Показват се публикациите с етикет Пик. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Пик. Показване на всички публикации

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Пси - спомен


1. Преди години, когато бях на стаж в една Московска пси клиника, колегите от Мъжко остро, /където се мотаех и аз/ ги предупредиха, че ще имат проверка "от Министерството". Не ми пукаше, защото не отговарях за нищо /бях още нов, пък и чужденец, баси/.
2. Интересно, че и колегите не се тревожеха особено. Не можех да разбера, откъде това спокойствие. Всеки знае, какво представляват тези проверки. Идват някакви чиновници-лаици, които ти прецакват целият ден. Поради това, че изпитват неистов страх, който трябва да скрият, са неадекватни - гледат злобно, тежкареят, задават тъпи въпроси, пъхат се навсякъде, не позволяват адекватен контакт и т.н.
3. Завеждащата беше една много смислена и мъдра жена на около 50 и аз я попитах как ще протече проверката. - Никак, каза тя - ще пуснем С. да си говори с тях".
4. С. беше кротък и добричък пациент с болест на Пик - вид слабоумие, при което, освен всичко друго, се разпада и речта. Той беше страшно разговорлив, но за съжаление можеше да произнася само една сричка: "рю". Разполагайки с нея, той успяваше - варирайки със скорост и интонации, да съобщава елементарна информация и да изразява емоции.
5. И наистина, отключиха им, влязоха, тръгнаха по централния коридор към ординаторската. Практически моментално, към тях се залепи С., който явно беше в акме и показа най-добрите си серии "рю"-та, в опита си да установи дружеска беседа.
6. Дебелаците не припаднаха веднага, но някак се потиснаха и бързичко приключиха.
7. Ако имаше повече такива като С., светът щеше да е едно доста по-симпатично място за живеене.

* на снимката: асфалт, по който са минавали много коне