 12-16-2

1. Някакво изгодно кафе си купих - "Деко". И нали съм прост, помислих си, че ще е нещо Ар деко - пиеш го и всякакви завъртулки и финтифлюги ти се веят и жени те гледат замечтано. Вместо това - безкофеиново се оказа копелето - сутрин ставаш, пиеш три кафета и пак си лягаш, вместо да се разтрепериш творчески. Поне ще го излочим бързо - върви като лимонадкен и положително е полезно. А за кафе тичаме нееднократно до магазина с пурите, баси.

2. С един пациент си говорихме за Дънов, с когото съм слабо запознат, но пък споменах Гурджиев, с когото съм още по-слабо запознат. Това някак си го раздразни, не знам защо. Заподозрях, че сигурно са се карали концептуално и не са се разбрали нещо /не пациентът с Гурджиев, а Дънов с последния/. Реших да действам вабанк и грубо изтърсих, че харесвам Блаватская /четях я като езотеричен фикшън за Хималаите/. Не я беше чувал. Титаникът на мисълта му беше заседнал върху Дънов и неумолимо се накланяше към ледената бездна.

* рисунка: Trish Biddle

Здравей, пържоло!

1. На път към Хисаря, спряхме на един Шел за да мушна две вредни баници /тесто/ с половинка вредна кола /кока/. Кафето също много им харесвам на бензиностанциите. На първо място ми е ОМВкафе, после Лукойлкафе, накрая Шелкафе. Вкусно ми е, явно слагат много глутамат и още някакви тежки елементи. Супите на ОМВ - прелест. Дълбокозамразени, с много консервант, траят месеци - чудно вкусни са ми и те.

2. До нас седнаха двама умерени местни мутрафони, бяха дошли с един от онези джипове Мерцедес, които наричат "дойче катафалкен". Пиеха някаква енергетична бълвоч в красиви зелени бутилчици и което ме уби - освен витамини, пишеше, че съдържа и колаген. Гледах охранените им червендалести ликове и си представях, как колагена фино опъва мрачните им физиономии, докарвайки ги до една небивала одухотвореност.

3. В Хисаря надлъж и нашир кръстосваха четвъртити рускини. Кралици на нискобюджетния туризъм, те преброждаха кичерийниците и нивга не излязоха с празни ръце. Две от тях седнаха до нас в кръчмата и в противовес на нашта цаца с бирка, си поръчаха по 50 коняк Плиска и пържола. Дълго уточняваха гарнитурата - келнерът беше от поколението, което не държи да чете Достоевски в оригинал, но все пак се разбраха. Асоциирах гнусно - представих си се свит в стомаха на едната рускиня. Отгоре ми се излива коняк Плиска. Аз, като всеки възпитан французин, очаквам и шоколад. Вместо това - гръм от ясно небе - здравей, пържоло! - пляс по главата. Какъв точно е този живот, месир?

* През нощта, около развалините имах мистично преживяване. На снимката съм го показал, колкото можал.

Кафе-машина от новите

1. Колко странно се променят технологиите. Изгоря ни кафе-машината. В първия момент я насочих към кофата за боклук, но после, в пристъп на грандомания, реших да я поправя. Защо да не мога, разсъждавах - все някой ги поправя, защо това да не съм аз. Бяха ми казали, че тия, които са без помпа /напр. моята/, са много по-прости от ония с помпа, където се работи с колосални налягания и там по-добре да не се пъхам.

2. Така или иначе - отворих машинката, включих я в мрежата и взех нежно да я гъделичкам с любимия си инструмент - фазомерът, с който без страх интимнича с електричеството. Докоснах ред контакти, но никъде не светна. Ехе, помислих си - ясно! Не прави контакт.

3. Оттук нататък се почувствах като едно време в Гърция - науча някоя дълга, двусмислена фраза на гръцки от разговорника, кажа я в захаропластиката /сладкарницата/ с произношение, което съм приел за подходящо и се оглеждам в тревожно очакване. Те ме взимат за екзотичен островен Зорбас и ми отговарят адски подробно на чисто димотики. И тук аз, на лош английски им казвам, че нищичко не им разбирам. Те чаткат, че са били измамени и ме намразват. Освен това, стават и по-неуслужливи.

4. Така и с машината - аз я изследвам по общоприетия начин, тя ми дава отговор на непознат език. Хвърлих я. Новата, която си купихме за скромна сума, иска по друго обгрижване, съотв. по-друг стил на живот. Стоиш пред контролното табло, следиш индикаторите /ниво на течността, налягане в централния контур, степен на екстракция, температура/ и превключваш различни модули по определена схема. А като заработи и помпата, разбираш, че ще полетиш. До Лисабон, чартър.

* на сн.: фунийка за водата на стар модел кафемашина

Неапол, кафе "Очакване"

Тонино Гуера разказва, как веднъж, като били с Фелини в Неапол, на гости на де Сика, наблюдавали интересен обичай.

Влезли те в едно кафене, седят си, говорят си нещо. Идва клиент и казва на бармана: 

- Две кафета - обикновено и "sospeso". 

Получава едно кафе, изпива го и си излиза.

- Виторио, питат двамата - какво е това кафе "соспесо" бе? Някакъв неаполитански израз е явно?

Де Сика се усмихва: - Споко, гледайте по-нататък.

Влизат трима, поръчват си: "За нас три кафета и две "соспесо".

Виторио се хили и казва: "Гледайте де, скоро ще разберете".

По едно време в кафенето влиза дрипав човек, явно бездомник и притеснено пита бармана:

- Извинете, някой да е поръчвал "соспесо"? - и получава едно безплатно кафе.

Оказва се, че в Неапол има такава традиция, хората предварително да плащат кафето за някой, който не може да си позволи чаша горещо-късо-италианско кафе сутрин.